Решение № 1188 от 08.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1188 гр. Варна, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20233110111232 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявена от Ф. М. Я., ЕГН **********, адрес: град Р., ул. Ж.г. № * срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град С., ж.к. М.д., ул. Р.П.К. № * искова претенция с правно основание чл. 124 ГПК, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че Ф. М. Я., ЕГН ********** не дължи в полза на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК * сумата от 6035,33 лв., дължима въз основа сключения между Ф. Я. и „Р.“ ЕАД Договор за кредит от 2006г. като вземането е прехвърлено в полза на ответника с договор за цесия от 03.12.2019 г., поради погасяване на задължението по давност.

В исковата молба се излагат следните твърдения: На *г. Е.М. ЕООД е изпратило до Ф. Я. следните документи: уведомление, че в полза на Е.М. ЕООД са прехвърлени вземанията на банка „Р.“ АД спрямо Ф. Я. въз основа на Договор от 09.05.2006г., както и удостоверение за непогасено задължение от ищцата. В това удостоверение било посочено, че Ф. Я. има дълг на стойност 6035,33 лв. Поради изтекла погасителна давност ищцата е поискала от ответника да се издаде документ, който да установява недължимост на сумата.

Ответникът не издал такъв документ и е посочил, че си запазва правото да предприеме изпълнителни действия. Сочи се, че от 2006г. досега не са предприемани никакви действия за погасяване на задължението, поради което то е погасено по давност. На 09.05.2006г. бил сключен договор между ищеца и „Р.“ ЕАД за кредитна карта с лимит от 3000,00 лв. Сумата била усвоена в периода до 31.07.2006г. Падежът на вземането настъпил на 31.12.2006г. От този момента е започнала да тече погасителната давност. За периода от октомври 2022 г. до август 2023 г. ответникът непрестанно, чрез свои служители, е звънял на ищцата с искане да се погаси задължението. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, като се излага, че предявеният иск е недопустим. Сочи се, че няма спор между страните за изтичане на погасителната давност спрямо вземането от 6035,33 лв. и признава иска. Излага се, че ответното дружество не е дало повод за образуване на 1 производството и моли разноските да останат в тежест на ищеца.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установява следната фактическа обстановка:

Като писмено доказателство по делото е уведомление от 06.10.2022 г., от „Е.М.“ ЕООД, като пълномощник на „Р./Б./ ЕАД, с което се установява, че Ф. М. Я. е уведомена за извършената цесия като задълженията във връзка с договора от 09.05.2006 г. са прехвърлени на „Е.М.“ ЕООД и е посочена банкова сметка, по която може да се извърши плащането.

От удостоверение за непогасени задължения от 06.10.2022 г., издадено от „Е.М.“ ЕООД е видно, че задължението на Ф. М. Я. възлиза на 6035.33 лева като я канят в 5 дневен срок, считано от датата на получаване на същото да се заплатят сумите по следната банкова сметка в О.б. б. АД.

Прието по делото е възражение от 17.10.2022 г. от Ф. М. Я., изпратено до ответника, от което е видно, че ищцата се позовава на изтекла погасителна давност относно дължимостта на претендираната сума като моли да й се издаде удостоверение, че няма задължения към дружеството. Получен е отговор от 25.10.2022 г., прието като писмено доказателство по делото, от който се установява, че не приемат направеното възражение за изтекла давност и предлагат разсрочено плащане на задълженията и предупреждава, че запазва правото си да образува ново изпълнително дело, както и предприемане на действия по принудително изпълнение с цел обезпечаване и удовлетворяване на вземането си.

Посочват, че провеждане на разговори за дълга и провеждане на срещи, както и изпращането на покани и уведомителни писма за задълженията и начина на погасяване не представляват нарушение на законодателството.

С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на относимите правни норми, съдът от правна страна приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи, че не съществува едно правно отношение или едно право, когато има интерес от това. В настоящия случай, предвид становището на ответника, изразено в приетите по делото писмени доказателства, следва изводът, че е налице спор относно съществуването на процесното вземане, което обуславя и правния интерес на ищеца, респ. допустимостта на настоящото производство. При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че оспорено от ищеца вземане съществува. С оглед наведените в исковата молба основания за недължимост на сумата ответникът следва да установи наличието на валидно сключен договор за цесия за процесното вземане между договарящите страни и съобщаването на същия от последния кредитор, както и настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Спорният въпрос се концентрира върху това дали процесното вземане е погасено по давност. Предявен е един отрицателен установителен иск като ищецът ясно е посочил защо не дължи процесната сума, а именно защото вземането е погасено по давност. От съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства се установява, че между ищецът и „Р.Б.“ ЕАД е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на сключения между тях договор за кредит от 09.05.2006 г. като вземането в последствие е прехвърлено на настоящия ответник. Не е спорно, че дългът към датата на уведомяването за извършената цесия на 06.10.2022 г., възлиза на 6035.33 лева.

С оглед събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира, че ищцата е била надлежно уведомена за цесията с връчването на уведомлението.

По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, съдът намира, че в случая е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД , тъй като при договора за кредит е налице единно плащане. В настоящия случай предвид депозирания 2 отговор, не е спорно, че към настоящия момент вземането е погасено по давност. Фактът, че вземането е погасено по давност представлява признание на неизгоден факт и следва да се вземе предвид от страна на съда.

С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че исковата претенция се явява доказана по основание и размер, поради което подлежи на уважаване.

По отношение на разноските:

Ищецът претендира присъждането на сторените в производството разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 242 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 903 лева. Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът може да удовлетвори този правен интерес като направи признанието. Титулярът на вземането има право да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността му за принудително изпълнение да е била погасена с изтичането на давността.

Начинът на осчетоводяване няма значение в отношенията между страните. Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплахата да бъдат предприети съдебни мерки не влече отговорност за разноски при признание на иска, но влече отговорност при последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност. В настоящия случай е налице депозиране на отговор от 25.10.2022 г., в който се предлага разсрочване на плащането като дори се посочва, че могат да се предприемат и принудителни действия за събиране на вземането. Ответникът е признал исковата претенция, поради което следва, че ответникът след позоваване на давност то страна на ищеца е предприел последващи действия, с които претендира вземането. С оглед гореизложените мотиви, в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски. В този смисъл е определение № 474/07.11.2019 г. по ч.гр.д. № 3063/2019 г. по описа на четвърто г.о. на ВКС, Определение № 3252 от 27.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3618/2023 г. на трето г.о. на ВКС и др. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което съдът дължи произнасяне по същото. При съблюдаване на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва, че дължимото възнаграждение възлиза на 903,53 лева. Заявеното адвокатско възнаграждение съдът намира, че не е прекомерно, предвид, че е в заявения по наредбата минимун. С оглед гореизложените мотиви, на ищецът следва да се присъдят разноски в размер на 1145 лева, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Ф. М. Я., ЕГН **********, адрес: град Р., ул. Ж.г. № * и „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град С., ж.к. М.д., ул. „Р.П.К.“ № *, на основание чл. 124 ГПК, че Ф. М. Я., ЕГН ********** не дължи в полза на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК * сумата от 6035,33 лв., дължима въз основа сключения между Ф. Я. и „Р.“ ЕАД Договор за кредит от 09.05.2006г. като вземането е прехвърлено в полза на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК * с договор за цесия от 03.12.2019 г., поради погасяване на задължението по давност

ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град С., ж.к.

М. д., ул. „Р.П.К.“ № * да заплати на Ф. М. Я., ЕГН **********, адрес: град Р., ул. Ж.г. № * сумата от 1145 лева, представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.

78, ал.1 ГПК

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на 3 страните пред ОКРЪЖЕН СЪД - град Варна

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4