Решение № 110 от 04.06.2024, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Смолян, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20245400500082 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 101/04.10.2024г., постановено по гр.д.№ 342/2021г. по описа на Районен съд-Девин е разпределено по предявен иск на основание чл.32, ал.2 ЗС от А. Б. Ч., с ЕГН **********, от с. Триград, общ. Девин, обл.Смолян и С. Ю. Ч., с ЕГН **********, от с.Триград, общ. Девин, обл. Смолян, съдебен адрес: гр.София 1000, ***, кантора 322 чрез адв.

Александър Христов Мишев, против В. М. Ч., с ЕГН **********, от гр. Девин, ***, ет.4, съдебен адрес:гр.Благоевград, ***, т.1, чрез адв. Й.С. и Е. Р. К., с ЕГН **********, от гр.Девин, ***,съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „Братя Миладинови“ №1, ет.1, чрез адв. Г.М. ползването на Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Девин, одобрени със Заповед № РД-18- 90/18.12.2009г. на ИД на АГКК -София, с номер по предходен план XVII, кв.50, с адрес: гр. Девин, ***, с площ 728 кв.м., записан в Нотариален акт №101, т.IV, рег.

№ 5413, дело №642/30.08.2007г., вписан в СВ Девин с Акт № 102, том I, с дв.вх.рег. № 1199/30.07.2007г., с площ от 610 кв.м., с трайно предназначение на територията: „Урбанизирана“, с начин на трайно ползване: ниско застрояване,с граници по КККР - поземлени имоти с идентификатор № ***, ***, ***, *** по КККР на гр.

Девин, по втори вариант от СТЕ с вх.№1469/27.05.2022г., означен с повдигнати в цвят площи на Скица №15-522071/16.05.2022г. на поземлен имот с идентификатор *** на КККР, одобрени със Заповед РД -18-90/18.12.2009г. при квоти за: 1 / А. Б. Ч., с ЕГН **********, от с.

Триград, общ.Девин, обл. Смолян и С. Ю. Ч., с ЕГН **********, от с.Триград, общ. Девин, обл.

Смолян за ползване 25,40 % или площ в размер на 158,50 м²., от които 34,80 м² се явяват застроена площ под жилищната сграда и 123,70 м² площ от незастроеното със сграда дворно място в УПИ 1

XVII, кв.50 по ПУП на гр. Девин и 2/ В. М. Ч., с ЕГН **********, от гр. Девин, ***, ет.

4 и Е. Р. К., с ЕГН **********, от гр. Девин,*** квота 74,60 % или площ в размер на 465,50 м²., от които 102,20 м² се явяват застроена площ под жилищната сграда и 363,30 м² площ от незастроеното със сграда дворното място в УПИ XVII, кв.50 по ПУП на гр.Девин. Приета е като неразделна част от решението Скица № 15-522071-16.05.2022г. на ПИ с идентификатор ***, означаваща цветово ВТОРИ ВАРИАНТ за разпределение, предвиждащо площ за ползване от А. Б. Ч., с ЕГН **********, от с. Триград, общ. Девин, обл. Смолян и С. Ю. Ч., с ЕГН **********, от с. Триград, общ. Девин, обл. Смолян в розов цвят от 109,27 кв.м. и площ за ползване от В. М. Ч., с ЕГН **********, от гр.Девин, ***, ет. 4 и Е. Р. К., с ЕГН **********, от гр. Девин, ул.

Тинтява № 8, означена в син цвят от 320.93 кв.м. и за общо ползване в жълт цвят 56,80кв.м., подписана и заверена от съда. Осъдени са В. М. Ч., с ЕГН **********, от гр.Девин, ул. Родопи № 4, ет.4, съдебен адрес: гр.Благоевград, ***, т.1, адв. Й.С. и Е. Р. К., с ЕГН **********, от гр.Девин, ***, съдебен адрес: гр.Благоевград, ул. „Братя Миладинови“ №1, ет.1, адв. Г.М. да заплатят н а А. Б. Ч., с ЕГН **********, от с. Триград, общ.Девин, обл.

Смолян и С. Ю. Ч., с ЕГН **********, от с.Триград, общ. Девин, обл. Смолян, със съдебен адрес адв. АлександърХристов Мишев, София 1000, ***, кантора 322 разноски по делото в размер 258,30лв., съответна на направените от тях разноски за СТЕ над размера на квотата на разпределение.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.3111/19.10.2023г. от Е. Р. К. чрез пълномощника му адв.Г.М. с оплаквания за недопустимост, необоснованост и неправилност, поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излагат се доводи, че решението е недопустимо, тъй съдът се е произнесъл по нередовна искова молба и неправилно е определил правната квалификация на иска. Сочи се, че твърденията в исковата молба навеждат на иск по чл.109 от ЗС за прекратяване на всяко неоснователно действие, което пречи на съсобственик да упражнява своето право на собственост, поради което искът по чл.32,ал.2 от ЗС е недопустим, тъй като с него не може да се постигне търсената защита-прекратяване на действия, които според съсобственика му пречат да упражнява правата си на собственост. В този смисъл е Решение №171/12.Х.2015 г. по гр.д. №1231/2015 г., Іг.о.на ВКС, Решение №60/30.1.2006г. по гр.д.

№2519/2004г., IV г.о на ВКС и др. Твърди се още, че искът е недопустим поради обстоятелството, че ответникът В. Ч. притежава повече от половината от процесиите имоти, поради което, самостоятелно може да взема валидно решение, как да се ползва и управлява вещта.

Решението е недопустимо и като постановено по нередовна искова молба, в обстоятелствената част на която се излагат съображения, че ответникът препятства ползването на собствения на ищците самостоятелен обект с идентификатор ***, в жилищна сграда, построена по ОПС, в чужд имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Девин, с площ от 728 кв.м., а в петитума се иска съдът да разпредели право на ползване на чужд недвижим имот - поземления имот в който е построена жилищната сграда, с обособени четири самостоятелни обекта, като ищците са собственици на самостоятелен обект с идентификатор ***., а ответникът В. Ч. е собственик на останалите три с идентификатори ***, *** и

***, като върху първите два от тях е учредено пожизнено право на ползване на Е.

К.. Поземленият имот, в който е построена въз основа на ОПС процесната сграда е собственост на Община Девин, съгласно АОбС. След като В. Ч. притежава повече от половината от процесните имоти може да взема самостоятелно валидно решение как да се ползав и управлява вещта, 2 поради по аргумент на чл. 32, ал.1 от ЗС предявения от ищците иск също се явява недопустим.Въпреки възраженията на ответниците за недопустимост на иска съдът е дал ход на делото, допуснал СТЕ, както и допълнителна такава, като ВЛ е следвало да съобрази фактическото положение в имота и реалните площи на самостоятелните обекти на страните. Макар че вещото лице не е съобразило реалните площи на самостоятелните обекти и приети писмени доказателства по делото, както и фактическото положение в имота към момента на разпределяне правото на ползване в него, съдът е приел заключенията. Вещото лице в нито един от приложените варианти за разпределяне правото на ползване на дворното място не е отразило напълно фактическото положение в имота, не е съобразило реалните площи на имотите на страните, както и че площите на трети и четвърти жилищен етаж са различни от площите, които е отразило вещото лице. Не е отразено местонахождението на складово помещение в източния подход на сградата, нито пък мястото на подхода към градината, нито пък фактическото положение в дворното място, от което е част и градината, която и по настоящем се използва.

Освен това, вещото лице не е съобразило и не е отразило застроените външни стълби с обособени под тях подстълбищни пространства в дворното място, които са обособени като складови помещения, които е следвало да включи при разпределяне на ползването им, предвид обстоятелството, че складово помещение обособено в подстълбищно пространство и под терасата на 3 ти жилищен етаж се ползва от ответника Е. К.. Освен това, в нито един от предложените варианти на разпределение не са отразени единствените към момента подходи подсигуряващи достъп към складовото помещение на второ ниво в имота и към градината, част от която към момента се ползва от ответника Е. К..Не е ясно как вещото лице е преценило каква площ от имота, подлежи на разпределяне за ползване от страните и съобразно какви изчисления е извършено самото разпределяне. Не се установява към момента на разпределяне на ползването на имота, каква част от него от коя от страните се ползва, както и коя част от същият се ползва общо от страните, т.е делото е останало неизяснено от фактическа страна. Въпреки направеното възражение за некомпетентност на вещото лице съдът му е възложил изготвянето на експертизи. Макар че вещото лице при изслушването му е заявило, че изготвените от него варианти за разпределяне са некоректни и въпреки оспорването му от страните съдът е приел заключението без нито един от предложените варианти да е съобразен с представените и приети писмени доказателства по делото и с фактическата обстановка. Предвид изложеното счита предявения иск за недопустим и неоснователен, а процесното решение за незаконосъобразно. Безспорно е, че страните собственици на самостоятелни обекти в сграда, като ищците притежават, един а ответникът три самостоятелни обекта. Съгласно чл. 32 от ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ. Районният съд изобщо не е изследвал и обсъдил има ли мнозинство, как се управлява /ползва/ общата вещ, вредоносно ли е управлението , респективно ползването, за да се налага търсена на съдебна защита. Твърди се още, че съдът в обжалваното решени не е зачел правата на страните, съществуващите в имота постройки на отделните съсобственици, съществуващото фактическо положение, като начинът на ползване на терена следва да осигурява безпрепятствен достъп и обслужване на постройките от техните собственици без да създава необходимост от преустройства на сгради и СМР върху терена, за да 3 се осигури съответният начин на ползване. Освен че са изготвени от некомпетентно вещо лице, предложените от него варианти на разпределение са непълни, неточни, неясни, с погрешни изчисления, с не отразени възможни подходи не само към самостоятелните обекти на страните, но и към градината и дворното място, предвид денивелацията на терена, за което е необходим геодезист. В противоречие на съдебната практика с приетия вариант за разпределяне право на ползване по приложената скица - неразделна част от решението, съдът е лишил ответника от единственият нормален достъп до градината, а именно от северната част на имота - подхода в лилав цвят.С приетият вариант съдът е определил за ответника подход към градината да се осъществява през южната част на имота, оцветен в синьо, като бъде прескочена височина на подпорна стена от 3 м, с което го е лишил изцяло от достъп до градината. Съдът не е изложил мотиви защо е счел за най добър избрания от него вариант на разпределяне, не се е съобразил с реалните площи на имотите на ответника, а е приел реална площ на ищеца, не е съобразил подхода към градината, които е единствено възможен от северната част на имота, която част, оцветена в лилаво, е разпределена да се ползва само от ищеца. Оспорва се решението и в частта за разноските, като се сочи, че по делото не са приложени доказателства за направени такива. Моли да бъде обезсилено обжалваното решение като недопустимо, алтернативно да бъде отменено като неправилно. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 3825/14.12.2023г. и от В. М. Ч. чрез пълномощника му адв.Й.С. с оплаквания за недопустимост, като постановено без участието на задължителен другар-Община Девин, собственик на процесния поземлен имот, видно от представения по делото Акт за частна общинска собственост № 1543/18.06.2009г. Твърди се, че нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е длъжен да упражни правомощията си по чл.129 ГПК.

Когато първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен необходим другар, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство с оглед въведените в ГПК преклузии. В случая Община Девин следва да участва в производството като задължителен необходим другар и постановеното без нейно участие решение е недопустимо. Първоинстанционното решение е недопустимо и като постановено по нередовна искова молба. Не определена правилно цената на иска и не е внесена дължимата държавна такса по делото. Цената на предявен иск по чл.32,ал.2 от ЗС се определя от данъчната оценка на имота, чието разпределяне се иска. Ищците са представили данъчна оценка на жилището което притежават, а не процесният ПИ , който е собственост на Община Девин.Невнасянето на дължимата държавна такса при подаване на искова молба пред съда е нередовност по смисъла на чл. 128 т. 2 от ГПК и е основание за оставянето й без движение. Съгласно чл. 73, ал. 3 ГПК държавните такси се събират при предявяване на иска и се внасят предварително - т. е. преди извършване на каквото и да било процесуално действие и невнасянето им е основание за оставяне на исковата молба без движение с указание за внасянето им в определен срок. Въпреки възраженията на ответниците за недопустимост на иска с правно основание чл. 32 от ЗС съдът е дал ход на делото.Моли да бъде обезсилено обжалваното решение като недопустимо и прекратено производството по делото. При условията на евентуалност се поддържа становище за неправилност на обжалваното решение. Излагат се доводи, че съдът е лишил ответника В. М. Ч. от възможността да упражни процесуалните си права пълноценно, като не е уважил молбата на пълномощника му, ведно с приложен към нея болничен лист, за отлагане на делото с оглед невъзможността му да присъства в проведено на 07.09.2023г. съдебно заседание, още повече, че в 4 това съдебно заседание е изслушано и прието заключението по СТЕ.Молбата не е докладвана при откриване на съдебното заседание, а в края му, като мотивите за неуважаването й са несъстоятелни, тъй като до този момент делото не е отлагано по молба на В. Ч.. Обжалваното решение е постановено и при неизяснена фактическа обстановка, което е довело и до неговата неправилност. Възприета е фактическа обстановка, която не кореспондира с действителната такава, като не са анализирани взети предвид техните възражения. Ищците по делото са придобили право на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** представляващ втори етаж/ първи жилищен/, в изградена в процесният поземлен имот многофамилна жилищна сграда, чрез публична продан, която не се разпростира и по отношение на останалите обособени в обема на сградата самостоятелни обекти и права поради което ищците са собственици само на посочения самостоятелен обект в сграда, а именно втори етаж(първи жилищен с идентификатор *** по КККР на гр. Девин, без таванският етаж или каквито и да е други прилежащи към сградата обекти, които не са били предмет на публичната продан.Ответникът В. Ч. е собственик на три самостоятелни обекта, в сградата с идентификатори ***, *** и № ***, ведно с отстъпеното право на строеж и общите части на сградата, като на ответника Е. К. е учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване на тези имоти, което е видно от приетите по делото писмени доказателства. Твърди се, че приетият от съда Вариант 2 на разпределяне правото на ползване изобщо не кореспондира с писмените доказателства по делото, с фактическото положение в имота , с квотите на страните съгласно реалните площи на самостоятелните обекти в сградата, на които страните са собственици, въз основа на което са определени. Погрешни са и изчисления на РЗП на сграда, квотите на страните, а от там погрешно е определена а и разпределена полагащата се площ за ползване от страните.Площта на ПИ с идентификатор *** по КККР към момента на разпределянето - 728 кв.м., а не 624 кв.м. каквато площ е разпределило ВЛ за ползване от страните. Освен това, приетият от съда за „целесъобразен" вариант на разпределяне е с погрешни изчисления и сборове, несъобразени с реалните площи на самостоятелните обекти на страните, погрешно определен е РЗП на сградата и погрешно изчислени са квоти на страните. Съдът е приел, че представените по делото доказателства, не водят до промяна на площите, описани в съставените на страните документи за собственост. Приетият проект за изменение на КККР за самостоятелни обекти в сграда *** и ***, на основание чл.55, ал.З ЗКИР от СГКК не е влязъл в сила и не доказва на настоящия етап, претендираното несъответствие в основните кадастрални данни - граници и площ за ПИ, които са съществували към момента на одобряването на КККР. Претенцията за несъответствие с действително състояние, обуславя "непълноти и грешки" в одобрената кадастрална карта, по смисъла на §1, т. 16 ДР ЗКИР, които се отстраняват по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР от СГКК. Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение,изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т.1. Когато са налице спорове за собствеността, те са преюдициални по отношение на разпределение на ползването и се разрешават предварително по исков път.В производството по чл.32, ал.2 ЗС идеалните части на страните от правото им на съсобственост се определят, според представените доказателства за собственост.За СОС с идентификатори *** и ***,процедурата по ЗКИР за отразяване на по големи реални площи -173 и 172 кв. м. е приключила и е следвало при изготвяне на варианти за разпределяне право на ползване на ПИ ВЛ да се съобрази именно с тях. Съдът е приел, че именно 5

Разпечатката съдържа 28 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3409e594-c4b3-4db8-b72d-864db66cdd1e