Решение № 86 от 25.02.2020, Окръжен съд - Хасково

Р

Е Ш Е Н И Е № 86 гр. Хасково, 25.02.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд - Хасково, ГО, I

–ви въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ

МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Р.Р., като разгледа докладваното от младши съдия Мария Иванова-Георгиева в. гр. д. № 65 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 562 от 04.11.2019г., постановено по гр.д. № 831 по описа за 2019г. на Районен съд – Свиленград Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР е осъдена да заплати на М.Н.М. сума в размер на 1732,31 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 22.07.2016г. до 22.07.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба /22.07.2019г./ до окончателното изплащане на вземането и сума в размер на 231,39 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до 22.07.2019г.

Присъдени са разноски в полза на ищеца М.Н.М. в размер на 380,00 лева, а на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 178,54 лева, представляващи дължимата държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

Срещу така първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответника, с която същото се обжалва като постановено при съществено нарушение на материалния закон и липса на мотиви. Твърди се, че за процесния период при спазване на разпоредбите на Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ при сумирано изчисляване чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време е заплащан като извънреден труд, положения такъв при надвишаване на нормата работни часове. Не споделя твърдението за приложимост на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007г., доколкото съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквито са действали през целия процесен период. В допълнение посочва, че за извършването на преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143 към дневен е необходимо продължителността на положения нощен труд да е по-малка от тази на дневния, а предвид норми на ЗМВР служителите на МВР могат да полагат нощен труд до 8 часа на смяна. Не на последно място намира предявените искове за неоснователни поради това, че преизчисляването по НСОРЗ е с цел увеличаване на заплащането на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, което да доведе до извънреден труд. Първоинстанционното решение се обжалва и в частта за разноските. Моли настоящата въззивна инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. Претендира направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Представя списък с разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата страна намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и изцяло споделя мотивите, изложени в първоинстанционното решение. Счита, че липсата на правна регламентация на преизчисляването на нощния труд в дневен в приложимите наредби, издадени на основание чл.187, ал. 9 от ЗМВР, не означава забрана такова да бъде извършвано, поради което по аналогия следва да се приложи чл.9, ал. 2 от НСОРЗ. В противен случай държавните служители в МВР са поставени в неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение. След преизчисляването за въззиваемия възниквало право на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и тъй като ГД „Гранична полиция“ – МВР не представила доказателства за заплащане на същото, предявените осъдителни искове правилно са уважени от първоинстанционния съд като основателни. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно включително в частта за разноските. Претендира направените такива и в настоящата инстанция, за които с допълнителна молба представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение и моли да бъде намалено в законоустановения минимум.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на М.Н.М., с която е поискано Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР да бъде осъдена да заплати сума в размер на 1662,00 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 257 часа за периода от 22.07.2016г. до 22.07.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, сума в размер на 200,00 лева, представляваща лихва за забава върху дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 22.07.2016г. до 22.07.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, от момента на изискуемостта до дата на предявяване на иска - 22.07.2019г. По повод молба с правно основание чл. 214, ал. 1 от ГПК първоинстанционният съд е допуснал с протоколно определение от 15.10.2019г. изменение на предявените искове чрез увеличаване на размера им съответно от 1662,00 лева на 1732,31 лева и от 200 лева на 231,39 лева.

От събраните пред първата инстанция доказателства се констатира, че през процесния период от 22.07.2016г. до 22.07.2019г. М.Н.М. е бил в служебно правоотношение с ГД „Гранична полиция“ при МВР - заемал е длъжността *** от Гранично полицейско управление- гр.*** при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово, като изпълнявал задълженията си на 12-часови смени при режим – дневна, нощна и два дни почивка. От приетото заключение, изготвено по назначената съдебно счетоводна експертиза, се установява, че отработените от М.М. часове нощен труд са 1786 часа, а преобразувани в дневни с коефициент 1,143 - 2041,40 часа.

В настоящото производство страните не спорят по правнорелевантните факти, приети за установени от първоинстанционния съд, а относно допустимостта на преизчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 и образуването на извънреден труд в следствие на това преизчисляване, за който се търси допълнително възнаграждение.

Въпросът дали е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, която налага прилагането по аналогия на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се разгледа на първо място, доколкото обуславя този за наличието на извънреден труд.

Настоящата въззивна инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд относно субсидираното приложение на чл.9, ал. 2 от НСОРЗ, което се налагало поради липсата на изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.

Такава непълнота в приложимата правна регламентация липсва. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Въз основа на посочената законова делегация в процесния период от министъра на вътрешните работи са били издадени Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. /отм. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512 от 11.02.2016г., постановено по адм. д. № 7493 по описа за 2015г. на ВАС, IV o. и Решение № 8585 от 11.07.2016г., постановено по адм. д. № 5450 от 2016г. на ВАС, V-чл. състав/ и

Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. /отм. ДВ, бр. 3 от 10.01.2020г. и бр. 4 от 14.01.2020г. с Решение № 16766 от 10.12.2019г., постановено по адм. д. № 8601 по описа за 2019г. на ВАС, V-чл. състав, I-ва колегия/. От това следва, че с издадените въз основа на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР наредби е дадена изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните служители на МВР извънреден труд и няма празнота в закона, която да налага приложение на друг нормативен акт по аналогия.

Във всяка една от посочените наредби, действали през процесния период се съдържа идентична правна норма относно работата на смени и продължителността на часовете нощен труд, съобразена с разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР като такава от нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014г., от Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, тоест отново се предвижда нормална продължителност на работното време през нощта до 8 часа. В трите посочени наредби се съдържа регламентация за начина на разпределяне на работното време и неговото отчитане. Единствено в Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014г., приложима за част от процесния период поради отмяната на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., се съдържа правна норма, предвиждаща, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд между 22:00 часа и 06:00 часа за отчетения период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В другите две наредби липсва аналогична норма на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014г. за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143. Правната регламентация на отчитането на положения нощен труд в тези наредби съдържа единствено вида на протокола, който се съставя, от кои лица и в какъв срок.

Липсата на норма, която да предвижда преизчисляване на часовете нощен труд не е законодателен пропуск, а е целенасочено уеднаквяване на начина на изчисляване и отчитане на работното време и постигане на по-голяма яснота по отношение на отработеното време и положения труд извън установеното работно време. Въпросът за отпадане на приравняването на положените часове нощен труд в дневен дори е бил предмет на становището на синдикалната организация на служителите в МВР, изготвено по повод приемането на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., което е допълнителен аргумент, че не е налице законодателен пропуск, а целенасочена промяна в отчитането на часовете нощен труд.