Акт от 18.04.2019, Административен съд - Сливен

Р Е Ш

Е Н И Е № 54

Гр. Сливен, 18.04.2019 г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:

Административен съдия: Иглика Жекова при участието на прокурора......................... и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 59 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Д.М.Д. *** срещу издаден от Директора на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“ Акт за установяване на публично държавно вземане, с който е отказано изплащането на финансовата помощ общо в размер на 24 447,50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 20/06/1/0/01604/24.10.2016 г. и е определено на Д.Д. задължение в размер на 24 447,50 лв., представляващи първо плащане по Договор № 20/06/1/0/01604/24.10.2016 г. , като е определено, че дължимата сума от 24 447,50 лв. подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от датата на връчване на акта, ведно с дължима лихва, считано от 23.08.2018 г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че срокът, посочен в чл. 9 ал. 1 т. 1 от договора за подпомагане, респ. изискването на чл.

38 ал. 1 т. 1 от Наредба № 14/2015 г. по отношение на срока за подаване на заявление за плащане не е преклузивен, а служи по – скоро за планиране на работата както на з. с., така и на самия ДФ „Земеделие“ по обработване на документите за подпомагане. Счита за важно в случая, че той като с. е изпълнил всички съществени изисквания по договора, като е изпълнил одобрения от ДФ „Земеделие“ бизнес – план. Единствено е пропуснал срока за заявяване на дължимото му се по договор второ плащане, но се намира в рамките на срока по закон, който е „не по – рано от две години и 6 месеца и не по – късно от четири години и шест месеца от датата на подаване на заявлението за подпомагане“. Моли съда за отмяна на оспорения административен акт.

В открито съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен адв.

Д. П., който поддържа жалбата. Счита, че единственото нарушение е пропускането на срока за подаване на искането, а и в самия АУПДВ не била заявена воля за прекратяване на договора. Моли съда за отмяна на акта, с претенция за направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание административният орган – Директор на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“, редовно призован, не се явява.

Представлява се от надлежно упълномощен ст. юрк Д. Б., която оспорва жалбата. Счита акта за материално и процесуално законосъобразен. В случая както в договора, така и в нормативните актове – Наредба № 14/28.05.2015 г. било предвидено, че административният орган има право да изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане и да постанови отказ за изплащане на втория транш от субсидията. Никъде не била предвидена процедура, при която, след като този срок бъде пропуснат, да се предприемат действия от страна на администрацията за надлежното администриране на заявката за плащане и коректно въвеждане на данните в системата, с която работи ДФ „Земеделие“. Моли съда да отхвърли жалбата, с претенция за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващият Д.М.Д. бил регистриран с

Уникален регистрационен номер (УРН) ****** в ДФ „Земеделие” със Заявление за подпомагане с УИН 20/06/1/0/01604 с предмет на дейността отглеждане на едър рогат добитък с млечно направление. На 24.10.2016 г. между ДФ „Земеделие“ и Д.М.Д. бил сключен Договор № 20/06/1/0/01604 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Договорът бил сключен на основание чл. 28 ал. 6 от Наредба № 14/28.05.2015 г.

Съгласно чл. 3 от същия, одобрената помощ е в размер на 48 895,00 лева, като се предоставя на два етапа: първо плащане в размер на 24 447,50 лева, съставляващо 50 на сто от помощта, което се извършва в срок до два месеца от датата на сключване на договора и второ плащане в същия размер, което се извършва в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички изискуеми документи съгласно Приложение № 7 към наредба № 14/28.05.2015 г. заявка за второ плащане, в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място относно изпълнението на бизнес плана и извършен анализ за установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план, съгласно чл. 8 ал. 5 от договор. Съобразно цитирания чл. 3 ал. 3 от този договор, заявката за второ плащане се подава в срок до 22.08.2018 г. посочения в заявлението за подпомагане срок за това – най – рано 2 г. и 6 м. и най – късно 4 г. и 6 м. от датата на подаване на заявлението за подпомагане, но не по – рано от 1 месец преди изтичането на срока по чл. 6, ал. 1 от договора; когато в стопанството се отглеждат едногодишни култури, срокът за подаване трябва да бъде след извършване на засяването/засаждането на културите и най – малко един месец преди очакваното прибиране на реколтата от тях; когато в стопанството се отглеждат различни видове едногодишни култури и техните срокове за засаждане и прибиране на реколтата са различни, срокът за подаване на заявката се определя в съответствие с най – късния от тези срокове.

На 23.08.2018 г. Д. *** за подаване на документите за второ плащане, препратен бил в ДФ „Зедемелие“ – Ямбол, където му заявили, че е пропуснал срока за това.

С писмо до Министъра за земеделието, храните и горите рег. инд. № 94-3346/30.08.2018 г. Д. заявил горното обстоятелство, като посочил и следните причини за закъснението: неуведомяване за датата и мястото, на която и където следва да се подадат документите за второ плащане, както и че периодът е на усилена кампания по прибиране на грубия фураж за животните, с което се занимава сам. Заявил още, че санкциите, които ще му бъдат наложени, ще бъдат фатални за него и стопанството му, както и изразил молба за компромисен вариант при решаване на случая. До настоящия момент отговор по тази молба не е получен от МЗХГ.

С писмо изх. № 01-283-6500/660 от

21.09.2018 г. Директорът на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“ уведомил Д.Д., че на основание чл. 26 ал. 1, във вр. с чл. 34 ал. 3 от АПК ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, поради това, че адресатът не е изпълнил задължението си по чл. 34 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г., като е пропуснал срока за подаване на заявка съгласно Приложение № 7 към чл. 34 ал. 4, във вр. с ал. 1 от Наредбата, ведно с необходимите документи, а именно: до 22.08.2018 г. С това писмо Д. бил уведомен още, че при несъгласие с направените констатации, има право да представи в 14-дневен срок писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане и представи доказателства към тях. Писмото било връчено на пълнолетно лице от кръга на домашните на 03.10.2018 г. В упоменатия срок писмено възражение от Д. не постъпило.

На 30.01.2019 г. Директорът на ОД –

Ямбол на ДФ „Земеделие“ издал по отношение на Д.М.Д., УРН: ****** Акт за установяване на публично държавно вземане № 5, с който отказал изплащането на финансовата помощ общо в размер на 24 447,50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 20/06/1/0/01604/24.10.2016 г. и определил на Д.Д. задължение в размер на 24 447,50 лв., представляващи първо плащане по Договор № 20/06/1/0/01604/24.10.2016 г., със срок за доброволно плащане на дължимата сума от 24 447,50 лв. - 14-дневен срок от датата на връчване на акта, ведно с дължима лихва, считано от 23.08.2018 г.

Актът бил връчен на неговия адресат Д.Д., чрез пълнолетно лице от кръга на домашните на 04.02.2019 г. Жалбата срещу същия е подадена чрез административния орган на 18.02.2018 г.

Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № ОЗ-РД-286/01.02.2017 г., с която Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал на директорите на областните дирекции на ДФ „Земеделие“ в съответствие с териториалната им компетентност правомощия да издават решения за налагане на финансови корекции по чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕСИФ и актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166 ал. 2 от ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., както и по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., във връзка с установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползвателите, допуснати при или по повод сключването и изпълнението на договори за предоставяне на финансова помощ по подмерки 6.1 и 6.3 и мярка 112, сключени по реда и условията на приложимите към тези мерки/подмерки подзаконови нормативни актове.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – Директор на Областна дирекция - Ямбол при ДФ „Земеделие”, действащ при спазване пределите на своята териториална компетентност и при наличие на материална такава, делегирана от изпълнителния директор на фонда със Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. по силата на чл. 20а ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съобразно която норма Изпълнителният директор, който по силата на ал. 2 организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и представлява Разплащателната агенция, може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Съгласно нормата на чл. 11 ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, в т.ч. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена и предметна форма и съдържание (чл. 166 от ДОПК) и съдържа мотиви, поради което съдът приема, че е валиден. Освен валиден, атакуваният в настоящото производство АУПДВ се преценява от настоящата съдебна инстанция и като материално и процесуално законосъобразен, при следните съображения:

Съгласно разпоредбите на чл. 27 ал.

3 и ал. 5, изр. първо от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. По силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.

Разпечатката съдържа 35 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/340d79e0-1a91-4b7e-96e2-1078d7396307