Решение № 3680 от 02.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3680 гр. София, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20261110204977 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от С. П. П., с ЕГН:

**********, с адрес в гр. *** срещу Наказателно постановление № 25-4332028845, издадено на 13.11.2025г. от Началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя са му наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. (1533,88 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата С. П. сочи, че автомобилът му е имал технически проблем с газовата уредба, форсирал се силно, при което бил спрян за проверка и му било наложено неправомерно наказание, въпреки че обяснил на полицейските служители за проблема. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят С. П., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. П. - М. Б. – АК – Враца, който в пледоарията си сочи, че в обжалваното НП единствено било посочено действие по рязко увеличаване оборотите на двигателя и че липсвало твърдение за състезание.

Счита, че е налице противоречие между разпитаните свидетели и писмените доказателства, както и че жалбоподателят е ангажирал доказателства за техническа неизправност на управляваното от него МПС във връзка с монтираната газова уредба. Твърди, че няма достатъчно данни за състезание, а се касаело за маневра изпреварване. Моли за отмяна и претендира присъждане на разноски.

Административно - наказващият орган: Началник сектор СДВР отдел ,,Пътна Полиция" СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.

1

В писмени бележки, депозирани от упълномощен от юрисконсулт се твърди, че А. е издаден от оправомощено лице, като изложеното в него кореспондира с установеното от фактическа страна. Посочва се, че при издаване на А. и НП са спазени процесуалните правила, като изложените обстоятелства в А. са достатъчни, за да се разбере в цялост от наказаното лице извършеното от него нарушение. Счита за безспорно установено, че съставът на вмененото нарушение е осъществен от обективна и субективна страна, а определената санкция е в рамките на законоустановеното. Моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на претендираното адвокатско такова.

Съдът, след като прецени събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При съвкупната преценка на доказателствения материал по делото съдът възприема следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят С. П. П. е собственик на лек автомобил марка „БМВ“, модел „318 ИС“ с рег. № ***

На 16.10.2025 г. на автомобила била монтирана газова уредба, за което бил съставен и Протокол № 16.10.2025 г. за допълнително монтиране на моторно превозно средство на уредба, която позволява работата на двигателя с втечнен нефтен газ (LPG) или сгъстен природен газ (CNG).

На 16.10.2025г., около 22:35 ч. жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил в гр. София, по ул. „Бистришко шосе“, с посока на движение от ул. „Околовръстен път“ към с. Бистрица. Автомобилът бил забелязан да се движи в отсечката между № 29 до № 35 на ул. „Бистришко шосе“ от свидетелите М. И. И Б. З. – полицейски служители на отдел „Пътна полиция“ СДВР, които в това време се намирали при № 35 на ул. „Бистришко шосе“. В този участък изпреварването било разрешено. Полицейските служители чули шум от форсиране на двигател и забелязали, че излизайки от завоя, в правия участък между № 29 и № 35, два леки автомобила, единият от които бил този управляван от жалбоподателя, се движели един до друг. Свидетелят М. И. подал сигнал със стоп палка и спрял управлявания от жалбоподателя лек автомобил.

На база установените обстоятелства, и като приел, че е налице нарушение на ЗДвП, свидетелят М. И. съставил, в присъствието на свидетеля Б. З. и на жалбоподателя, А. С. GA № 4689707 против С. П.. В обстоятелствената част на А. било описано, че в отсечката от № 29 до № 35 на ул. „Бистришко шосе“ водачът не е използвал по предназначение пътищата, отворени за обществено ползване, като без причина рязко е увеличил оборотите на двигателя (форсирал) с цел състезание с друг автомобил, движещ се по пътя.

А. бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без 2 възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на А., на 13.11.2025 г. началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, издал обжалваното Наказателно постановление № 25-4332-028845, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДВП, са му наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. (1533,88 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Същото било връчено на жалбоподателя на 27.02.2026 г. в 17:01 ч. срещу подпис, а жалбата била депозирана в Отдел „Пътна полиция“ СДВР на 09.03.2026 г.

Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена от събраните по делото гласни доказателствени средства и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

За да изгради фактическите си изводи по делото, съдът постави на централно място показанията на свидетелите М. И. И Б. З., които пряко са възприели фактите, провокирали спирането на управляваното от жалбоподателя МПС. И двамата свидетели еднопосочно заявяват, че са видели два автомобила, единият от които е управляваният от жалбоподателя, да се движат успоредно един до друг и в една и съща посока в отсечката от № 29 до № 35 на ул. „Бистришко шосе“. От показанията им се установяват и обстоятелствата около извършване на проверката и съставяне на А. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели в тази им част доколкото намира, че същите са обективни, безпристрастни и еднопосочни. Обстоятелството с каква скорост са е движели автомобилите в случая се явява ирелевантно и съдът не кредитира показанията на свидетелите за тези обстоятелства, тъй като намира, че в тази им част същите съставляват излагане на субективна преценка и са неподкрепени от други обективни доказателства. Същото се отнася и до обстоятелството за установения от полицейските служители шум.

Нещо повече, последното обстоятелство се отбеляза съвсем бегло в показанията на свидетелите, а и съдът намира за съвсем нормално наличието на шум при движението на два автомобила в непосредствена близост един до друг, при евентуално осъществени действия по изпреварване. Вместо това свидетелите не изложиха никакви факти за осъществено рязко увеличаване оборотите на двигателя (форсиране).

Съдът намира и че изложеното от свидетелите И. и. З., че автомобилите се състезавали представлява субективно предположение, градящо се на техния професионален опит, а не на изложение на реално установеното от него. Нещо повече, в А. и НП не се съдържат факти за реализирано състезание по смисъла на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, поради което тези показания се явяват ирелевантни предмета на делото.

Настоящият състав не кредитира показанията на свидетеля Б. Я.ъй като ги намира за изолирани и не кореспондиращи с показанията на свидетелите И. и. З., а вместо това с тях се цели изграждане защитна версия в полза на жалбоподателя. Съдът констатира разминаване в показанията на свидетеля Я. с показанията на свидетелите И. и. З. по отношение на мястото, на което е било установено движението на автомобила от полицейските служители и 3 извършването на проверката. В показанията си И. и. З. са еднопосочни, че двамата са възприели движението на автомобилите непосредствено след излизане от завой, докато свидетелят Я. излага, че нямало завои там, където минавали, както и че са ги спрели по средата на дълга права. Гласните доказателства намират своята опора и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така приетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

Спазени са и правилата за съставяне и връчване на А. и обжалваното НП. Както А., така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Същите обаче не отговарят за законоустановените изисквания по чл. 42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Съдът намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и издадено при наличие на допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Видно от съдържанието както на А., така и на обжалваното НП е, че в него липсва ясно и недвусмислено описание на фактите, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Както в А., така и в обжалваното НП като нарушение е описано, че водачът не използва по предназначение пътищата, отворени за обществено ползване като в посочения участък „без причина рязко увеличава оборотите на двигателя (форсира) с цел състезание с друг автомобил, движещ се по пътя.“ На първо място, смислово и логически неясно е как едновременно форсирането е без причина, но с конкретна цел. За съда е неясно и какво значение е вложено в израза „форсира с цел състезание“ – дали е предприето форсиране на място преди започване на състезание, по време движение на МПС, или пък същото е било съпътствано с последващо състезание, или опит за състезание. За реализирано състезание по смисъла на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП не са посочени факти в А. и НП. Това е пречка за съда да разбере какво всъщност е според наказващия орган неправомерното поведение на жалбоподателя, което съществено нарушава неговото право на защита – форсиране или състезание. Горното съставлява нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които предвиждат А. и НП да съдържат описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено. С оглед изложеното съдът намира, че е налице самостоятелно основание за отмяна.

Разпоредбата на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство да организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, а т. 2 забранява пък използването на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, 4 освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В настоящия случай на жалбоподателя е ангажирана отговорността за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като според АНО нарушението се изразявало в безпричинно рязко увеличаване на оборотите на двигателя (форсиране) с цел състезание с друг автомобил, движещ се по пътя.

Дори и хипотетично да бъде прието, че обстоятелствата около извършване на нарушението са ясно описани, то съдът намира, че в хода на производството не беше доказано по несъмнен начин осъществяването от страна на жалбоподателя на действия по рязко увеличаване оборотите на двигателя (форсиране), каквито са му вменени в отговорност с обжалваното НП. Вместо това от показанията на свидетелите И. и. З. се доказва движение на два автомобила успоредно един до друг в посочения участък. Не бяха ангажирани доказателства за вмененото в отговорност на жалбоподателя поведение по рязко увеличаване оборотите на двигателя, а вместо това от разпита на полицейските служители се установи, че вероятно са били предприети действия по състезание между два автомобила. Последното обстоятелство не беше доказано с необходимата степен на категоричност, тъй като според настоящия състав е възможно в случая да са били предприети правомерни действия по изпреварване. Освен това, такива факти за реализирано състезание между двата автомобила не са описани нито в А., нито в обжалваното НП. Вместо това във фактическото описание на нарушението записано, че форсирането е било „без причина“, но „с цел състезание с друг автомобил, движещ се по пътя.“. В обжалваното НП липсва изложение на факти, дори индикиращи за предприето или реализирано състезание. В допълнение, настоящият състав намира, че така формулираният израз „с цел състезание с друг автомобил“ представлява правен извод за субективната страна на нарушението, а не описание на реализиран и възприет от актосъставителя обективно осъществен факт. Смесването на два фактически състава на наказателното постановление за едно и също административно нарушение всякога съставлява съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на санкционираното лице.