Определение № 270 от 25.04.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270 гр. Перник, 25.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500182 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от "Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000 срещу Определение Рег.№ 41/10.01.2025г., постановено по ч.г.д. N 354/2024 г. по описа на P C Радомир, с което се допълва определение от 28.10.2024 г. по същото дело и се осъжда „Софийска вода” АД да заплати на адв.М. Л. сумата от 450.00 лв. - адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

В частната жалба са изложени доводи и съображения, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът е следвало да определи възнаграждението при съобразяване на вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на действително извършена работа и най-вече - фактическата и правна сложност на делото. В настоящия случай производството се откроява с ниска фактическа и правна сложност, а действията на процесуалния представител на длъжника се изчерпват с подаване на заявление по образец.

От въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и в случай, че счете, че са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение, да определи размера му съобразно действителната фактическа и правна сложност на извършените действия.

В срок е постъпил отговора на частната жалба от адв. М. Л. Л., с който по изложени доводи и съображения счита същата за неоснователна и противоречаща на правните норми с искане да се отхвърли частната жалба, като бъде потвърдено в цялост първоинстанционното определение.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните приема следното:

Частната жалба като подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Ч.г.д. N 354/2024 г. по описа на PC - Радомир е образувано по заявление по чл. 410 1

ГПК на "Софийска вода“ АД срещу длъжника К. И. П., което е уважено изцяло и е издадена заповед за изпълнение за цялата претендирана сума, която възлиза на 2350.45 лв., вкл. и за 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът К. П., чрез адв.М. Л. е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с твърдения за недължимост и поради погасяване по давност на задължението, като са претендирани и разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 вр. чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в размер на 450 лв. съобразно приложени ДПЗС и пълномощното към него и списък по чл. 80 от ГПК. В срока по чл. 415 ГПК от заявителя не е подадена искова молба и с определение от 28.10.2024 г. заповедният съд е обезсилил заповед № 203/08.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 354/2024 г. на Районен съд- Радомир, като е прекратил производството по делото.

Подадена е молба вх. № 4287/19.09.2023 г. от адв.М. Л., пълномощник на длъжника К. П., с която е направил искане да бъде допълнено определението в частта за разноските, като бъде осъден заявителят да заплати на адв. Л. сумата от 450 лв., претендирана на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. във връзка с чл. 7, ал. 7 и чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От страна на заявителя "Софийска вода“ АД е депозирано становище по молбата по 248 от ГПК, като счита, че е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Твърди, че не са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал. 2 от ЗАдв., а именно, че длъжникът е материално затруднено лице и попадал в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. В условията на евентуалност, счита претендираното възнаграждение в размер на 450 лв. за необосновано предвид липсата на каквато и да било фактическа или правна сложност при подаване на бланкетно възражение по заповедното производство, което по дефиниция е с ниска фактическа и правна сложност и моли това да бъде взето предвид от съда при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение.

С обжалваното определение РРС е присъдил на адв.М. Л. сумата от 450.00 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

Горната фактическа установеност налага следните правни изводи:

Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на материално затруднено лице, поради което адвокатът на длъжника има право на адвокатско възнаграждение. Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатна правна помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. Преценката дали да се окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не, се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Договорката по чл. 38 от ЗАдв. касае вътрешните отношения между адвоката и клиента му, поради което не е необходимо тя да се доказва. Ето защо съдът намира, че при подадено възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК следва да се признае правото на страната да ползва адвокатска защита на общо основание, съответно и правото на разноски за адв. възнаграждение съгл. правилата на чл. 78 ГПК.

В Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – понастоящем Наредба за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), не е определен минимален размер на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, поради което същото следва да се определи по аналогия при съобразяване на извършеното процесуално действие. Необходимо е да се има предвид, че защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява чрез подаване на частна жалба - чл. 419 ГПК, искане за спиране - чл. 420 ГПК и възражение - чл. 414 ГПК, все действия, с които не се извършва същинска защита срещу заявеното от молителя материално право. По тази причина сторените разноски по повод възражението не следва да бъдат съизмервани със заявения за 2 защита от заявителя материален интерес. Той има значение единствено при определяне на разноските, сторени от заявителя, предвид разписаното в чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. правило. Едва с отговора на исковата молба по чл. 422 ГПК ответникът е длъжен да наведе всичките си доводи в защита срещу предявения иск под страх от преклузия, с което осъществява същинската отбрана срещу заявеното материално право.

Доколкото процесуалният закон не изисква обосноваване на възражението по чл. 414 ГПК, то и разноски се дължат, но следва да бъдат определени в приложение на чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. по аналогия на основание § 1 от Допълнителните разпоредби, тъй като това правило урежда подобна хипотеза на възнаграждение за частно производство - в този смисъл - Определение № 102 от 14.03.2022 г. по ч. т. д. № 2481/2021 г. по описа на I търг. отделение на ВКС. Предвид възприетото в цитираната практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя напълно, възнаграждението съобразно чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е в размер на 400 лв.

Същевременно както е установено с решението от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. на СЕС и ретроактивният му ефект задължават всеки национален съд при определяне на адв. възнаграждение да не прилага Наредба № 1/09.07.2004 г. Посочените в наредбата размери на адвокатските хонорари могат да служат единствено като ориентир при определяне възнагражденията на процесуалните представители на страните, но не са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от решаващия състав с оглед вида на спора, интереса, извършените от адвоката процесуални действия, фактическата и правна сложност на делото (в този смисъл е определение № 50015/16.02.2024 г по т. д. № 1908/2022 г на ВКС, първо т. о., определение № 343/15.02.2024 г по т. д. № 1990/2023 г по описа на ВКС второ т. о и др.). Даденото от СЕС тълкуване по преюдициални запитвания във връзка с приложението на правото на Европейския съюз при противоречие на национални правни норми с него е задължително за националните съдилища. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при определяне на размера на хонорара за правна услуга, вкл. в хипотеза на осъществена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв. при заварени правоотношения между клиент и адвокат, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Постановеното в решението на СЕС е общо за случаите на ангажиране имуществената отговорност за разноски за адвокатско възнаграждение на осъдената да ги заплати страна в производството пред съда, вкл. в хипотеза на осъществена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв. и липсват основания както в закона, така и произтичащи от мотивите на решението на СЕС, които да обосноват изводи за неприложимост на решението на СЕС в хипотезата на правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв.

Според приетото в решението на СЕС, националният съд принципно е задължен да не приложи ограничаващата национална уредба, независимо дали има повдигнато възражение за прекомерност на възнаграждението от насрещната страна. Още повече, че в случая размерът му не е договорен между страните по договора за правна помощ, която е предоставена по реда на чл. 38 от ЗАдв, а е определен от съда, поради което и за противната страна не е съществувала процесуална възможност да възразява срещу прекомерността на предварително договорено и заплатено от страната възнаграждение (в този смисъл е Определение № 563 от 11.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ТК, Определение № 374 от 6.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2606/2024 г. и др.).

Поради това и с оглед разрешението на СЕС, дадено в т. 61, въззивният съд приема, че съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото пред заповедния съд и обема на осъществения труд от процесуалния представител на длъжника (попълване и подаване на възражение по утвърден образец от министъра на правосъдието с Наредба № 6/2008 г., което е приложено като бланка към връчената на длъжника заповед с указания за попълването й; че ирелевантно в случая е дали длъжникът е мотивирал възражението си и е 3 подкрепено с правни доводи, доколкото процесуалния закон не изисква обосноваване на възражението по чл. 414 ГПК), определяне на възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. в размер съобразно чл. 11 от Наредбата, е несъответен на вида и количеството на действително извършена работа и най-вече - фактическата и правна сложност на делото.

Отделно настоящата инстанция съобразява и намира за необходимо да подчертае, че адекватната парична оценка на представената адвокатска услуга следва да е в размер, съответен на възнаграждението, което адвокатът би получил по чл. 25а, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ и каквото би му се присъдило, ако потребителят бе ползвал безплатна правна помощ по реда на чл. 95 и сл. ГПК по конкретното дело, или каквото би се присъдило и за защита, осъществена от юрисконсулт. Възнаграждението следва да бъде справедливо и обосновано, като въззивният съд намира, че на тези критерии отговаря възнаграждение на адвоката на длъжника в размер на 100 лв.

Поради така изложеното обжалваното определение в частта, с която "Софийска вода“ АД е осъдено да заплати на адв.М. Л. адвокатски хонорар за разликата над 100 лв. до присъдения размер от 450 лв. следва да се отмени като и частната жалба се явява частично основателна. В останалата част обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

В производството по чл. 248 от ГПК относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл.