Решение № 199 от 08.04.2020, Районен съд - Пазарджик

Р

Е Ш Е Н И Е гр.

Пазарджик,

08,04,2020

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Пазарджишкият районен съд,

НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен съдия РАДИНА нахд № 1860/19 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „б.” ООД, ЕИК 1 ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”********представлявано от управителя Е. Г. В. против Наказателно постановление № 464126-F494996/18.09.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП Пловдив, с което на дружеството- жалбоподател на основание чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева на за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

С жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна на НП.

В съдебно заседание дружеството -жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и искането в нея за отмяна на НП, вкл. на база претенция за маловажност. Ангажира и доказателства в подкрепа на искането си.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител поддържа становище за потвърждаване на постановлението. .

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, Съдът установи:

На 18,06,19 г. инспектор по приходите св. Ф. и колегата й от НАП св. Н. извършили проверка на кафе-аперитив, находящ се в гр. С. и стопанисван от дружеството- жалбоподател. За да извършат контролна покупка, двамата свидетели седнали на една от масите в заведението, но дълго време никой не дошъл да приеме поръчката им. Поради това св. Н. отишъл при бара и там поръчал на Е. ( В. - една от управителките ). Тя приела поръчката и я обработила чрез ползвания в обекта програмен продукт, но получила обаждане, че състоянието на малкия й син е влошено и се прибрала вкъщи, като помолила пристигналата да се видят нейна позната - св. Щ. да отнесе поръчката.

Междувременно никой не обслужвал масите, а на Ф. и Н. поръчката била донесена от св. Щ., която по-късно им представила и некасова бележка от ползвания в обекта софтуер, отразяваща поръчката и стойността за заплащане 6,60 лева. Щ. приела и плащането и едва след това контролните органи се легитимирали и започнали проверка, при която установил, че контролната им покупка на посочената стойност не е регистрирана в ползваното в за обекта фискално устройство, не е отчетена като приход и респ. за нея няма фискален бон.

Тези констатации контролните органи направили въз основа на изведения клен от ФУ DAISY Perfect

S01-KL с ИН на ФУ DY376129 и ИН на ФП 36554852 и така преценили, че за покупката им следвало да бъде издаден фискален бон с № 004272/18.06.2019 г., като с този номер бил изведен дневен финансов отчет без нулиране от проверяващите. Установили също при проверка на касата положителна касова разлика в размер на 109,00 лв. между наличните парични средства в касата( съгласно приложен опис) и тези маркирани във фискалното устройство.

При тези данни св. Ф. направила извода за извършено от дружеството-жалбоподатея на нарушение по чл. 3 от Наредба Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, доколкото процесната проверка установила, че то не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба.

Съставен бил акт за такова нарушение, предявен и с връчен препис на управител на дружеството.

Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление.

Не се правят възражения за неговата процесуална изправност, както и на акта, въз основа на който то е издадено, но такива не се и установиха при служебния контрол. Няма нарушения на процедурата по издаване, връчване, предявяване на актовете. Те имат съдържание в съответствие с нормативно установените за това в чл. 42 и чл.

57, ал.1 от ЗАНН изисквания, като изложените обстоятелства по извършване на нарушението са ясно и достатъчно детайлно заявени и обезпечават правото на защита против правилно квалифицираното нарушение.

Възприетите в акта и в НП обстоятелства не са спорни между страните по делото- фискална бележка не е издадена за контролната покупка на органите по приходите свидетелите Ф. и Н..

Неоснователни са възраженията , че не е доказано плащане, което да бъде регистрирано и отчетено чрез ползвания за тази цел в обекта фискален апарат.

Като факт-плащането следва от всички гласни доказателствени средства-показанията на свидетелите Щ., Н. и Ф., от които първата го е приела от имено и в полза на дружеството, помолена от управителката Ем. В..

Факт е, както се спомена горе и неиздаването на фискален бон за това плащане, тоест доказано е, че процесната продажба не е регистрирана и не е отчетена по надлежен ред. Нарушението правилно е приписано на дружеството, стопанисващо обекта и правилно е възприето ,че е осъществено чрез неизпълнение на описаното подборно нормативно поведение.

Бездействието на дружеството по отношение на посоченото задължение съставлява нарушение по възприетата от контролния и наказващият орган квалификация -по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва по банков път, като за целите на тази наредба „фискално устройство“, „търговски обекти“ и „фискална касова бележка (фискален бон)“ са тези по § 1, т.40 и т.41 от ДР и чл.118, ал.2 от ЗДДС, съгласно чл.2, ал.1 от същата. Това изискване е приповторено и допълнено в чл.25, ал.1 от Наредбата, който предписва на лицата, задължени да използват ФУ, да издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането ѝ с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а в ал.3 изрично се сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.

За да е осъществен съставът на нарушението по чл.3 ал.1 от Наредбата, следва в обекта да има въведено в експлоатация ФУ ( което е установен факт) , но от същото да не е издадена касова бележка за получено плащане в брой.. Съгласно предвиденото в чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Настоящият случай несъмнено не попада в уредените изключения.

Горното сочи на несъмнено доказа обективна съставомерност на приписаното нарушение. Основната претенция на дружеството е случаят да бъде възприет като маловажен и то следва да се уважи. От една страна, довод за това решение е сумата, която не е регистрирана 6,60 лева. Да, тази продажба е била направена именно по повод контролната поръчка на данъчните органи и не може да се поставят очаквания за по-големи суми. Но, обстановката е позволявала да се правят изводи в няколко посоки - предоставят ли се фискални бонове на други клиенти ( защото такива се твърди, че имало ) , като на място дори е било възможно те да се проверят; каква е причината ако - не и т.н.

Показанията на актосъставителя относно тези важи обстоятелства са твърде непоследователни. Първоначално тя заяви категорично, че св. Щ. е сервирала на тях и на други клиенти, след което неубедително се коригира, запазвайки твърдението си, че Щ. сервирала на други клиенти. Това обстоятелство обаче не се потвърди от Щ., но и от Н., като първата отрича да е доставяла другиму храна и приемала плащане , а той - отрича да е видял някой да обслужва клиентите, докато дал поръчката лично зад бара, след което не обърнал внимание кой обслужва клиентите. За разлика от Щ., той твърди, че първоначално дал поръчката на В., но тя била изпълнена от Щ., която приела и плащането. При признанията, които са направили Н. и Ф. става ясно едно - те са приели, че е достатъчно, за да обосноват извода си за съставомерност на нарушението, да имат резултат относно контролната покупка. За конкретния случай обаче това не е било достатъчно. Защото, дори съвсем не става ясно на какво се дължи установената към 13ч ( виж в акта ) положителна касова разлика в размер на 109,00 лв. между наличните парични средства в касата - дали на пропуск да се въведе първоначална авансова сума, с която да се разполага при работа в заведението или на неотчитане на продажби. При положение, че контролните органи са били клиенти на заведените и Щ. твърди, че имало и други такива, които били обслужи, лесно проверимо на място е било обстоятелството дали другите клиенти са получили фискални бонове . И нещо повече - освен, че тези обстоятелства са подлежали на изследване, те е следвало да намерят отражение и в издаденото НП, тъй като имат пряко отношение към преценката дали случаят е маловажен. В акта и НП е отразено обстоятелството относно установената положителна касова разлика от 109 лева, но тя липсва твърдение или извод, че тя е резултат от неотчитане на продажби, поради което тя не следва да се приема като довод в полза на решението на наказващия орган да отхвърли маловажността на случая.

Впрочем, доказателство за това е и факта, че изводът във връзка с чл. 28 от ЗАНН е направен формално , без каквито и да е доводи, за да могат те да бъдат проверени - „като се констатира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН“ и то във връзка с решението за определяне на конкретен размер на санкцията.

Липсва обсъждане има ли и какви предходни нарушения от този или друг вид, с които да се засягат интересите на фиска. В писмото на л.

32 е налично признанието на НАП, че против дружеството са били съставени още четири акта, съставени 2015 и 2018г., но за други вид нарушения - неподадени СД и отчетни регистри, по които актове са издадени предупреждения по чл. 28 от ЗАНН.

Като се има предвид, че тези нарушения се установяват директно - предвид датата на подаване на тези отчетни форми , става ясно, че предупрежденията са изпълнили своята превантивна роля, а и други нарушения не са били установени в период на пет години.

Вторият факт, който следва да се отчете във връзка с претенцията за маловажност е свързан с конкретната причина В. да приеме поръчката и да не успее да я достави, а да помоли случайно намираща се там Щ. да я го стори. Положиха се всестранни усилия да се установи дали св. Щ.,която след проверката и към момента на разпита й вече работи в процесното дружество, казва истината, като заявява, че е била случайно на място в обекта и била помолена от В. да отнесе поръчката, тъй като последната получила обаждане, че здравословното състояние на малкото й дете се влошило и спешно се прибрала вкъщи. Наистина, такива твърдения с жалбата не са направени. Ф. и Н. не помнят дали В. им е признавала причината да напусне обекта. Това, че тя го е напуснала и е била повикана от Щ. обаче е факт, който е установен и от двамата. А причината да го стори и доказана от Щ., тъй като нейните показания са потвърдени от представените разпечатки от софтуерно приложение за онлайн общуване л. 78 и сл. Става ясно от писмото на личния лекар д-р В. Ч. на детето л. 77, че е възможно то да е консултирано по телефона и именно това се доказва от представените разпечатки на л. 77 и сл. Те доказват, че в периода от 03,06,19г. детето не е било добре и е имало температура, а към 12-ти е имало нужда и от капки за очи, които също са били консултирани с лекаря. На 18.06 - деня на проверката ( л. 83) към 18,58 ч. В. е поискала да се обади на личната лекарка, за каквото форма на общуване тя признава в писмото.