Решение № 56 от 08.05.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. К., 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20245100500086 по описа за 2024 година С решение № 56/30.01.2024 г., постановено по гр. д. № 1657/2023 г. по описа на Районен съд – К. е изменен размерът на присъдената с решение № 20/14.03.2017 г., постановено по гр. д. № 1570/2016 г. по описа на същия съд ежемесечна издръжка, която Е. В. И. е осъден да заплаща на малолетното си дете В. Е. И., чрез неговата майка и законна представителка А. Ф. Д., като на основание чл. 150 от СК същата е увеличена от 150 лева на 350 лева, считано от 23.11.2023 г. – датата на предявяване на иска до навършване пълнолетие на детето или настъпването на друга причина, изменяща или погасяваща издръжката, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска. На основание чл. 242, ал.1 от ГПК е постановено предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка. Ответникът Е. В. И. е осъден да заплати на А. Ф. Д., като майка и законен представител на малолетното дете В. Е. И., сумата от 600 лева, представляваща разноски по делото, както и да заплати по сметка на Районен съд – К. държавна такса върху увеличената издръжка в размер на 288 лева.

Въззивното производство е образувано по подадена от Е. В. И., чрез процесуален представител – адв. И. Т. от САК, въззивна жалба, с която жалбодателят не оспорва решението в частта, с която дължимата месечна издръжка е увеличена за сумата от 150 лева до 200 лева, като обжалва същото за разликата над уважения размер от 200 лева до пълния присъден размер от 350 лева, като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

В жалбата се твърди, че в протИ.речие с доказателствата по делото и без 1 анализирането им в съвкупност, първоинстанционният съд е приел, че ответникът, въззивник в настоящето производство, реализира достатъчно доходи, за да изплаща така определената от съда издръжка. Твърди се, че доходите му не позволяват да заплаща издръжка в размер, надхвърлящ сумата от 200 лева на месец. Правилно било отчетено от първоинстанционния съд, че въззивникът има потребителски кредит, по който изплаща месечна вноска в размер на 180.49 лева, но пропуснал да обсъди представените по делото доказателства, от които се установявало, че има и други разходи и задължения. Видно от представеното по делото удостоверение peг. № Ф253/14.12.2023 г., въззивникът работел в Сухопътни войски, военно формирование 52740, гр. Х. със средно брутно месечно възнаграждение (за последните 6 месеца) в размер на 1767 лв. на месец, а средното му нетното възнаграждение възлизало в размер на 1371.16 лева месечно. Предвид че местоработата му била в гр. Х. поради което пътувал ежедневно от мястото на живеене до мястото на работа с личния си автомобил, то той имал разходи за транспорт, което се потвърждавало от свидетелските показания по делото.

Сочейки ноторно известните цени на горивата и разстоянието между К. и Х. въззивникът определя размера на разходите си за транспорт около 200 лева месечно. Сочи се в жалбата, че първоинстанционният съд пропуснал да отбележи, че трудовото му възнаграждение е запорирано по изпълнително дело, образувано от ищцата, като майка и законна представителка на малолетното дете В. Е. И., за заплащане на издръжка за периода от 15.02.2017 г. до 24.11.2023 г., въз основа на изпълнителен лист от 24.11.2023 г. по гр. дело № 1570/2016 г. по описа на Районен съд - К. за сумата от 14 543.82 лв.

Посочва се, че за периода от 27.03.2019 г. до 24.11.2023 г. въззивникът е заплатил издръжка в размер на 8 358 лева, като в тази връзка по реда на чл.

439 от ГПК е предявил отрицателен установителен иск за недължимост на задължението за издръжка по издадения изпълнителен лист. Сочи се, че до влизане в сила на решението, му се удържала 1/3 от нетното трудово възнаграждение, или около 457 лева, и след заплащане на месечната издръжка в размер на 200 лева и покриване на битовите сметки, храна, лични разходи, му оставали около 334 лева на месец, които се явявали крайно недостатъчни за изплащане на издръжка в размер на 350 лева.

Жалбодателят твърди, че съдът в нарушение на разпоредбата на чл. 147, т. 1 от ГПК не допуснал доказателственото му искане за справка относно получените от ищцата средства от продажби чрез спедиторските фирми „Еконт Експрес” ЕООД и „Спиди“ АД. В случая, доказателственото му искане било направено непосредствено след узнаване от показанията на свидетелка, ангажирана от ищцата, че последната реализира доходи посредством изпращане на козметични продукти чрез куриерски фирми. В тази връзка счита, че съдът неправилно е приел, че искането е преклудирано и не се касае до новооткрити факти и обстоятелства, които ответната страна установила в хода на съдебното дирене. В жалбата се твърди също, че съдът в нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК не обсъдил и анализирал представените по делото доказателства, както и изложените доводи, поради което стигнал до погрешни правни изводи, без излагане на мотиви. По изложените съображения се моли да се отмени решението в обжалваната му част, вместо което да постанови се ново, с което предявеният 2 иск за разликата над сумата от 200 лева до пълния предявен размер от 350 лева да бъде отхвърлен. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, от въззиваемия В. Е. И., представляван от неговата майка и законна представителка А. Ф. Д., чрез процесуален представител – адв. Д. Д. от АК-Х. е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът Е. В. И. се представлява от своя процесуален представител, който поддържа въззивната жалба. Моли съда за присъждане на направените разноски по делото, като представя списък по чл.

80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемият В. Е. И., действащ чрез неговата майка и законен представител А. Ф. Д. се представлява от процесуален представител, който поддържа представения отговор на въззивната жалба.

Моли съда за присъждане на направените разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК.

От Дирекция "Социално подпомагане" - К., отдел „Закрила на детето“ е постъпил доклад по реда на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето .

Въззивният съд, съгласно правомощията си по чл. 269 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени във въззивната жалба и доводите наведени в отговора на въззивната жалба, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, срещу акт подлежащ на обжалване и от лице имащо правен интерес от обжалването на решението.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и е допустимо в обжалваната му част. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Производството пред Районен съд – К. е образувано по предявен от А. Ф.

Д., като майка и законен представител на малолетното дете В. Е. И. против Е.

В. И. иск с правно основание чл. 150 от СК, вр. с чл. 143 и чл. 139 от СК, за изменение размера на присъдената с влязло в сила Решение № 20 от 14.03.2017 г., постановено по гр. д. № 1570/2016 г. по описа на Районен съд – К. месечна издръжка на детето, чрез увеличаването й от 150 лева на 350 лева, считано от датата на предявяване на иска – 23.11.2023 г. до навършване пълнолетие на детето или настъпване на друга изменяща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

В исковата молба ищцата е изложила твърдения за съществено изменение на обстоятелствата, предвид изминалия над седем годишен период от време от предходното й определяне, в който детето е пораснало и са се увеличили разходите за неговото отглеждане и възпитание, както и че за този изминал период от време е налице промяна в социално-икономическите условия в страната и във възможностите на родителите да плащат по-висока издръжка.

В производството не е спорно, а и от приложеното по делото удостоверение за раждане от **.**.**** г., издадено въз основа на акт № 3

****/**.**.**** г. от Община К. се установява, че В. Е. И. е син на страните в производството.

Не е спорно също, че с влязло в сила Решение № 20/14.03.2017 г., постановено по гр. д. № 1570/2016 г. по описа на Районен съд - К., сключеният граждански брак между А. Ф. И. и Е. В. И., е бил прекратен по взаимно съгласие, като упражняването на родителските права са предоставени на майката, а месечната издръжка, която бащата следва да заплаща на детето е в размер на 150 лева, считано от 15.02.2017 г. до настъпване на причина, изменяща или погасяваща издръжката, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска.

В производството е установено, че майката А. Ф. Д. осъществява родителските права и осигурява непосредствените грижи за малолетното дете В. Е. И..

Видно от представеното и прието като писмено доказателство удостоверение с изх. № 141/31.10.2023 г., издадено от СУ „ О. П.“, гр. К., се установява, че детето В. Е. И. е ученик в първи клас за учебната 2023/2024 г.

От представения амбулаторен лист № ********* от 01.11.2022 г. за здравословното състояние на детето се установява, че страда от астма и неуточнен сърдечен шум.

От декларация за семейно, материално и имотно състояние от 22.11.2023 г. на майката на детето се установява, че месечните й доходи са в размер на 800 лева, същата не притежава недвижими имоти и движими вещи, вкл.

МПС, не реализира доходи от свободни професии, наеми и хонорари.

От удостоверение с рег. № Ф-253/14.12.2023 г., издадено от отдел „Финанси“ на Военно формирование 52740-Х. се установява, че брутното месечно възнаграждение, което ответникът/въззивникът Е. В. И. е получил в периода от м. юни 2023 г. до м. ноември 2023г. включително, е в размер на 10 601.94 лева.

Видно от представения в заверено копие договор за потребителски кредит № ******* от 31.08.2022 г. се установява, че между ответника Е. В. И. и „Юробанк България“ АД, гр. Х. е сключен договор за кредит за сумата от 17 160 лева, който съгласно представения погасителен план следва да бъде погасен до 20.09.2027 г., като дължимата вноска по кредита е в размер на 180.49 лева.

По делото е приложена ПДИ с изх. № 18744/04.12.2023 г. на ЧСИ Х. П., с рег. № ***, с район на действие Окръжен съд –К., видно от която въз основа на издаден изпълнителен лист от 24.11.2023 г. по гр. д. № 1570/2016 г. по описа на Районен съд – К. е образувано изпълнително дело № 20237410400620 по описа на ЧСИ Х. П., по което към 04.12.2023 г. задължението на длъжника Е. В. И. е в размер на 14 543.82 лева.

Видно от удостоверение изх. № 1760/23.01.2024 г., издадено от ЧСИ Х.

П. по изпълнително дело № 20237410400620, след извършени прихващания на плащанията от длъжника към взискателя, задължението към 24.01.2024 г. възлиза на 7 948 лева.

По делото е представен социален доклад от Дирекция „Социално 4 подпомагане” гр. К., в който се сочи, че майката А. Ф. Д. осъществява родителските права и осигурява непосредствените грижи за малолетното дете В. Е. И..

От предоставеното по делото удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ с изх. № 344/10.01.2024 г., издадено от Община К. се установява, че А. Ф. Д. не притежава недвижимо и движимо имущество.

Същата информация се съдържа и в предоставеното по делото удостоверение с изх. № 090332400005***/11.01.2024 г., издадено от ТД на НАП – Пловдив, офис К..

Видно от удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ с изх. № 340/10.01.2024 г., издадено от Община К., се установява, че Е. В. И. не притежава недвижимо имущество, но притежава две МПС – лек автомобил „Мерцедес Е 230“ с рег. № **** и лек автомобил „Субару Форестер“ с рег. №