Решение № 142 от 24.09.2024, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Свищов, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря БОЖИДАРА Р. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело № 20244150100146 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл. 144 от СК.

Ищцата П. М. Г. от гр. Свищов, твърди, че ответникът е неин баща и че на 03.09.2023 г. тя е навършила пълнолетие, но продължава да учи в средно учебно заведение- СУ „**” , гр. Свищов, в дневна форма на обучение като ученичка в 12 клас. До месец септември 2023г. ответникът е заплащал месечна издръжка в размер на 350 лева. На същата са предстояли държавни зрелостни изпити, за които се е нуждаела от допълнителна подготовка и частни уроци. Предстояло й е дипломиране и абитуриентски бал, за подготовката на който също са й били необходими допълнителни средства, които майка й сама не можела да осигури.

Предстояло й е кандидатстване във висше учебно заведение. Ищцата заявила и ИМ, че според чл.144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средно учебно заведение до навършване на двадесетгодишна възраст и не могат да се издържат от доходите си или използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Ищцата нямала доходи и имущество, от които да се издържа, затова издръжката й продължава да се осигурява само майка й. От друга страна, за ответника даването на издръжка нямало да му създаде особени затруднения, тъй като той работил, доходите му били над средните за страната и не издържал други лица, които имат право на издръжка. С оглед на изложеното Г. моли Свищовския районен съд (СвРС) да осъди Г. (1) да й заплаща ежемесечна издръжка от по 400 лв., считано от 06.03.2024 г., до настъпването на юридически факти, които да обосноват изменението или прекратяването на издръжката (чл. 144 СК), ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане (чл. 86, ал. 1 ЗЗД); и (2) да й плати сумата от 2 100 лв., представляващ сбора от ежемесечна за периода от 03.09.2023 г. до 01.03.2024 г. (шест ежемесечни издръжки от по 350 лв. (чл. 144, във вр. с чл. 149 СК), ведно със законната лихва от 06.03.2024 г. до окончателното й плащане (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). В съдебно заседание чрез процесуалният представител моли да бъде уважен предявеният иск, тъй като били налице предвидените в закона предпоставки - към момента подаване на ИМ ищцата е била ученик.

На проведеното публично заседание на 05.09.2024г., същата е предоставила уверение №717/02.09.2024г., че е записана през 2024/2025г. учебна година в зимен семестър на първи курс, редовно обучение за висше образование по специалност „помощник фармацефт“ в Медицински колеж на Тракийски Университет – Стара Загора, поради което за нея е налице необходимост от осигуряване на средства за издръжка, като след започване на обучението в 1 университета, нямало да има възможност да продължи да работи. Изложените от ответника възражения били неоснователни, поради факта, че без проблем същия осигурявал издръжка, на която бил осъден в размер на 350 лева и това е разлика само от 50 лева от претендираната в настоящето дело издръжка. Моли съда да присъди заплатените от нея адвокатски възнаграждения. В предоставения срок, не представя писмена защита.

В отговора на ИМ (ОИМ) ответникът счита, че така предявеният иск е допустим, но неоснователен. Съображенията му са следните: От една страна, той признава, че ответникът е родител на ищцата, както и че й е изплащал издръжка от 350 лв. ежемесечно до навършването й на пълнолетие на 03.09.2023 г..; че ищцата посещава посоченото в ИМ учебно заведение, и то в редовна форма. Оспорва се обаче следните обстоятелствата: че ответникът е работоспособен, че има доходи над средните за страната и че заплащането на издръжката няма да му причини особени затруднения. Напротив, според него, той имал „инцидентни“ трудови доходи, нямал имущество, от което да се издържа сам, освен това плащал наем за жилище в гр. В.

При издръжката, претендирана на основание чл.144 от СК, възможността за доставянето й не съвпадало с общото изискване на чл. 142, ал.2 от СК, при което размерът на издръжката се определя единствено като функция на нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Задължението за издръжка с правно основание чл. 144 от СК се подчинявало освен на общите правила, определящи правото и размера на издръжката, но и на определени ограничителни изисквания с оглед разпоредбата на чл. 144 от СК, последното предложение. Това ограничително условие било въведено, тъй като вече пълнолетното лице по начало е длъжно само да се грижи за издръжката си. Затова задължението на родителя да дава издръжка на своето пълнолетно дете не било безусловно, каквото е задължението към ненавършилите пълнолетие деца и с оглед на чл. 143 от СК, а само ако не съставлява за родителя особено затруднение. При липсата на легална дефиниция на понятието "без особени затруднения", във всеки конкретен случай се преценявали възможностите на родителя за задоволяване на неговите елементарни конкретни нужди с оглед на неговите доходи и имотно състояние. Също така се твърди, че в исковата молба възможностите на ответника да дава издръжка са заявени бланкетно, а не конкретно и не следвало да бъде споделен опитът на ищцата да размести доказателствената тежест за този четвърти елемент от фактическия състав на чл.144 от СК. Това заявяване в исковата молба имало характера на предположение и не било съобразено с идеята, заложена в чл.144 от СК, че възможностите на родителя да заплаща издръжка на пълнолетно дете предпоставяли пошироки материални възможности на този родител. Тези възможности обаче следвало да са реални и обективно да съществуват, а не да са преценени с оглед на неговата трудоспособност, възраст, професия, при което реализираните доходи и материално състояние да са в такъв размер, че доставянето на издръжка на пълнолетното дете няма да затрудни родителя да я дава и да го постави в невъзможност да осигурява своята издръжка за нормално съществуване. Предвид липсата на средства над нужните му за неговата собствена издръжка ответника счита предявените искове за неоснователни.

С оглед на изложеното ответникът моли СвРС да отхвърли така предявените искове и да му присъди разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено:

Видно от приложеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ********г. на Община Свищов е, че ищцата П. М. Г. е родена на *** г. и родители на пълнолетната ищца са Л.Е.Х. и М. П. Г..

Видно от представеното уверение №717/02.09.2024г., ищцата е записана през 2024/2025г. учебна година в зимен семестър на първи курс, редовно обучение за висше образование по специалност „помощник фармацефт“ в Медицински колеж на Тракийски 2

Университет – Стара Загора с посочена семестриална такса в размер на 2611лв и годишна такса в размер на 5222 лв.

Видно от представено платежно нареждане с ref.№963FTBP242210010 от 08.08.2024г. е, че Л.Е.Х. е наредила плащаме в размер на 2611,00 лева с основание „СЕМЕСТРИАЛНА ТАКСА ПОМОЩНИК ФАРМАЦЕФТ П. М. Г.“

Видно от приложеното по делото Решение№228 от 15.12.2017г. по гр.дело 289/2017г. на РС Свищов, е че същото утвърждава постигнатото между страните Л.Е.Х. и М. П. Г. споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, по силата на което родителските права по отношение на детето П. М. Г. са предоставени за упражняване на майката Л.Е.Х., местоживеенето на детето П. е определено на адреса на майката, на бащата е определен режим на лични контакти.

Видно е, че с Решение№228 от 15.12.2017г. по гр.дело 289/2017г. на РС Свищов, ответникът е осъден да заплаща на Л.Е.Х., като майка и законен представител на детето П.

М. Г. ежемесечна издръжка в размер на 180,00 лева, която е с увеличен размер на 250 лева, след одобрена съдебна спогодба с Протокол №61/19.04.2021 от публично заседание по гр.Дело №64/2024г. по описа на РС-Свищов, която е с увеличен размер на 350 лева, с Решение №12/19.01.2023 по гр.Дело №679/2022г. по описа на РС-Свищов, Видно от предоставената по делото справка от ТД на НАП – Велико Търново относно М. П. Г. с ЕГН:********** се установява, че същия към 02.05.2024г. няма подадени годишни данъчни декларации съгласно чл.50 от ЗДДФЛ за 2022г и 2023г. Има доход от трудови отношения в размер на 7325,45 лева за 2023г. по трудов договор сключен между него и „АМС-77“ЕООД на 11.05.2023г. и прекратен на 15.11.2023г.

Видно от предоставената по делото разписка №0100021942295762 от 02.05.2024г. е, че на същата дата М. П. Г. е извършил плащане в размер на 400 лева на Д.И. Д. с основание „НАЕМ М.АПРИЛ 2024г. ЗА ***** АП.9“

Видно от предоставената по делото справка от СПП при ОДМВР-Велико Търново, заведена с изх.№ 127500-10674 от 14.06.2024г. е, че М. П. Г. притежава лек автомобил марка и модел „О“ с рег.№********Р с първа регистрация 2007г.

Видно от представеното уверение №516/19.06.2024г., е че през учебната 2023/2024г. ижцата П. М. Г. е учила в СУ“**“ гр.Свищов и е посещавала редовно учебни занятия Видно от предоставената по делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки от Община Свищов, заведено с изх.№ *********** от 02.07.2024г., П. М. Г. е дъщеря на М. П.

Г.и и че същия няма други низходящи, за които би могло да дължи издръжка Видно от приложена справка от АВп №*/24.04.2024г., обхващаща периода от *** до 24.04.2024г. не са налични вписвания отбелязвания или заличавания за лице с ЕГН**********.

Представена по делото е декларация от 23.04.2024г., в която ответника декларира, че през последните 12 месеца е безработен, подал заявление пред НОИ за издаване на удостоверение за регистрирани трудови договори, което щяло да бъде издадено в 14-дневен срок и че през последните 12 месеца заработва инцидентно по около 900 лева, заплаща наем 3 в размер на 200 лева и суми за управление на етажна собственост межди 25 лева и 40 лева, като не би в състояние да издържа дъщеря си П. М. Г., поради липса на средства за собствената му издръжка

Представена по делото нотариално заверена декларация от 25.07.2024г., в която ответника декларира, че през последните 12 месеца е безработен, заработва инцидентно без трудов договор по около 900 лева средно на месец, разходите му за нужди на собствена издръжка са около 1000 лева – 1200 лева с отрицателна разлика в размер на от 100 лева до 300 лева, която се компенсирала от съжителстващата с ответника Станислава Г. Тумпалова.

Също така че заплаща наем в размер на 200 лева и суми за управление на етажна собственост межди 25 лева и 40 лева, като

Разпитана по делото е свидетеля Л.Е.Х., посочена от ищцата.

Св. Л.Х. – майка на ищцата, която заявила, – П. е моя дъщеря. Навърши пълнолетие на 03.09.2023 г. До тогава ответникът беше осъден да заплаща издръжка и я плащаше редовно. П. завърши в СОУ „**“ в гр. Свищов тази година. Матурите бяха на 17 май, преди това беше тази по английски език. На 7 юни ще излязат резултатите. Тя възнамерява да продължи да учи в Плевен в Медицинския институт и на 8 юни сме на втори изпит. Изкара първият път 3,75 като оценка, затова сега ще се явява втори път за по-висока оценка. П. живее от датата си на раждане до настоящия момент на ул. „********, вх. А, ап. 2 в гр.

Свищов. След като навърши 18 години, започна да работи на 4 часа в заведение „******“ в гр. Свищов. Работи в свободното си време, за да може да си изкарва допълнителни доходи.

Това го наложи обстоятелството, че паричните средства са недостатъчни, които аз се стремя да и осигуря. Аз работя в гр. Б и като пари заплатата ми е 2 864 лева. Работя и в СО, като от тия суми имам разходи, кредити. Заведението „******“ се намира в центъра на гр. Свищов, стопанисва го „****“, но не знам как му е истинското име. Заплащат и 3 процента от оборота, който е за деня. На граждански договор е. От навършване на пълнолетие до сега баща и не е плащал нищо. Тя не му се е обаждала, той не се е виждал с нея. Последно през 2017 година се е видяла с него. През 2021 – 2022 г. по ковида го помоли за един телевизор, като той после си поиска да му бъдат възстановени средствата за него. По време на делото, наскоро му се обади за някакво споразумение евентуално за издръжката, но отговорът му е бил, че няма да се споразумеят. От работата си в заведението П. получава около 200 – 300 лева. От септември 2023 г. до сега всички средства за нея се поемат от мен. Беше абитуриентка и всички средства са от мен. За отглеждането и всичко е необходимо – дрехи, обувки, храна, издръжка, това са около 600-700 лева. Аз осигурявам храната, живеенето и вкъщи, давам и джобни пари. Не съм броила колко пари и давам, за каквото ми е поискала, съм и дала. Не съм я лишавала от нищо. На ден средно и давам поне едно 10 лева. Това е само за закуската. По тази причина работи в това заведение, за да може да си помага. Аз работя около 300 часа месечно. Дала съм и кредитна карта с лимит 5000 лева и аз внасям лихвата, зависи тя какво изхарчи. Аз съм я дала тая карта по време на бала, сега съм платила 15 лева. Тази карта е, когато мен ме няма, да има сума за разполагане, дебитна карта няма.

Разпечатката съдържа 31 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/340858f6-0a2b-4299-abd8-6c7eb74765d4