Решение № 72 от 31.08.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Бургас, 30.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Галина Т. Канакиева

Петя Ив. Петрова Дакова при участието на секретаря Е. П. Г.ева в присъствието на прокурора П. П. Кр. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600064 по описа за 2022 година С присъда №122 от 07.07.2021г. по НОХД №1111/2020г. Бургаският окръжен съд признал подс. Г. Н. К. за виновен в това, че на 08.08.2019г. в гр.

Приморско, ул. „Фрегата“ №2, на територията на воден атракцион „Аквапланет“, собственост на „Спортни имоти Приморско“ АД, като служител на длъжност „разпоредител“ в „Спортни имоти Приморско“ АД причинил смъртта на Ст. Г. Г. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – осигуряване на нормалната употреба на съоръженията, поставени в увеселителни обекти, като не спазил задълженията и изискванията по безопасно използване на съоръженията в обекта, установени в абзац 7 от Правилник за ежедневната работа на разпоредители, одобрен от „Спортни имоти Приморско“ АД, съгласно който разпоредителят: „При работа: пуска на платформата по един посетител, след като се увери, че видимо посетителят е в нормално физическо, психическо и здравословно състояние. Уверява се, че в зоните под пързалките няма други посетители. След като се увери, че посетителят е информиран с инструкциите за ползване, му помага да заеме правилно положение, правилно уравновесява ринговете, пита го дали е готов и го изтласква леко по пързалката, следи за спускането и след като се увери, че е напуснал пързалката, допуска следващ посетител на платформата. В 1 случай, че посетителят не е видимо в подходящо състояние - психическо, физическо или здравословно, или че не се е запознал с инструкциите за ползване, както и тези на разпоредителя, дадени му устно, не му разрешава спускане и се уверява, че посетителят е напуснал платформата“, поради което и на основание чл. 123, ал.1, предложение второ от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и го оправдал по първоначално предявеното му обвинение, че е извършил престъплението, като не е спазил разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредба № V-12-707 от 15.11.2013г. за условията и реда за устройството, безопасността и техническите изисквания към съоръженията, поставяни в увеселителни обекти.

На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

Осъдил подс. подс. Г. Н. К. да заплати на ОД на МВР – Бургас сумата 1461 лева, представляваща направени по делото разноски.

Постановената присъда е обжалвана от повереника на частните обвинители Р. П. Г. и Г. Г. Г. с оплаквания за незаконосъобразност на присъдата в оправдателната й част и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Жалбата е бланкетна и не съдържа аргументи в подкрепа на релевираните доводи. С нея се претендира въззивният съд да измени присъдата, като увеличи наложеното наказание до размера, поискан от частното обвинение в заключителната пледоария пред първата инстанция – лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че счита въззивната жалба на частните обвинители за неоснователна. Намира, че оправдателната част от първоинстанционната присъда е законосъобразна, тъй като съдът правилно е приел, че разпоредбата на чл.25, ал.1, т.10 от Наредба № V-12-707 от 15.11.2013г. е неприложима в случая, защото нормата на чл.3 от същата наредба изключва приложението й в аквапаркове, водни съоръжения и пързалки и предвид на това цитираният текст на чл.25 се явява неотносим към дейността на подсъдимия. Смята, че искането на частните обвинители за увеличаване на наложеното наказание е неоснователно. Приема, че определеното от първоинстанционния съд наказание е съобразено със смекчаващите отговорността обстоятелства и с липсата на отегчаващи такива, както и със степента на обществена опасност на конкретното деяние и с тази на дееца, а също и с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

2

Отбелязва, че в кръга на смекчаващите вината обстоятелства следва да се добавят и отчетат действията на подсъдимия за оказване помощ на пострадалия чрез незабавно посещение в медицинския пункт за да търси помощ. Изразява позиция, че приетата за установена от първата инстанция фактическа обстановка е обоснована, защото кореспондира със събраните и проверени по делото доказателствени източници. Заяви, че споделя изцяло направените от съда правни изводи при решаването на спора, тъй като същите са в съответствие с приложимите за казуса нормативни разпоредби. Изрази съгласие с направения от първата инстанция анализ на доказателствените материали. В тази връзка изтъква, че съдът обосновано е приел, че пострадалият се е пуснал по пързалката, заемайки правилна позиция, а не както е посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт – с главата напред, като този свой извод съдът е обосновал с приетото и неоспорено заключение на съдебномедицинската експертиза. Намира за правилно становището на първата инстанция, че осъществяваната от подсъдимия дейност представлява правно регламентирана такава, източник на повишена опасност и доколкото подсъдимият не е изпълнил задълженията си, постановени в абзац 7 от Правилника за ежедневната работа на разпоредители, одобрен от „Спортни имоти Приморско“ АД, като не е попречил на свид. М. да се пусне по пързалката с главата напред, преди пострадалият Г. да е напуснал съоръжението, той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – смъртта на пострадалия Г.. Открива пряка причинна връзка между тези общественоопасни последици и дейността на подсъдимия като разпоредител в посоченото юридическо лице. Като приема, че по своята форма и съдържание първоинстанционната присъда и мотивите към нея съответстват на изискванията на процесуалния закон и на константната съдебна практика в тази насока, поради което предлага въззивният съд да потвърди изцяло обжалвания съдебен акт, включително в частта му относно наложеното наказание и отложеното му изпълнение.

Частните обвинители Р.Г. и Г.Г. заявиха, че поддържат подадената от техния повереник въззивна жалба и молят за нейното уважаване. Настояват размерът на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода да се увеличи на три години и шест месеца и да бъде ефективно изтърпяно.

Упълномощеният защитник на подс. Г.К. пледира да се остави без уважение въззивната жалба на частните обвинители, както в частта й срещу оправдателната част на присъдата, така и в частта й, с която се иска увеличение на наложеното наказание лишаване от свобода. Не излага 3 конкретни аргументи в подкрепа на тези свои претенции. Моли въззивният съд да оправдае подсъдимия по тази част от обвинението, по която същият е признат за виновен да е причинил по непредпазливост, поради немарливо изпълнение на служебните си задължения, смъртта на пострадалия Ст. Г..

Прави свой анализ на събраните по делото доказателствени материали, като въз основа на него прави извод, че подсъдимият не е могъл по никакъв начин да предотврати фаталния изход от ситуацията, тъй като свид. М., без да иска неговото съгласие, без да изчака подаден знак от подсъдимия, е предприел спускане по пързалката с главата напред. В подкрепа на становището си за липса на немарливост от страна на подсъдимия, се позовава на снимките в приложения фотоалбум по делото и на свидетелските показания, които безспорно установяват, че до съоръжението, по което започвало спускането, се намирал парапет, който е пречел на подсъдимия да види дали спускането на предходния гост е приключило. Отстоява тезата, че възползвайки се от тази ситуация, свид. М. решава на „своя глава“, без да бъде подаден сигнал от разпоредителя К., да направи спускането, при което е убил пострадалия. Дава оценка за необективност и пристрастност на показанията на свид. Е. М., който бил заинтересован от изхода на делото за да избегне наказателна отговорност за стореното от него. Упреква работодателя на подсъдимия в принос за настъпване на тежкия резултат, тъй като не осигурил допълнително преградно съоръжение, което да бъде поставено в случай на струпване на посетители на водната пързалка и да възпрепятства спускането на следващ посетител. Посочва като недостатък в дейността на фирмата, която стопанисвала и експлоатирала увеселителния обект, неназначаването на достатъчно служители като разпоредители, които да могат да следят за безопасното ползване на водния атракцион. В същата насока изтъква още липсата на поставени на място информационни табели, които да указват на посетителите как да ползват водната пързалка. Продължавайки с упреците към фирмата – работодател, обръща внимание, че лицето, което е провеждало инструктаж на всички служители в увеселителния парк, не е притежавало необходимата за това правоспособност и наред с това бил с адрес на месторабота, намиращ се на 200 км от парка. Изразява позиция, че документите, установяващи проведен на служителите инструктаж, са били подписани в деня след инцидента, а не в деня на инцидента или преди него.

Смята, че ръководството на фирмата, стопанисваща водния атракцион, е внушила на свидетелите – нейни служители какви по съдържание показания да дадат, за да не понесе отговорност за инцидента. Заяви, че представител на същата фирма е извършил и престъпление – укриване на веществени 4 доказателства, като обръща внимание, че веднага след инцидента управителката на дружеството е казала, че ще предостави списък от камерите на атракциона на кулата „Цунами“, но по-късно, в съдебно заседание, същата управителка, казала, че са знаели за повреждането на DVR устройството още от зимата. Като заключава, че свид. М., даващ противоречиви и взаимно изключващи се показания, е физическият убиец на пострадалия, моли въззивният съд да отмени първоинстанционната осъдителна присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия изцяло по предявеното му обвинение.

Подс. Г. Н. К. заяви, че се присъединява към пледоарията и исканията на своя защитник. Моли да бъде оправдан, защото не е виновен за случилото се.

Противопоставя се на претенциите на частните обвинители за увеличаване на наказанието.

Настоящата въззивна жалба е подадена от повереника на частните обвинители, които имат право на такава жалба против постановената присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за обжалване, предвиден в чл.319, ал.1 от НПК, поради което тя е допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие в първата и въззивната инстанция и провери атакуваната присъда по оплакванията на жалбоподателя - повереник и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, направи извода, че жалбата е неоснователна.

Въззивният съд, съобразявайки направените от жалбоподателя оплаквания срещу присъдата и изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, счете за необходимо на първо място да осъществи контрол за спазването на процесуалните правила, за да установи дали в хода на проведеното досъдебно производство, както и в хода на първоинстанционното съдебно следствие са били допуснати нарушения на процесуалния закон и ако е така - дали те са съществени по своя характер и дали са отстраними във въззивното производство или в предходен процесуален стадий. В случай на липса на такива нарушения или на възможно тяхно отстраняване във въззивното производство, въззивната инстанция следва да разгледа спора по същество, докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК, който правен резултат не изисква разглеждане на спора по същество и 5 не налага произнасяне по оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, нито проверка за явна несправедливост на наложеното наказание. Посоченото правомощие за проверка досежно спазването на процесуалния закон по това дело въззивната инстанция упражнява по силата на законоустановеното в чл.314, ал.1 от НПК служебно начало да проверява изцяло правилността на оспорения съдебен акт, независимо от основанията, които е посочила страната, инициирала въззивния контрол и независимо от нейните устно изразени претенции пред въззивния съд.