Решение № 4854 от 25.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4854 гр. Пловдив, 25.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20225330117938 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. И. Б., чрез пълномощник – адв. Н. А., против Ц. С. Ф., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., общ. Р., обл. П., одобрени със Заповед № РД18-86/10.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. П., общ.

Р., обл. П., ул. "О." № ..., с площ от 494 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал ***, парцел **, съседи: *****, *****, *****, *****, *****, ведно с построените в него сграда с идентификатор *****, застроена площ 88 кв. м., брой етажи: ..., предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, и сграда с идентификатор *****, застроена площ 41 кв. м., брой етажи: ..., предназначение: селскостопанска сграда, на основание давностно владение, упражнявано в периода от 1997 – 1998 г. до 2022 г.

В исковата молба се твърди, че ответницата Ц. Ф. е дъщеря и законен наследник на М.Н.К. /К./, с която ищецът живеел във фактическо съпружеско съжителско от 1993 г. до смъртта й през 2012 г. Сочи се, че М.К. заедно със сестра си притежавали по наследство от баща им дворно място в с. П., което понастоящем било заснето като горепосочения поземлен имот с идентификатор *****. По силата на протокол за съдебна делба от 05.07.1994 г. в дял на М.К. била поставена ½ ид. ч. от дворното място и правото да построи 1 първи жилищен етаж на предвидената за построяване жилищна сграда, а на сестра й И.Х. – другата ½ ид. ч. от дворното място и правото да построи втория жилищен етаж. Впоследствие с нотариален акт от 31.01.2005 г. И.Х. прехвърлила своите права на собственост на сестра си М.К.. Твърди се, че с оглед добрите им взаимоотношения и желанието за съвместен живот като семейство, ищецът и М.К. решили да построят предвидената съгласно застроителния план на описаното място жилищна сграда. Строежът на жилищната сграда започнали през лятото на 1996 г. и бил извършен за период от около година и половина до началото на 1998 г. Наложило се да бъде изцяло подменена строителната документация, като всичко това било финансирано от ищеца. Твърди се, че строежът, който осъществили, представлявал изграждане на изцяло нова жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и напълно нов първи жилищен етаж над него, като предвиденият съгласно проекта за строеж втори жилищен етаж от сградата не бил построен. Покривът на стария нисък приземен етаж бил напълно премахнат и била излята нова стоманенобетонена плоча с дебелина около 10 см и бил изграден над призема нов жилищен етаж, с площ от около 89-90 кв. м. Сградата била оформена симетрично на сградата-близнак, разположена в съседния имот. Сочи се, че за кратък период ищецът извършил всички довършителни работи в сградата, обзавел жилището и започнали да живеят в него. Поддържа се, че строежът на сградата бил реализиран изцяло с лични средства на ищеца от работата му в чужбина, като М.К. нямала финансова възможност да участва поради получавана с оглед заболяването си много ниска по размер пенсия. Така ищецът закупувал необходимите материали за строежа, наемал работници и им плащал, както и осъществявал надзора върху строежа. Въпреки това с М.К. постигнали взаимна уговорка, че строежът се извършвал от тях двамата, като построената жилищна сграда била тяхна обща собственост. Сочи се, че през целия посочен период М.К. имала желание да се узакони тази собственост, но до смъртта й това не се случило. Изтъква се, че ищецът заедно с М.К. са владеели общо, съвместно новопостроената къща от 1998 г. до 2012 г., при което са придобили равни права на собственост – по ½ ид. ч. След смъртта на М.К. през 2012 г. единствено ищецът владеел и стопанисвал имота, като извършил множество подобрения по къщата и дворното място. Ответницата била дъщеря на М.К. и неин единствен наследник. Сочи се, че след смъртта на майка си ответницата не е посещавала имота и не е търсила ищеца, като през целия процесен период ищецът продължавал да живее в имота и да го владее без никой да е възразил или да се е противопоставял на упражняваното от него владение. Поради тази причина се претендира, че от смъртта на М.К. през 2012 г. и до днес в резултат на упражняваното от него непрекъснато владение повече от 10 години е придобил по давност другата ½ ид. ч. от жилищната сграда, както и цялото дворно място. В посочения период ищецът е манифестирал пред ответницата владението и собственическото си отношение към имота, като тя никога не му пречела, нито предприемала действия, с които да отрича това негово 2 поведение. По изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Ц. С.

Ф., чрез пълномощник – адв. В. В., в който е изразено становище за неоснователност на исковата претенция. Не се оспорват изложените в исковата молба твърдения относно закупуване на процесния имот от наследодателя на М.К. и извършената между нея и сестра й делба през 1994 г.

Не се оспорва, че през 2005 г. И.Х. е прехвърлила на сестра си М.К. своите права върху имота. Сочи се, че сключеният преди тази сделка предварителен договор бил подписан от ответницата Ц. Ф. като пълномощник на майка си, като тя извършила и плащането по договора, което било отразено в съставени декларации, заверени пред *** на с. П.. Изтъква се, че в цялата строителна документация фигурирала единствено М.К.. След нейната смърт данъчната партида на имота била прехвърлена на ответницата, която заплащала данъците и таксите. Сочи се, че до смъртта си М.К. лично и чрез семейството си са използвали процесния имот, а след това нейната дъщеря и единствен наследник – ответницата Ц. Ф., заедно със съпругът си и дъщерите й използвали и владели имота. Посочва се, че Ц. Ф. полагала грижи за имота, плащала на майстори и работници във връзка с текущи ремонти, а съпругът й е изградил ограда, както и други елементи по облагородяване на имота през годините. По никакъв начин трети лица не били заявявали собственически претенции пред ответницата, нито били предприемали действия да я отстранят от имота. Още по време на самото строителство на къщата и гаража ответницата и нейния съпруг с личен труд и помощта на приятели и близки взели активно участие в наливането на плочи на сградите. През 2010 г. семейството на ответницата изградило ограда на имота изцяло със собствени средства и труд. На следващата година наели лице, което да постави изолация и да измаже външните стени на първия етаж, а същата година съпругът на ответницата изработил и поставил за собствена сметка 2 бр. гаражни врати.

Впоследствие бил остъклен входът на къщата и била подменена входната врата отново от семейството на ответницата. Твърди се също, че през 2013 г. ответницата наела лице, което да извърши ремонт на банята, а една или две години по-късно възложила поставяне на изолация на тавана на къщата. През 2022 г. ответницата заплатила да се бетонира пътеката по двора. Освен посочените действия, ответницата упражнявала и множество други прояви на явно стопанисване на собствения си имот. Във връзка с претенцията на ищеца се оспорват твърденията да са били изработени изцяло нови проекти, като къщата не била построена изцяло наново, тъй като е имало изграден призем, а проектната документация и реализирането на самия строеж били извършени от ответницата. Изтъква се, че всички дейности по снабдяване със строителни книжа и прехвърляне на собствеността от И.Х. на М.К. били извършени от ответницата. Още приживе на М.К. двете с ответницата посетили адвокат за съдействие за прехвърляне на имота на името на ответницата, но били посъветвани да избегнат разходите, доколкото последната се явявала 3 единствен наследник на майка си. Оспорва се претенцията на ищеца за осъществявано заедно със собственика М.К. съвместно давностно владение.

Сочи, че след нейната смърт, ответницата в знак на уважение дала съгласие ищецът Б. Б. да продължи да използва имота в кратък период от време.

Въпреки това ищецът отказвал да напусне имота. Възразява се, че ищецът не владеел, а държал имота без правно основание, като не манифестирал владение пред ответницата, не я е отстранил от имота, нито заявил претенции по отношение на собствеността. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения за изтекла в полза на ищеца придобивна давност. По наведените доводи се моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл. 211 ГПК е предявен насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД от Ц. С. Ф. срещу Б. И. Б. за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 3600 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на собствения й поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в с. П., общ. Р., обл. П., ул. „О.“, за периода месец юли 2018 г. – месец юли 2019 г.

В насрещната искова молба се преповтарят част от фактическите твърдения, изложени в отговора на първоначалната искова молба. Сочи се, че след смъртта на М.К. ищцата по насрещния иск е проявила уважение и разбиране, като е дала съгласие ответникът да остане в имота докато си стъпи на краката. Ищцата не е определяла срок за напускане на имота, нито за заплащане на наем, но не е била постигната и уговорка за придобиване на имота от ответника или за продължаване да го използва безвъзмездно за неопределено време. Твърди се, че ответникът ползвал имота без правно основание, като въпреки отправените му покани отказвал да го освободи. По този начин ответникът увреждал финансовото състояние на ищцата, която била лишена от възможността да използва собствения си имот, както и да черпи плодове и ползи от него. По изложените съображения се предявява насрещната искова претенция и се моли за уважаването й.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор на насрещната искова молба от ответника Б. Б., в който е изразено становище за неоснователност на предявената претенция. Твърди се, че ответникът е придобил собствеността върху имота и построените в него сгради на основание давностно владение, за което е предявил съответен иск за собственост. Оспорват се изложените в насрещната искова молба твърдения относно постигната между страните уговорка за временно ползване на имота от ответника. Сочи се, че при действително наличие на подобна уговорка, то между страните е налице договор за заем за послужване, който е безвъзмезден до отправяне на писмено искане за заплащане на обезщетение. Изтъква се, че подобна покана ищцата по насрещния иск е отправила едва след завеждане на настоящото дело. При условията на евентуалност се прави възражение за прихващане до размера на предявения насрещен иск с вземането, което ответникът има към ищцата за направените в имота необходими разноски и подобрения на обща стойност от 15 000 лева. Поддържа се, че при уважаване на насрещния иск ответникът има 4 право да претендира размера на увеличената стойност на имота в резултат на извършените от него необходими разноски и подобрения, респективно разходите за тяхното извършване. С допълнителна молба ответникът е уточнил, че претендира сума е в размер на 6500 лева, като е описал подробно всяко от твърдените за извършени в имота СМР, с посочване на дата на извършване и стойност.

С определение № 2995/08.03.2025 г., постановено по делото, съдът е приел за съвместно разглеждане в производството направеното в отговора на насрещната искова молба възражение за прихващане, което е квалифицирано по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.