Решение № 811 от 09.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 811 гр. София, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Елена Тахчиева

Д. Б. Николова при участието на секретаря Мариела П. М. като разгледа докладваното от Д. Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000502453 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК по въззивна жалба с вх.№ 69402/24.07.2023 г. ( по регистратурата на СГС ) на ответника „ СИ ЕЛ 2003“ ООД, град София в несъстоятелност, чрез синдика Х. Х., срещу Решение № 3749 от 10.07.2023 г. на СГС, I – 26 състав по гр.д.№ 11319/2022 г., уважаващо предявени срещу него активно субективно съединени искове за установяване несъществуването на посочените в изпълнителен лист от 9.05.2022 г., издаден по гр.д.№ 5679/2014 г. по описа на СГС, ГО – 13 състав парични притезания на дружеството срещу Д. Б. А. , Ж.

Б. Й., А. Ю. Й. , М. Б. М. и А. К. М. поради погасяването им чрез прихващане с техни вземания срещу него .

Във въззивната жалба се оспорва като незаконосъобразен изводът в решението,че ищците са носители на вземанията, които са прихванали с дължимите от тях суми по довод, че ищците са ги предявили в откритото спрямо него производството по несъстоятелност на 3.10.2016 г., след изтичане на 21.06.2016 г. на преклузивните срокове по член 685 и член 688 от ТЗ и поради това са погасени както процесуалните права за тяхното упражняване в 1 това или друго производство, така и самите вземания съгласно член 739,ал.1 от ТЗ . Поддържа се , че прихващане по член 645 от ТЗ с вземане, включено в масата на несъстоятелността, може да се извърши само с друго вземане, което е прието в производството по несъстоятелност в одобрения от съда списък при спазване на реда по член 722 от ТЗ .

Въззиваемите Д. Б. А. , Ж. Б. Й., А. Ю. Й. , М. Б. М. и А. К. М. отговарят в срока по член 263,ал.1 от ГПК чрез общия си пълномощник адвокат С. С. от САК, че въззивната жалба е неоснователна по съображения, че нормата на член 645 от ТЗ е специална , прихващането има обратно действие – от момента на изискуемостта на активното вземане – т.1 от ТР № 2/2022 г. на ОСГТК на ВКС; при компенсационна ситуация, настъпила преди откриване на производството по несъстоятелност, пасивното вземане се погасява към този момент и следователно не съществува при откриване на производството по несъстоятелност и не е елемент от масата на несъстоятелността; в член 645 от ТЗ няма изискване активното вземане да е прието; за вземане , което попада в приложното поле на член 637 от ТЗ изискване за предявяването му в производството по несъстоятелност няма , а заради действието по член 637, ал.4 от ТЗ на решението , с което процесните активни вземания са установени, те ще имат статут на „ приети “ и участващият в производството синдик ще бъде информиран за тях ; това решение се постановява и в хипотезата на член 637,ал.3,т.1 от ТЗ – ако предявеното с иска срещу длъжника вземане не е включено в посочените списъците, а до този резултат може да се стигне, както ако вземането е предявено , така и ако не е предявено ; изключени от приетите вземания по смисъла на член 693 от ТЗ са вземанията по член 694,ал.1 от ТЗ , а те по дефиниция са предявени вземания; ефектите по член 739 от ТЗ настъпват при прекратяване на производството по несъстоятелност по член 735,ал.1 от ТЗ, каквото в случая не е налице .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, доводите в отговора, изразените писмено и устно в откритото съдебно заседание становища на страните и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно , допустимо и правилно .

Предявените от Д. Б. А. , Ж. Б. Й., А. Ю. Й. , М. Б. М. и А. К. М. , всички от град София срещу „ СИ ЕЛ 2003“ ООД, град София в несъстоятелност активно субективно съединени искове по член 439 от ГПК са за установяване 2 несъществуването в полза на ответника на следните изпълняеми вземания от лихвоносна главница и разноски, установени с влязло в сила решение № 74 от 16.07.2021 г. по гр.д.№ 4064/ 2020 г. по описа на ВКС, I г.о. и заявени по изпълнително дело № 20227780400083 по описа на ЧСИ В. И., както следва : срещу Д. Б. А. - в размер на 193 880 лева, ведно със законната лихва от 4.05.2016 г. и 2 953,01 лева; срещу Ж. Б. Й. - в размер на 183 961,72 лева, ведно със законната лихва от 4.05.2006 г. и 2 801,95 лева ; срещу А. Ю. Й. - в размер на 24 073,02 лева, ведно със законната лихва от 4.05.2006 г. и 366,66 лева ; срещу М. Б. М. - в размер на 56 120,54 лева и 20 185,45 лева ( ½ х 40 370,90 лева ), ведно със законната лихва от 4.05.2006 г. и 854,78 лева и 307,45 лева ( ½ х 614,89 лева ) и срещу А. К. М. – в размер на 20 185,45 лева ( ½ х 40 370,90 лева ), ведно със законната лихва от 4.05.2006 г. 307,45 лева ( ½ х 614,89 лева ). Исковете са основани на твърдения, че ищците имат установени с влязло в сила на 6.08.2020 г. Решение от 12.04.2019 г. по гр.д.№ 3302/2017 г. по описа на СГС ,13- ти състав насрещни изискуеми и ликвидни вземания от неустойки и обезщетения за вреди ( загуби и пропуснати ползи ) от неизпълнение на задължения от договор за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство и последващи споразумения и вземания от разноски – предмет на изпълнителен лист от 26.05.2016 г. , издаден от СГС, I ГО , 18 състав , въз основа на влезлите в сила решения по гр.д.№ 2513/2015 г. по описа на САС и гр.д.№ 9932/2013 г. по описа на СГС, както следва : Д. Б. А.

– в размери на : 16 200 евро ( с левова равностойност от 31 684,45 лева ) ; 193 890,88 лева ; 97 680 евро ( с левова равностойност от 191 397,52 лева ) ; 6000 евро ( с левова равностойност от 11 734,98 лева ) ; 160 лева и 904,89 лева – разноски или в общ размер на 418 837,74 лева ; Ж. Б. Й. – в размери на : 13 891,50 евро ( с левова равностойност от 27 169,42 лева ); 184 859 ,79 лева ; 89 841,99 евро ( с левова равностойност от 175 715,66 лева ); 6000 евро ( с левова равностойност от 11 734,98 лева ); 160 лева и 904,89 лева – разноски или в общ размер от 400 544,75 лева ; А. Ю. Й. – в размери на : 2 308,50 евро ( с левова равностойност от 4 515,03 лева ); 30 720,14 лева ; 14 930,01 евро ( с левова равностойност от 29 200,56 лева ) ; 6000 евро ( с левова равностойност от 11 734,98 лева ); 2 160 лева и 904,89 лева – разноски или в общ размер от 79 235,61 лева ; М. Б. М. – в размери на : 91 377,03 лева ; 44 378,65 евро ( с левова равностойност от 86 797,09 лева ); 6000 евро ( с левова равностойност от 11 734,98 лева ) и 2 160 лева и 904,89 лева – разноски или в общ размер от 3

192 974 лева и А. К. М. - в размери на : 33 814,13 лева ; 16 422,35 евро ( с левова равностойност от 32 119,32 лева ); 6000 евро ( с левова равностойност от 11 734,98 лева ) и 160 лева и 904,89 лева – разноски или в общ размер от 78 733,33 лева ; насрещните вземания са възникнали и изискуемостта на вземанията на ищците е настъпила преди откриването на производството по несъстоятелност на ответника „ СИ ЕЛ 2003“ ООД, град София с решение от 17.03.2016 г. по т.д.№ 8537/2014 г. по описа на СГС ; вземанията на ищците са заявени на 3.04.2015 г. с насрещен иск в производството по гр.д.№ 5679/ 2014 г. по описа на СГС и с евентуално възражение за съдебно прихващане срещу задълженията им по главните искове , но насрещният иск е отделен с определение № 7187 от 10.03.2017 г. за разглеждане в друго дело - образувано като гр.д. № 3302/2017 г. по описа на СГС, I – 13-ти състав, което е направило невъзможно произнасянето по възражението за съдебно прихващане ; с писмено изявление до синдика от 21.06.2022 г. ищците са направили изявление за прихващане между насрещните вземания при наличие на компенсационни права и погасителният му ефект по отношение на изпълняемите права на ответника е настъпил ; ищците са се позовали на него пред ЧСИ Б. и са поискали прекратяване на изпълнителното производство на основание член 433,ал.1,т.1 от ГПК , но последвал обективиран в писмо от 29.06.2022 г. отказ за прекратяване.

Ответникът „ СИ ЕЛ 2003“ ООД, град София в несъстоятелност, чрез синдика Х. Х. е противопоставил възражение , че вземанията на ищците са възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност , предявени са в него на 3.10.2016 г. след сроковете по член 685 и 688 от ТЗ ; погасени са както процесуалните им права във връзка с упражняването на вземанията в това или друго производство , както и самите вземания на основание член 739,ал.1 от ТЗ и с тях прихващане не може да бъде извършено.

Не се оспорват констатациите на СГС, че насрещните вземания – предмет на влезлите в сила решения по гр.д.№ 5679/ 2014 г. и гр.д. № 3302/ 2017 г. по описа на СГС - са възникнали и съществуват преди откриването на производството по несъстоятелност на ответника – въззивник с решение от 17.03.2016 г. по т.д.№ 8537/2014 г. по описа на СГС; изискуемостта на вземанията на ищците от две неустойки и обезщетения за претърпени загуби и 4 пропуснати ползи в размера на наемните цени е настъпила ( на 11.08. 2010 г.;

27.09.2010 г. и 20.03.2008 г. ) преди откриването на производството по несъстоятелност също .

Спорно е дали ищците са могли да направят прихващане на вземанията срещу задълженията си , след като са заявили първите в производството по несъстоятелност на 3.10.2016 г. след сроковете по член 685 и член 688 от ТЗ и синдикът ги включил в изготвен на 19.10.2018 г. допълнителен списък за неприети вземания . По този въпрос СГС е възприел едно от срещаните в доктрината мнения . То е основано на разбирането, че правилото на член 645,ал.1 от ТЗ не изисква като условие за прихващането предявяването на активното вземане в производството по несъстоятелност , достатъчно е двете насрещни вземания да са съществували преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, да са били насрещни и еднородни ; активното вземане да е изискуемо преди тази дата и кредиторът не може да бъде лишен от право, което е имал преди откриването на производството по несъстоятелност.

Видно от депозираните по гр.д.№ 5679/2014 г. по описа на СГС : „ отговор на иска“ с вх.№ 43860/ 3.04.2015 г. и молба с вх.№ 162029/14.12. 2016 г. ( на л. 50 - 60 от първоинстанционното дело ) настоящите ищци са заявили активните вземания с частични насрещни искове в това производството ( в спора за подобренията ) - първоначално в общ размер от 30 000 лева, а после в размери според „ изменение, увеличение и уточнение на предявените насрещни искове“ съгласно молбата . С необжалваемо определение от 10.03.2017 г. съдът е отказал да ги разгледа съвместно с основните искове и ги отделил в друго производство, образувано като гр.д.№ 3302/2017 г. по описа на СГС, I – 13-ти състав. Производството по него се е развило при условията на член 637,ал.3,т.1 от ТЗ : с участието на ищците като претенденти кредитори и синдика, който е депозирал становище за недопустимост на исковете. Приключило е с влязло в сила на 6.08.2020 г. решение, с което исковете за вземанията са уважени изцяло .

Исковете за активните вземания са предявени в съда на 3.04.2015 г. – член 125 от ГПК . Производството по тях е заварено висящо от постановеното на дата 17.03.2016 г. решение по член 630 от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност на ответника . Независимо от това, че 5 вземанията са заявени с иск преди постановяването на това решение, ищците е следвало да ги предявят в производството по несъстоятелност ( старите вземания са предявяваеми ) в сроковете по член 685 и член 688 от ТЗ под страх от прекратяване на производството по член 637 от ГПК поради липса на правен интерес – съгласно трайната съдебна практика , част от която е решение № 3170 от 16.07.2015 г. по т.д.№ 3170/2013 г. на ВКС, I т.о.

Обстоятелството за срочното предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност обаче не може да бъде установявано извън производството по член 637,ал.1 от ТЗ – гр.д.№ 3302/ 2017 г. по описа на СГС, за чиято допустимост то има значение. В решението по него съдът се произнесъл по същество: признал съществуването на активните вземания, приемайки, че е налице обуславящият правния интерес от продължаване воденето на исковете факт – предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност.