Определение № 219 от 10.09.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 219 гр. Габрово, 10.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Благовеста Костова

Членове:

Кремена Големанова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно частно наказателно дело № 20244200600180 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.243 ал.6 от НПК.

Постъпила е жалба от адв.К. Г. от САК в качеството и на защитник на обвиняемия П. В. Ч. срещу определение №34/22.04.2024г. по ЧНД №9/2024г. на РС-Дряново с искане същото да бъде отменено и да се потвърди постановление на РП В.Търново от 18.08.2023г. с което на основание чл.243 ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 46/2018г. по описа на ОСлО в ОП В.Търново.

Жалбата е процесуално допустим. Разгледана по същество, същата е основателна.

Досъдебното производство № ЗД-28/2017г. на РУ Елена е образувано на 02.02.2017г. срещу неизвестен извършител, затова, че в периода м.октомври – м.ноември 2015г. в гр.Златарица принудил другиго / служители в община Златарица/ да претърпи нещо противно на волята му, като злоупотребил с властта си – престъпление по чл.143, ал.1 от НК.

При разследването са разпитани множество свидетели, които в показанията си излагат факти за противоправни действия на П. Ч. в качеството му на кмет на Община Златарица, които могат да се квалифицират по различни текстове на НК. Събрани са множество писмени доказателства, голяма част от тях неотносими към разследваното престъпление по чл.143, ал.1 от НК.

С постановление от 20.06.2019г. на ОСлО в ОП В.Търново, П. Ч. е привлечен като обвиняем за това, че при условията на продължавано престъпление извършил три престъпни деяния по чл.143, ал.1 от НК, като принудил М. А., В. Д. и С. Ц. да извършат нещо против волята им, като злоупотребил с властта си и употребил психологично и психично въздействие.

След преработка на повдигнатото обвинение и добавяне на още едно 1 лице-С. В. с постановление от 11.12.2019г. на Ч. е повдигнато ново обвинение.

В това постановление прокурорът е посочил в какво според него се изразява психичното и психологическо въздействие по отношение на всяка една от служителките на Община Златарица с цел същите да приемат предложението му да напуснат общината. Обвиняемият дава подробни обяснения защо е прекратил трудовите правоотношения с посочените служителки на общината.

Отрича да е злоупотребявал с властта си, като кмет.

В РС-Габрово е внесен обвинителен акт срещу П. В. Ч. с който му е повдигнато обвинение по чл.143, ал.1 от НК. С определение от 09.09.2022г. по образуваното НОХД № 429/2022г. , състав на РС-Габрово е констатирал, че внесения обвинителен акт не отговаря на изискванията на закона, тъй като липсва фактическо обвинение за всяко от деянията в които е обвинен Ч., поради което прави невъзможно подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен. Съдът е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

С постановление от 04.05.2023г. П. Ч. отново е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.143, ал.1 от НК за това, че принудил общински служители да извършат нещо против волята си - да напуснат заеманите от тях длъжности, като злоупотребил с властта, която имал като кмет на община Златарица.

С постановление от 18.08.2023г. наблюдаващият прокурор от РПВ.Търново е приел, че при разследването не са събрани доказателства за извършено престъпление / постановлението е посочено ,че няма данни за извършено престъпление, като съдът приема написаното за техническа грешка/, поради което е прекратил досъдебното производство на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Недоволни от постановлението са останали М. А., С. Ц. и С. В., които чрез повереник - адв.П. И. от ВТАК са го обжалвали пред съда , като неправилно и необосновано.

С определение №34 от 22.04.2024г. по ЧНД №9/2024г. РС-Дряново е отменил постановлението на РП-В.Търново от 16.08.2023г. приел, че мотивите на прокурора за прекратяване на наказателното производство са до такава степен неясни и непълни, че не дават възможност на съда да упражни правомощията си и да се произнесе по правилността и законосъобразността на обжалвания прокурорски акт.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като прецени събраните доказателства по време на досъдебното производство, доводите на жалбоподателя и тези на първоинстанционния съд, намери, че обжалваното определение на РС-Габрово е неправилно и незаконосъобразно.

Настоящият съдебен състав констатира, че при разследването са събрани множество писмени и гласни доказателства. Изготвени са и 2 съдебнопсихиатрични експертизи. Установените с тях факти, относими към разследваното престъпление по чл.143, ал.1 от НК са били обект, както на фактически, така и на правен на анализ от наблюдаващия прокурор и същият е достигнал до извода, че не са събрани доказателства за извършено принуда от страна на обвиняемия спрямо общинските служителки: М. А., В. Д., С. Ц. и С. В..

Настоящият съдебен състав изцяло споделя извършения доказателствен анализ и установената фактическа обстановка от държавното обвинение и не счита за нужно да я преповтаря.

От правна страна прокурорът е приел, че обект на разследване в наказателното производство били взаимоотношенията между работник и работодател, а именно между кмета на Община Златарица в лицето на обвиняемия Ч. и всяка една от свидетелките: М. А., В. Д., С. Ц. и С. В., като служителки на Община Златарица. Констатирал е, че данни за оказана им принуда от страна на Ч. да прекратят трудовите си правоотношение се съдържали само в техните показания, доколкото в показанията на преките им ръководители се съдържали данни за това, че същите нямали необходимите качества за изпълняване на служебните си задължения. Прокурорът намира, че не е опровергана от събраните доказателства защитната теза на обвиняемия, че не е упражнявал принуда върху напусналите работа служителки, а само им очертал законовите възможности за напускане на работа.

Настоящият съдебен състав счита, че изложените съображения от държавното обвинение за това, че не са налице доказателства да е осъществено от обективна престъплението в което е обвинен П. Ч. макар и кратки, покриват стандартите за мотиви при прекратяване на наказателното производство и по съществото си същите са правилни и законосъобразни.

Въззивният съд счита, че следва де се отбележи, че прокурорът е достигнал до извода, че не са налице доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение на Ч. след един продължителен процес на разследване / повече от девет години/ в който са събирани множество и разнопосочни доказателства, касаещи осъществяването на функциите на обвиняемия, като кмет на Община Златарица и взаимоотношенията му със служителите на общината, с общинските съветници и с управителите на различни търговски дружества по повод гражданско-правни отношения.

Още от първоначалните разпити на свидетелките М. А., В. Д., С. Ц. и С.

В. става ясно ,че същите по време на проведените местни избори през 2015г. са подкрепяли кандидатите на партии различни от тази чиито представител е обвиняемия и по време на предизборната кампания са възникнали редица конфликти между П. Ч. и служители на общината в частност и между горните служителки. Предметна настоящото производство не са моралните и професионални качества на обвиняемия, а дали същият е осъществил по отношение на пострадалите принуда, чрез злоупотреба с власт.

С оглед практиката и доктрината, при принудата, осъществена чрез 3 заплашване, деецът противозаконно въздейства върху психиката на пострадалия, като го мотивира да извърши нещо противно на волята му. Под заплашване, съобразно разпоредбата на чл. 198, ал. 2 от НК , следва да се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на застрашения или на друго някое присъстващо лице, без да е необходимо да бъде установено, че деецът има обективна възможност да осъществи заплашването, а е достатъчно да бъде прието, че поведението е създало основателен страх у пострадалия, като неблагоприятните последици могат да бъдат както противоправни, така и правомерни. Същевременно в чл. 143, ал. 1 от НК противоправното мотивиране на пострадалия към поведение, което той не желае, освен чрез сила и заплашване, може да се реализира и чрез злоупотреба с власт, т. е. като се внуши на служебно подчинения на дееца страх от бъдещи неблагоприятни за него последици.

В конкретния случай обвиняемия и пострадалите са били в трудовоправни отношения. В правомощията на работодателя се съдържа както правото му да учреди трудово правоотношение, така и да го прекрати при определени условия, което му действие от своя страна подлежи на съдебен контрол.

От гледна точка на настоящото наказателно производство и в контекста на повдигнатото обвинение за осъществена принуда спрямо пострадалите, въпросът за упражняването на дисциплинарната власт е важен, доколкото той определя действията на обвиняемия, като такива попадащи в обхвата на дисциплинарните му правомощия, а оттам и към невъзможността същите да се приемат като противоправни. Право на кмета на общината е било както да организира работата в общината, да определя правилата по които същата да се осъществява и да упражнява дисциплинарна власт.

От събраните по делото доказателства може да се направи извода, че обвиняемия е смятал, като работодател, че пострадалите не се справят с работата и е можел да упражни правомощията си да ги уволни дисциплинарно.

Предмет на настоящото производство не е законосъобразността на едно евентуално уволнение към оня момент на свидетелките М. А., В. Д., С. Ц. и С. В., тъй като това би било предмет на един трудов спор ако същите не бяха се съгласили доброволно да прекратят трудовите си правоотношения.

Следва да се отбележи факта, че правомощията, касаещи дисциплинарната власт, която е притежавал подсъдимия по отношение на пострадалите не изключват априори осъществяване на принуда.

Когато обаче се говори за заплаха с уволнение е налице злоупотреба с власт, когато работодателят заплашва с уволнение, за да въздейства на работника да извърши, да пропусне нещо, противно на волята си, но при всички случай, то е "нещо", извън правоотношенията, очертани с трудовия договор по между им. Когато се касае за уреждане на 4 отношенията във връзка с трудовото правоотношение и кръга от права и задължения на страните, които той регламентира, следва да се приеме, че такова поведение не е неправомерно. Противното би означавало, че всеки работодател е потенциален субект на престъпление по чл. 143 от НК дори и в случаите, когато предупреждава работника, че ще предприеме дисциплинарни мерки срещу него, ако не започне да изпълнява съвестно трудовите си задължения.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема ,че въпреки данните за неетично отношение на обвиняемия към неговите подчинени не са налице доказателства същият да е осъществил престъплението по чл.143, ал.1 от НК. Съдът счита ,че достигайки до същия извод прокурорът е постановил правилно и законосъобразно постановление за прекратяване на наказателното производство и същото следва да бъде потвърдено.

Като е достигнал до различни правни изводи, РС-Дряново с обжалваното определение от

22.04.2024г. е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.243 ал.7 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 34 от 22.04.2024г. постановено по ЧНД № 9 по описа на РС- Дряново за 2024г., с което е отменено постановление от 16.08.2023г. на РП В.Търново с което на основание чл.243 ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 46/2018г. по описа на ОСлО в ОП В.Търново.

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 16.08.2023г. на РП- В.Търново с което на основание чл.243 ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 46/2018г. по описа на ОСлО в ОП В.Търново, като правилно и законосъобразно .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.