Решение № 2559 от 25.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2559 гр. Пловдив, 25.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330108139 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Д. К., ЕГН ********** против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11 и чл.

19 ЗПК, за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем кредирект № *** от 26.11.2022 г., сключен между страните.

При условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. с чл. 92 ЗЗД, за прогласяване недействителността на клаузата за такса експресно разглеждане на документи, обективирана в чл. 3.10 от Договор за паричен заем кредирект № *** от 26.11.2022 г..

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен онлайн договор за паричен заем кредирект № *** от 26.11.2022 г., с предоставена сума от 800 лева, със срок на погасяване – 3 месеца, с уговорен лихвен процент – 40.05 % и ГПР – 48.62 %, с обща сума на плащане 1025.03 лева. В договора било уговорено, че се дължи такса за експресно разглеждане в размер на 524.97 лева.

Договорът бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11ЗПК, доколкото в договора не били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. Не било ясно по какъв начин е формиран посоченият ГПР, като се нарушавало и основното изискване на чл. 10, ал. 1 ЗПК за сключване на договора по ясен и разбираем начин.

На следващо място, излага съображения за нищожност на клаузата за такса за експресно разглеждане на документи, както и поради това, че е предвидена при неспазване на нормите на чл. 10а ЗПК, като с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК.

Предвид изложеното, договорът бил недействителен на специалните основания по ЗПК, поради което се моли същият да се обяви за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а 1 в условията на евентуалност – да се обяви за недействителна клаузата за такса експресно разглеждане на документи, обективирана в чл. 3.10 от Договор за паричен заем кредирект № *** от 26.11.2022 г. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Сити Кеш” ООД е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове.

Оспорва съществуването на сключен между страните договор, с параметрите, посочени в исковата молба. Заявява, че между страните не е сключван договор № *** от 26.11.2022 г., с параметрите и съдържанието, описани в нея.

Предвид изложеното, моли да се отхвърлят предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване, да установи: наличие на правоотношение по Договор за паричен заем кредирект № *** от 26.11.2022 г., с посочените в исковата молба, параметри, който договор не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци, водещи до неговата недействителност, в т.ч., по отношение на евентуалния иск – да установи твърдените предпоставки за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащането на такса за разглеждане на документи.

Договорът, за чието сключване са изложени твърдения от ищеца, не е представен в производството по делото.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира следното:

По делото като писмено доказателство е приет – Лог Файл по Договор за паричен заем № *** /л.45/, видно от който на 27.10.2022 г., по заявка на В. К. е одобрен кредит № ***, с изплатена на 27.10.2022 г. по Изипей сума в размер на 1500 лева.

По делото като писмено доказателство е приета и Справка от информационната система на Централния кредитен регистър, за наличие на данни за предоставени кредити от „Сити Кеш“ ЕООД на В. Д. К. /л.47-51/, от която се установява, че В. Д. К. има сключени пет договора за кредит със „Сити Кеш“ ЕООД, както следва: № *** от 04.07.2022 г. за сума от 500 лева, неактивен; № ***** от 22.09.2022 г. за сума от 1000 лева, неактивен; № *** от 26.01.2023 г. за сума от 1000 лева, неактивен; № *** от 27.10.2022 г. за сума от 1500 лева – активен и № *** от 13.12.2022 г. за сума от 1300 лева, неактивен.

От приетите по делото писмени доказателства, обаче, не се установява, при условията на пълно и главно доказване, за което ищецът носи доказателствена тежест, че е сключен Договор за паричен заем кредирект № *** от 26.11.2022 г., с посочените в исковата молба, параметри, нито какво е неговото съдържание, а именно, че е предоставена сума от 800 лева, със срок на погасяване – 3 месеца, с уговорен лихвен процент – 40.05 % и ГПР – 48.62 %, с обща сума на плащане 1025.03 лева; уговорена дължимост на такса за експресно разглеждане в размер на 524.97 лева.

Ищецът не доказва, нито да е сключен такъв договор за паричен заем № *** на 26.11.2022 г. /дата, изрично посочена като момент на възникване на правоотношението в исковата молба/, нито какво е неговото съдържание, въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК и изричното оспорване на ответника /виж определение по чл. 140 ГПК от 18.08.2024 г./.

Следователно, не се установява наличието на облигационната обвързаност между страните от посочената дата – 26.11.2022 г.

Освен това, видно от съдържанието на приетите по делото писмени доказателства Лог Файл по Договор за паричен заем № ***, представена от ответника, както и изисканата 2 справка от информационната система на Централния кредитен регистър, за наличие на данни за предоставени кредити от „Сити Кеш“ ЕООД на В. Д. К., се установява, че единственият активен потребителски кредит, сключен между страните, макар и с посочения № *** е от друга, различна от твърдяната от ищеца дата – 27.10.2022 г., както и е с различно съдържание, а именно: за предоставена сума от 1500 лева, а не твърдяната от ищеца – 800 лева.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая доказване на сключен договор за паричен заем от 26.11.2022 г. и за неговото съдържание, не бе извършено, поради което недоказаното се приема за нестанало.

Тъй като не се установи първият от елементите на фактическия състав на предявените искове, същите са неоснователни, а обсъждането на останалите кумулативно изискуеми предпоставки за уважаването му принципно е безпредметно.

За пълнота, може да се добави следното - налице е Договор за потребителски кредит № ***, сключен между ищеца и „Сити Кеш” ООД, но от друга дата – 27.10.2022 г., като съгласно същия размерът на отпуснатия заем е в размер на 1500 лева, а не, както се твърди в исковата молба от ищеца в размер на 800 лева. Същият представлява различно правоотношение, респ. различно основание за дължимост на суми, поради което и се явява ирелевантен за конкретния казус.

Всеки отделен договор е източник на отделно облигационно правоотношение и поражда отделни задължения.

С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване съществуването на сключен между страните Договор за паричен заем кредирект № *** от 26.11.2022 г., при посочените условия.

Относно искането за приложение на чл. 161 ГПК.

Вярно е, че на ответника са дадени указания да представи: договор за паричен заем № ***, сключен с В. Д. К., какъвто не е представен.

В конкретния случай, ответникът оспорва съществуването на договор за заем № *** от 26.11.2022 г., с параметрите и съдържанието, описани от ищеца. В тази връзка, ответникът е представил Лог Файл по Договор за паричен заем № *** от 27.10.2022 г. за предоставен заем от 1500 лева.

Горното не може да бъде определено като процесуално поведение, което препятства събиране на допуснати доказателства.

Страната може да изиска представянето на документа от лицето, което го държи, като в противен случай съдът може да приложи последиците на чл. 161 ГПК. Прилагането на тези последици е възможно, когато лицето не оспорва съществуването на документа, но отказва да го представи. Когато се оспорва съществуването на документа с твърдението, че изобщо не е бил съставен или пък е съставен, но е изгубен или унищожен, страната, която се позовава на него ще трябва да установи съществуването и съдържанието му, а във втория случай и това, че не е загубен или унищожен по нейна вина. (Решение № 190 от 25.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4079/2019 г., IV г. о., ГК). Ето защо и, в конкретния случай, няма основание да се приложат санкциите на чл. 161 ГПК и искът да се приеме за доказан по размер.

В заключение, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Относно разноските:

3

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Сити Кеш“ ООД, се дължат направените по делото разноски.

Представен е списък на разноските по чл. 80 ГПК /л.32/ и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с вкл. ДДС, които следва да му се присъдят.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Д. К., ЕГН ********** против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, главен иск за признаване за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем кредирект № *** от 26.11.2022 г., сключен между страните, в условията на евентуалност иск за признаване на установено между страните, че клаузата за такса експресно разглеждане на документи, обективирана в чл. 3.10 от Договор за паричен заем кредирект № *** от 26.11.2022 г. е нищожна.

ОСЪЖДА В. Д. К., ЕГН **********, да заплати н а „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) с вкл. ДДС - разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4