Решение № 382 от 03.08.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Кърджали, 03.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №

20255140100516 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Б. И. М. от *******, с ЕГН: ********** срещу С. Ю. М. от ******* по чл. 50 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ухапване от собственото на ответника куче, ведно със законната лихва от 21.09.2024 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 21.09.2024 г. около обяд ищецът и нейната братовчедка Х. Р. М. са тръгнали от централната част на ******* към друга част на селото – „*******“, към дома на Г. Ш. А., находящ се в „*******“, *******. Ищецът сочи, че в непосредствена близост до дома на Г. изведнъж едно куче, собственост на С. Ю. М., което е било вързано с дълъг синджир на електрически стълб на тротоара се спуснало и се хвърлило срещу нея, при което същата е паднала върху бордюра на отсрещния тротоар и си счупила дясната ръка. Твърди, че веднага е посетила „Спешно отделение“ в *******, откъдето била насочена към МБАЛ „*******“ в *******, където се установило счупване на долния край на лъчевата костна дясна предмишница. Обяснява, че й била направена рентгенография и гипсова имобилизация за 30 дена, а по-късно била прегледана от д-р ******* - ******* от същата болница, който й издал съдебномедицинско удостоверение, където също било описано, че е налице счупване на долния край на дясната лъчева кост. Поддържа, че се е наложила повторна рентгенография и корекция на гипсовата имобилизация. Навежда се, че два месеца след инцидента и след сваляне на гипсовата имобилизация, ръката й все още била с оток, уплътнени и болезнени меки тъкани, ограничени и болезнени движения, като лечението й продължавало вече 6 месеца. Заявява, че все още има болезнени и ограничени движения в дясната гривнена става с лек отток и деформация, и че продължава да провежда физиотерапия.

Според ищеца кучето, собственост на ответницата е порода „*******“, високо 60-70 см, черно на цвят, късокосместо, което се отглежда от С. Ю. М. в двора на дома й в село *******. Изтъква, че по време на инцидента кучето не било под надзора на С. Ю. М., а е било вързано на уличен стълб пред дома й на дълъг синджир без намордник.

Оплаква се, че изпитва постоянни болки и е нарушена двигателната й способност 1 вече шести месец, като заявява, че инцидентът е довел освен до негативна промяна в здравословното й състояние и до негативни промени във физическото и психичното й здраве - невъзможност да се обслужва сама във връзка с поддържането на личната хигиена, невъзможност да ползва дясната си ръка за период от няколко месеца, отношение на резервираност и изолиране от близки и приятели, чувство на несигурност, страх и неудобство, нежелание да напуска жилището си и ограничаване на контактите с лица, извън семейството. Заключава, че в чисто психологически план й бе нанесена емоционална травма, като твърди, че постоянно е разстроена и тревожна, и че изпитва постоянен страх и стрес.

Излага, че се буди многократно внезапно нощем и сънува кошмари как я нападат кучета и трепери от преживяното. След инцидента изтъква, че изпитва страх да излиза от вкъщи, страх от нападение в гръб, страх при преминаване покрай мястото на случката, безпомощност и силна паника, страх от приближаващи към нея кучета.

Подчертава, че е силно уплашена и шокирана от претърпения инцидент с кучето, собственост на ответницата С. Ю. М., като нанесените й неимуществени вреди - за причинените болки и страдания, душевни и психически травми, стрес, както и страх за живота й и телесната й неприкосновеност оценява на сумата в размер на 15 000.00 лева.

Моли да се уважи искът в този размер, ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от деня на увреждането - 21.09.2024 г. до окончателното им изплащане и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Ответникът С. Ю. М. оспорва иска. Признава, че е собственик на процесното куче порода „*******”, което на 21.09.2024 г. е било завързано със синджир на електрически стълб пред двора й, но отрича то да е агресивно. Твърди, че синджирът е бил с дължина не повече от 140-150 см., а ищцата се е движела на разстояние на около 5 метра от него.

Уверява, че кучето не би могло да я достигне по никакъв начин. Сочи, че ищцата се е движела сама, а не с нейна братовчедка Х. М., както твърди. Освен това вмъква, че в момента на преминаване на ищцата по улицата в близост е имало множество безстопанствени кучета, които са лаели, на които по същия начин е отвръщало и кучето на ответницата по иска с цел пазене на собствената територия и смята, че в никакъв случай не биха могли да се характеризират като необоснована агресия по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на Наредба № 39/2008 г.

В съдебно заседание страните се представляват като поддържат изложените тези.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Правната квалификация на правата на ищцата по делото е по чл. 50 във вр. чл. 45, във вр. чл. 52 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на ухапване от собственото на ответника куче на 21.09.2024 г.

За да възникне притезателното право на увредения от нападение от куче ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да установи: 1) деяние (нападнат е от куче, което го е наранило с оглед конкретните твърдения); 2) противоправност; 3) вреди (неимуществени и имуществени) и техния размер; 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди; 5) ответникът е собственик на кучето или то се намира под негов надзор. Отговорността на ответника е обективна и безвиновна. Тя възниква независимо от предвидимостта на опасността и противоправния резултат.

Не е спорно правнорелевантното обстоятелство, че ответникът е собственик на процесното куче, порода „*******“, което на 21.09.2024 г. около обяд е било завързано със синджир на електрически стълб пред дома на ответника в *******, където то се е отглеждало. Това обстоятелство се признава от ответника, а и се установява и от събраните доказателства, вкл. свидетелите изнасят еднопосочни данни в подкрепа на този факт.

2

Спорното между страните обстоятелство е, налице ли е причинно следствена връзка между поведението на кучето и твърдените вреди, в частност счупването на дясната ръка на ищеца. В тази насока са изнесени данни от разпита на свидетеля Х. М.. Същата е пряк очевидец на нападението от кучето, като свидетелства, че изненадващо пред тях се появило въпросното куче, средно на ръст и е тръгнало срещу тях, при което ищецът загубила равновесие и паднала на земята и си е счупила ръката, като свидетелката я придружила през целия ден, включително при медицинските прегледи. Кучето е било вързано за електрически стълб и се е намирало на тротоара, зад купчина дърва и кола, за което не били предупредени. При посещението на ******* е било установено счупване на ръката на ищеца, като е била приложена гипсова имобилизация. Настоящият състав кредитира тези показания, тъй като свидетелят е предал обективно своите преки възприятия, без да влага оценъчен характер в същите. Те се подкрепят и от съдебно-медицинската експертиза, като вещото лице д-р. ******* е посочил, че увреждането е възможно да е възникнало, така както е описано. Впрочем свидетелят С. Ш., който се е намирал в близост, въпреки, че не е бил очевидец, също заявява, че на процесната дата и време е чул кучето да лае, твърди, че са минавали някакви жени, че му е известно, че е паднала жена. Също така по делото се установява от еднопосочните показания на свидетелите в тази насока, че тротоарите от двете страни на пътя, по който са вървели ищеца и свидетелката Х. М., са заети с вещи и преминаването по тях е невъзможно. В тази връзка съдът не кредитира посоченото от свидетеля С. Ш., че по улицата има видимост от 300-500 м., от което разстояние би могло да се види кучето. В тази връзка съдът съобрази, че по делото по съгласие на страните са приети две снимки, на една от които се вижда мястото, където е разположено кучето, а именно след множество разположени вещи на тротоара, предимно дървен материал, като обстоятелството, че това е точното място на инцидента е обявено за безспорно между страните в проведеното открито съдебно заседание след тяхно изрично съгласие. Отделно от това по делото еднопосочно от свидетелите се твърди, че на пътя се паркират и коли, което съдът приема, че допълнително ограничава видимостта. От друга страна съдът, кредитира показанията на св. С. Ш., с оглед евентуалната негова заинтересованост и в съответствие с разпоредбата на чл. 172 от ГПК, тъй като по време на разпита се установи, че ответницата е съпруга на брата на този свидетел.

Съдът възприема горната фактическа обстановка досежно причината за падането на ищцата като взе предвид и обстоятелството, че непосредствено след случая ищцата е посетила от МБАЛ *******, където й е бил издаден лист за преглед на пациент в КБД/СО, от същата дата – 21.09.2024 г. Видно от анамнезата към него, същата е съобщила, че я е подгонило куче, при което паднала с болка в областта на дясна предмишница. На място е бил констатиран оток в областта на дясна гривнена става и била направена гипсова имобилизация. Този факт е установен от безпротиворечивите показания на свидетеля Х. М..

За настоящия състав на съда е напълно лишено от житейска логика, ако процесното куче нямаше никаква намеса при падането на ищеца, ответникът С. М. не би потърсила контакт с нея още същия ден.

От приложения по делото амбулаторен лист, изд. на 24.09.2024 г. от д-р ******* се установява, че при падането си на земята ищцата е получила счупване на долния край на лъчевата кост на дясна предмишница. Една седмица по-късно – на 01.10.2024 г., в друг амбулаторен лист, издаден от същия лекар е констатирано, че при контролна рентгенография след падане на отока е налице диспозиция на фрагмента към дорзалгия. След инцидента ищеца ежеседмично е посещавала д-р ******* до 12.11.2024 г. за смяна или корекция на гипсова имобилизация, за което са издадени амбулаторни листове от 24.09.2024 г., 01.10.2024 г., 03.10.2024 г., 08.10.2024 г., 14.10.2024 г., 28.10.2024 г., 05.11.2024 г., 12.11.2024 г., приложени по делото. Като последно на 28.11.2024 г. е била с болезнени и ограничени движения в дясна гривнена става, видно от амбулаторен лист от същата дата, изд. от д-р *******.

3

С оглед изясняване на делото от фактическа страна бе допусната и изслушана съдебномедицинска експертиза, изготвена от в. л. д-р ******* Според заключението на вещото лице, при инцидента от 21.09.2024 г. пострадалата е получила счупване на дясната лъчева кост в долния й край.

Също така по делото е изслушана и съдебно-психологична експертиза, изготвена от в. л. ******* – клиничен психолог. Според заключението по тази експертиза случилото се е довело до проява на субективен дистрес при ищеца, нарушаващ обичайното функциониране във всички сфери – домакинство, контакти, професионално справяне, социум.

Съдът прие и приложи по делото заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани съдебно-медицинска и съдебно-психологична експертиза, като счете същите за обективно и компетентно изготвени и тъй като същите са възприети от страните по делото.

Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 50 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за причинени вреди от вещи (животни). Отговорността по чл. 50 ЗЗД се основава на неизпълнение на задължението да се упражнява надзор върху вещта (животното) – необходимото наблюдение и грижа, които едно лице полага за вещите (животните), разполагайки с възможност да ги управлява. Задължението за надзор с посоченото съдържание е производно от задължението на собственика, включително с оглед общата и принципна забрана да не се вреди другиму, да предприеме необходимото според естеството на вещта, за избягване на увреждането, което тя би могла да причини. Така основателността на претенцията в случая е предпоставена от настъпила вреда – увреждането на ответника, изразяващо се в счупване на долния край на лъчевата костна дясна предмишница.