Определение № 2605 от 17.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2605 гр. София, 10.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20248002900681 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. С. и В. М. Г. срещу решение № 10018 от 01.06.2023г. по в.гр.д. № 3253/2023г. на Апелативен съд – София.

Касаторът С. С. С. обжалва въззивното решение в частта, с която, като е отменено решение от 08.12.2017г. по гр.д. № 317/2016г. на Софийски градски съд за осъждане на „Застрахователна компания Олимпик Лимитид“, чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“, да й заплати сума за разликата от 84 000 лева до 100 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.С.С., неин син, настъпила на 22.06.2014г., със законната лихва от 22.06.2014г. до окончателното плащане, искът по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) в тази част е отхвърлен. Решението се обжалва и в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на иска по чл.

226, ал. 1 от КЗ (отм.) в останалата част до пълния предявен размер от 200 000 лева, със законната лихва.

Според касатора въззивното решение е неправилно поради нарушение 1 на материалния и процесуалния закон - касационно основание по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Конкретните оплаквания са срещу определения размер на обезщетението, както и възприетото съпричиняване от страна на пострадалия. Не е била съобразена обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чийто промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Определеният размер на обезщетението е в размер, присъждан преди повече от 8-10 години.

Въззивният съд е възприел съпричиняване (че детето е било седнало на теглича на товарния автомобил), но не е посочено на базата на какви доказателства този факт е приет за доказан. Касаторът счита, че по делото не е било събрано нито едно доказателство, което да установява, че детето е било качено на теглича зад автомобила. Не е доказан принос, в каквато връзка не е изслушвана и експертиза. Според касатора мотивите на постановената присъда не са годно доказателствено средство за установяване на съпричиняване. Такова не доказват и показанията на виновния водач като свидетел. Тежестта за доказване на възражението за съпричиняване е изцяло в тежест на ответника. Съществува само едно предположение на въззивния съд, че ако детето не бе оставено без надзор от майка му, то ПТП не би настъпило.

Надзорът е бил възложен на В. М. Г.. Самият факт, че майката оставя детето в присъствието на фактически й съпруг, представлява конклудентно действие по възлагане на надзора.

Касаторът В. М. Г. обжалва решението на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на иска му по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за сумата от 200 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.С.С., когото е отглеждал като свое дете, със законната лихва от 22.06.2014г. до окончателното плащане.

Оплакванията на този касатор са, че неправилно (в нарушение на закона) е била отречена материалната му легитимация по делото.

В

Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 на ОСНГТК на ВКС много ясно е посочено, че отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го спадат към групата на лицата, които имат право на 2 обезщетение, ако докажат съществуването на характерните за този вид родство отношения. Самият факт, че едно пълнолетно лице отглежда и възпитава едно малолетно дете от самото му раждане и го счита за свое, създава отношения, които са идентични с отношенията между родител и биологично дете. От доказателствата по делото се установява, че Силвиян и В. са се възприемали като баща и син и като такива са ги възприемали и околните. Не е необходимо, съгласно тълкувателното решение, а и съдебната практика преди постановяването му, да са били предприемани процедури по осиновяване или установяване на произход.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. За да възникне вземането за обезщетение за неимуществени вреди при смърт от непозволено увреждане в полза на отглежданото, но неосиновено дете, съответно в полза на отглеждащия го, необходимо ли е да е имало започната процедура по осиновяване/припознаване или поне намерение на отглеждащия да я инициира?

Счита се, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 5/1969г., Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 на ОСНГТК на ВКС, както и решение № 227 от 09.02.2017г. по т.д.

№ 53676/2015г. на ВКС, ТК, І т.о.

2. Следва ли мотивите на съдебния акт да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът приема едни факти за доказани или недоказани?

Във връзка с въпроса касаторите се позовават на Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и 3 решение № 168 от 23.10.2012г. по т.д. № 509/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

3. Следва ли при наведено възражение за съпричиняване да бъде изследвано дали конкретното допуснато от пострадалия нарушение на ЗДвП се намира в причинна връзка с настъпване на вредоносния резултат?

Касационното обжалване по този въпрос е обосновано с противоречие на въззивното решение с решение № 171 от 10.10.2013г. по т.д. № 629/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 72 от 09.06.2022г. по т.д. № 1047/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

4. Следва ли при опреД.е на справедливото застрахователно обезщетение съдът да съобразява измененията в нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при отчитане на конкретната икономическа обстановка като критерий при прилагането на чл. 52 от ЗЗД?

Сочи се противоречие на въззивното решение с решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

От насрещната страна по жалбата „Застрахователна компания Олимпик Лимитид“, чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“, не е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страни с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че към 4

22.06.2014г. „Застрахователна компания Олимпик Лимитид“, частно дружество с ограничена отговорност с регистрация в Република Кипър, действащо на територията на страната чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“, е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно товарен автомобил „Мерцедес“, модел “Спринтер“, с ДК № ЕН 4605 ВМ. На същата дата, около 19.00 часа, на черен път в землището на село Опанец, област Плевен, в района на гробищния парк, по причина на виновно противоправно поведение на водача на автомобила „Мерцедес“ П.Ц.Г., застраховано лице, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което е бил прегазен и е починал С.С.С., на 8 години. В нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, вр. чл. 94,ал. 1 и ал. 2 от ППЗДвП водачът не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и не подсигурил лице, което да му сигнализира за опасности, след като не е имал възможност да наблюдава непрекъснато превозното средство. Обстоятелствата относно вината и противоправното поведение на П.Ц.Г. са били приети за установени въз основа на влязлата в сила присъда № 16 от 13.02.2015г. по н.о.х.д. № 1000/2024г. по описа на Окръжен съд - Плевен, с която той е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК (чл. 300 от ГПК).

Пострадалото дете е било син на С. С. С. (тя е имала още две деца), както и е било отглеждано, заедно с другите деца, от В. М. Г., с когото майката съжителствала фактически, от тяхното раждане. В. М. Г. не е възразявал, че е биологичен баща на децата, но не ги е припознавал, нито осиновявал. Не е имал намерение да го прави, нито е предприел действия за това.

За справедлив размер на обезщетението за С. С. С. от въззивния съд е била приета сумата от 120 000 лева. Не е бил споделен изводът на състава на Софийски градски съд за дължим базов размер на обезщетенията от 100 000 лева. Същевременно е бил определен процент на съпричиняване от 30% от страна на майката поради неупражнен родителски надзор върху детето.

Според въззивния съд като се криел в храстите преди потегляне на товарния автомобил, Силвиян се качил на теглича заедно с друго дете (негов по-голям брат), захванали се за дръжката на дясната врата и приклекнали, без да могат да бъдат забелязани от водача (нарушение на чл. 137, т. 1, пр. 2 от ЗДвП). По 5 време на движението на автомобила на заден ход (около 150-200 метра) децата издърпали дръжката на задната дясна врата, изпаднали на платното, при което и настъпило притискане на главата и гръдния кош на Силвиян от задното дясно ходово колело на автомобила. Поради настъпилата съчетана механична травма С.С.С. починал за минути. Другото дете имало само охлузвания.

Съставът на Апелативен съд – София е приел, че В. М. Г. не е активно легитимиран да търси обезщетение по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). Той не е имал намерение да припознае или осинови Силвиян, нито е предприел действия за това, поради което не е от лицата, посочени в ППВС № 5/1969г. При позоваване на разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 на ОСНГТК на ВКС, въззивният съд е приел още, че не е налице легитимация и съгласно постановките на това тълкувателно решение.

Присъждането на обезщетение в такъв случай е по изключение, когато е създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и от неговата смърт се търпят продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, а по делото такива обстоятелства не са установени.

Фактическите изводи на въззивния съд в решението му са били изградени въз основа на събраните по делото в първоинстанционното производство писмени доказателства, включително присъдата на наказателния съд, и разпит на свидетели. В мотивите към присъдата е бил описан конкретният механизъм на пътния инцидент, включително поведението на пострадалия С.С.С.. То е било отчетено от наказателния съд като обстоятелство от значение за степента на вината и индивидуализация на отговорността (смекчаващо вината обстоятелство). Като свидетели пред Софийски градски съд са били разпитани Стела Стохитчану и Анелия С. (за болките и страданията на ищците от смъртта на С.С.С.), както и П.Ц.Г. за обстоятелствата по пътния инцидент. Допълнително във въззивното производство е била изслушана съдебно-психиатрична експертиза за психическото съС.ие на ищците след смъртта на С.С.С..

В хода на делото срещу ответното застрахователно дружество е било открито производство по принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност (несъстоятелност) и дружеството - обявено в 6 несъстоятелност с акт на Областен съд на Никозия, Кипър, по номер на дело 656/2018г. Вземанията на ищците не са били включени в списъка на приетите в производството по несъстоятелност вземания. Въззивното решение е било постановено след издадена заповед и дадено разрешение от съдия при Областен съд – Никозия от 31.10.2022г. за възобновяване и продължаване на настоящото исково производство с предявени вземания срещу застрахователя.