Определение № 3654 от 14.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3654 гр. Варна, 14.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501313 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба с вх. № 47428/15.06.2026 г., подадена от В. Г. П. срещу определение № 7880 от 08.06.2026г., постановено по ч.гр.д. № 4061/2026г. по описа на РС-Варна, 48 състав, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на Добрички окръжен съд, на основание чл.118, ал.2 от ГПК, вр. чл.390, ал.2 от ГПК.

В частната жалба са наведени оплаквания, за неправилност на определението. Жалбоподателят поддържа, че подсъдността по чл.390, ал.2 от ГПК е специална, предвидена за обезпечения по искове с конкретен материален интерес, чиято цена се определя от данъчната им оценка, каквито заявените бъдещи искове не са. Излага, че първият иск е за нищожност на договор за продажба на обособена част от предприятие, а не за продажба на конкретни имоти. Вторият иск е за съществуване на определен правен режим на обслужващата инфраструктура спрямо всички собственици на обекти в комплекса и принципното им право на собственост върху обслужващата инфраструктура, а не върху конкретни идеални части. Третият иск е за признаване на право на достъп и преминаване ба ищеца като всеки собственик на имот в комплекса и не е насочен към оценимо вещно право. Излага, че и трите иска са неоценяеми, а ко се приеме, че първият иск е такъв по търговски 1 спор, същият би подлежащ на разглеждане от ОС-Варна, а не от ОС-Добрич.

Моли определението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което делото да бъде върнато за разглеждане на Районен съд-Варна, евентуално задържано за решаване и произнасяне по молбата за обезпечение.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Производството по ч.гр.д. № 4061/2026г г. по описа на РС-Варна, 48 състав, е образувано по молба на В. Г. П. за допускане на обезпечение на бъдещите искове, които ищецът възнамерява да предяви, както следва: 1/ срещу „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, в несъстоятелност и „Лайтхаус голф енд спа хотел“ АД за прогласяване нищожността на договор по чл.15 ТЗ с нотариална заверка на подписите от 15.12.2015 г., сключен между „Лайтхаус голф ризорт“ АД и „Лайтхаус голф енд спа хотел“ АД, относно прехвърлянето на вътрешните пътни алеи, паркинги, входния портал и бариери, представляващи обслужваща инфраструктура в комплекс „Лайтхаус голф ризорт“, община Балчик; 2/ срещу „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, в несъстоятелност и „Лайтхаус голф енд спа хотел“ АД за установяване, че ищецът като собственик на апартаменти GDA 405, GDA 503 и GDA 505, притежава в съсобственост със собствениците на останалите обекти идеални части от обслужващата сградите в комплекса инфраструктура – вътрешни алеи, паркинги, портал и прилежащ терен, съответстващи на притежаваните от тях права върху общите части на сградите и прилежащите терени и 3/„Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, в несъстоятелност, „Лайтхаус голф енд спа хотел“ АД, „АЦК“ ООД и „Лайтхаус Пропърти Мениджмънт“ ЕООД за признаване правото на ищеца на свободно, безпрепятствено и безвъзмездно преминаване през входния портал, бариерите и вътрешните алеи до собствените му имоти в комплекс „Лайтхаус голф ризорт“, община Балчик.

Поискана е следната обезпечителна мярка: задължаване на „Лайтхаус голф енд спа хотел“ АД, „АЦК“ ООД гр.София и „Лайтхаус пропърти мениджмънт“ ЕООД до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт да преустановят действията, с които ограничават или възпрепятстват достъпа на 2 молителя В. Г. П., до неговите имоти с регистриран лек автомобил В 7214 КТ през входния портал, бариерите и вътрешните алеи в комплекс „Лайтхаус голф ризорт“, местност „Табията“, община Балчик чрез електронната система за контрол на достъпа, включително чрез заличаване, деактивиране или изменение на данни в системата, отказ за пропускане и други технически ограничения.

Спорният въпрос в настоящото производство е дали приложима се явява хипотезата за определяне на подсъдност по молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск, съобразно правилото на чл.390, ал.2 от ГПК, а именно дали родовата компетентност по бъдещите искове се определя от размера на данъчната оценка на недвижим имот.

Първият иск, който молителят е посочил, че възнамерява да предяви, е иск за нищожност на договор за прехвърляне на част от търговско предприятие по чл.15 от ТЗ. В случая преценката следва да изхожда от характера на договора. Принципно съгласно чл.15, ал.1 от ТЗ предмет на договора е предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а не конкретни активи от него. Видно и от процесния договор, който е приложен към молбата за обезпечение, се прехвърля обособена част от търговско предприятие за извършване на дейност по опериране на инфраструктура, а не конкретни недвижими имоти.

Следователно искът за нищожност на такъв договор не попада в хипотезата на чл.69, ал.1, т.4 вр.т.2 от ГПК, при която цената на иска се определя от данъчната оценка. Доколкото чл.390, ал.1 от ГПК предвижда, че обезпечението на бъдещ иск се предявява пред родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или местонахождението на имота, в случая стои въпросът за цената на иска по чл.15, ал.1 от ТЗ. Същата не е посочена в молбата за допускане на обезпечението, като не са наведени и твърдения за съществените условия на договора, включително цената. Самият жалбоподател сочи, че искът му е неоценяем. Дори и да се приеме, че цената следва да се извлече от представените доказателства, то компетентен да разгледа обезпечението по този бъдещ иск, би бил Окръжен съд – Варна, а не Окръжен съд Добрич.

Вторият заявен иск е крайно неясен. Формулировката му пред първата инстанция донякъде сочи на иск за собственост на ид.ч. от прилежащ към 3 сградата на комплекса от апартаменти терен /земя/. Разясненията, дадени пред въззивната инстанция, обаче навеждат в друга насока, доколкото жалбоподателят изрично заявява, че искът е установителен за съществуване на определен правен режим на обслужващата инфраструктура. При това положение са налице съществени нередовности на бъдещата претенция, които не позволяват категорично определяне на вида на иска, който съобразно уточненията сочи на иск за съществуване на факт и е неоценяем.

Третият заявен иск също не е напълно ясен, като петитумът отново сочи на иск за факт или на иск по чл.109 от ЗС във връзка с изложените твърдения за накърнено право на собственика да се придвижва в комплекса. И в двата случая, с оглед конкретния петитум искът се явява неоценяем.

При гореизложените съображения съдът намира, че и по отношение на трите иска приложимо е правилото на чл.390, ал.1 от ГПК, че искът подлежи на разглеждане от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца - в случая в гр. Варна.

Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 7880 от 08.06.2026г., постановено по ч.гр.д.

№ 4061/2026г. по описа на РС-Варна, 48 състав.

ВРЪЩА гр.д. № 4061/2026г. по описа на РС-Варна, 48 състав, на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4