Решение № 3086 от 10.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3086 гр. София, 30.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20211110213091 по описа за 2021 година Э за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е въз основа на депозирана жалба от Г. М. Б., ЕГН **********, с адрес за призоваване ХХХХХХХХХХХХХ срещу наказателно постановление № 21-4332-007770 от 14.04.2021г., издадено от Началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, вр. с чл.

179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се изразява формално несъгласие с атакуваното НП и се моли съда да го отмени, като се сочи, че не е извършено вмененото нарушение на правилата за движение, и вина за настъпилото ПТП има другия водач, който предприел маневра на ляво и настъпило съприкосновение между двата автомобила.

В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован , не се явява и не сочи уважителна причина. Представлява се от упълномощен адвокат – адв. К., която поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП. Излага доводи за 1 недоказаност на вината на нейния подзащитен, като сочи, че не е изяснен механизма на пътнотранспортното произшествие.

Въззиваемата страна – началник група към СДВР, ОПП - СДВР редовно призована, не изпраща представител и не сочи уважителни причини, не взима становище по жалбата.

Съдът като разгледа жалбата и след като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

На 25.03.2021г. св. К. С. на длъжност мл. автоконтрольор към СДВР ОПП съставил АУАН № GA 399051 на жалбоподателя Б. за това, че на 25.03.2021 г . в 19.00ч. в гр. София, по бул. Витоша управлява л.а.

„ХХХХХХХХХХХХ” с рег. № ХХХХ с посока на движение от бул. Д-р Стефан Сарафов към бул. България и срещу № 91 поради маневра отклонение в дясно по платното за движение реализира ПТП с попътно движещия се вдясно от него лек автомобил „ХХХ“ с рег. № ХХХХ, подписан от жалбоподателя с отразяване, че има възражения. Бил съставен и протокол за ПТП № ХХХ, подписан от двамата водачи. Възражения в законоустановения тридневен срок не били постъпили от жалбоподателя допълнително.

Съставени били и декларации от водачите.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното Н П от Началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2 вр. с чл.

179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетелите С., Ш., М., Т., информацията от тел.112, както и събраните по делото писмени доказателства- АУАН ; НП ;, протокол за ПТП; Справка картон на водача;

Заповед за определяне на длъжностни лица на МВР да съставят АУАН и издават НП № 8121з –515/ 14.05.2018 г., акт за встъпване в дължност на наказващия орган.

Съдът кредитира показанията на св. Ш. касателно осъщественото ПТП, доколкото показанията му са непротиворечиви, последователни и логични и се потвърждават изцяло от съставените писмени документипротокол за ПТП,скица, както и информацията подадена до тел. 112, поради и 2 което съдът се довери изцяло на заявеното от този свидетел по отношение на реализираното ПТП и участието на жалбоподателя в него, а именно, че жалбоподателят при движение по трамвайната релса при маневра за отклонение на дясно към пътното платно за движение реализирал удар в движещия се в лентата за движение автомобил на св. Ш., и причинил щети по автомобила – преден калник, предна и задна врата. Възраженията на защитата, че св. Ш. не е заявил щети подавайки сигнал на тел. 112 са несъстоятелни, доколкото такъв въпрос не е бил задаван на водача, а единствено е заявил, че другия водач, визирайки жалбоподателя е бил агресивен и предпочита да дойде екип на КАТ за изясняване на ситуацията.

Св. Ш. е заявил настъпилото ПТП почти непосредствено след настъпването му, като е подал информация, че автомобила на жалбоподателя се е движел по трамвайните релси и го е ударил тръгвайки да извършва маневра на дясно за да влезе в платното за движение, поради и което доколкото и в съдебно заседание непротиворечиво и последователно потвърди тази информация, която както посочи съда се затвърждава и от съставените писмени документи от контролните органи, то за съда не остава съмнение в достоверността на показанията на този свидетел, както и за механизма на настъпилото ПТП.

На следващо място жалбоподателят е подписал протокол за ПТП в който са отразени щети по неговия автомобил, и които бяха потвърдени от св.

М., който заяви, че е имало леки драскотини именно по частите от автомобила, които са отразени в протокола за ПТП, но които са били незначителни и са били отстранени. В тази връзка заявеното от жалбоподателя, че изобщо не са налице щети по автомобила също е недостоверно, имайки предвид и удостоверяването им, чрез негов подпис в протокола.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя, макар същият да не е пряк очевидец на нарушението, а е съставил АУАН въз основа на заявеното от водачите на двете ППС и протокол за ПТП, но доколкото същият потвърди, че е имало щети по дясната част на автомобила и лявата част на другия, както и че въз основа на заявеното от участниците в настъпилото произшествие е приел, че единия от тях има вина, съответно именно на него е съставил АУАН, то съдът не намери основания да се съмнява в изложеното от този свидетел по повод на установеното от същия.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Т., макар същият да не е 3 пряк очевидец на нарушението, а е съставил протокол за ПТП и скица на ПТП, въз основа на заявеното от водачите на двете ППС, но доколкото същият потвърди, че е съставил съответните документи, то съдът не намери основания да се съмнява в установеното от същия в приобщените писмени доказателства.

Съдът макар да изслуша и свидетел на защитата – св. М., не се доверява изцяло на заявеното от последния в частта касателно, че не са установени вреди по автомобила, доколкото самият свидетел потвърди, че жалбоподателят му се е обадил да съобщи за ПТП и е продължил за да извика КАТ, както и че е имало незначителни щети по преден калник и броня, които са били възстановени без да е налице необходимост от заявяване на претенция пред застраховател. Така от една страна свидетелят не дава информация макар и косвена във връзка с механизма на настъпилото ПТП, а от друга пък потвърждава, че е имало такова с незначителни щети, които се потвърждават от съставения протокол за ПТП.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна

Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата н а чл. 34, ал. 1 ЗАНН . АУАН е бил предявен за запознаване и връчен на жалбоподателя, като в 6 – месечения преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Спазени са предписанията на чл. 42, т. 1 ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен орган, определен за актосъставител съгласно Заповед № 8121з – 515/ 14.05.2018 г. на министъра на МВР и в присъствие на свидетел, а НП е издадено от началник сектор "ОПП"-СДВР, който съгласно цитираната заповед е оправомощен да издава НП. С оглед горното съдът намира, че АУАН и НП са издадени от правоимащи лица, в кръга на своята компетентност.

На следващо място, съда счита, че се доказаха категорично обстоятелствата и нарушението предвидено в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата " Водач на пътно превозно средство, който ще 4 предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Действително в квалификацията на нарушението, наказващият орган не е посочил, коя хипотеза приема за нарушена, с оглед различните действия изброени детайлно в разпоредбата, но съдът намира, че този пропуск е несъществен, доколкото от изложените и приети за установени факти в НП по ясен и непротиворечив начин се установява механизма на осъщественото ПТП, субсимиращ състав на нарушение по чл. 25 ал. 1 пр. 4 от ЗДВП , а именно, че жалбоподателят движейки се по трамвайните релси, предприемайки маневра отклонения надясно за навлизане в лентата за движение по която се е движел автомобила на св. Ш. и минавал покрай него, не е съобразил скоростта му на движение и е ударил автомобила му в предна лява част, реализирал е ПТП със щети, поради и което за жалбоподателят не е налице неяснота досежно фактите, респективно механизма по който е реализирал ПТП.

Поради изложеното съдът намира, че от обективна страна жалбоподателят е осъществил състава на чл. 179, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП, вр. чл. 25 ал.1 от ЗДвП.

От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината – пряк умисъл. Нарушението на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е извършено при условията на пряк умисъл, като нарушителят е целял нарушаването на разпоредбата и е предвиждал евентуалното настъпване на пътно транспортно произшествие с автомобила на свидетелят Ш., тъй като очевидно се е движел в нарушение на правилата за движение по трамвайните релси, и тъй като е имало остров, той не е успял да продължи движението си по тях, е предприел маневра надясно за да навлезе в платното за движение без да се съобразява, че по него се движи автомобила на св. Ш. и ще настъпи ПТП.

В разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП

5 е предвидено административно наказание глоба от 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление. Административно наказващият орган правилно е наложил наказанието и доколкото размера му е законово определен, то и не се налага обсъждането му.

Поради изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

По делото не се претендират разноски поради което и съдът не дължи произнасяне по тях.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-007770 от 14.04.2021г., издадено от Началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на Г. М. Б., ЕГН **********, с адрес за призоваване ХХХХХХХХХХХХХ, на основание чл. 179, ал.2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл.

25, ал. 1 от ЗДвП като ПРАВИЛНО И

ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението до страните пред Административен Съд – София град по реда на АПК, на касационните основания, предвидени в НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6