Решение № 16390 от 01.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16390 гр. София, 01.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110143332 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и от И.И.Е., чрез пълномощника юр.

Ф.И. против М. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ....

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, район Красно село, ж. к. „Красно село“ бл. 10, вх. Б, ет. 7, ап. 38, инсталация 4000066294, аб. № 105761, е потребител на топлинна енергия за битови нужди.

Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава след изтичането на посочения срок. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Бруната България“ ЕООД, съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответницата.

Ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 57958 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 57958 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответника за установяване дължимостта на сумата от 2 309,46 лв.

(две хиляди триста и девет лева и четиридесет и шест стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от месец май 2019 г. респ. месец септември 2019 г. до месец април 2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в ..., от 1 която а) 1 965,84 лв. (хиляда деветстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки) – главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 26.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 315,15 лв. (триста и петнадесет лева и петнадесет стотинки) – лихва за периода от 15.09.2020 г. до 05.10.2022 г., в) 23,51 лв. (двадесет и три лева и петдесет и една стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец септември 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 26.10.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 4,96 лв. (четири лева и деветдесет и шест стотинки) – лихва за периода от 31.10.2019 г. до 05.10.2022 г.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли съда да задължи „Бруната“ ООД да представи всички относними към правния спор документи. Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.

Процесуалният представител на ищовото дружество моли да бъде конституирано като трето лице-помагач на ищеца „Бруната“ ЕООД, което дружество, осъществява дялово разпределение на топлинна енергия в сградата етажна собственост, част от която е и процесният имот.

За датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищовото дружество депозира писмено становище, с което не възразява делото да се гледа в негово отсъствие, поддържа исковата молба. Не ангажира доказателства.

По делото служебно е приложено в цялост частно гражданско дело № 57958 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Ответникът оспорва доставката на топлинна енергия, нейния размер и стойност, твърди, че неправилно е отчитана и осчетоводявана топлинната енергия и услугата за дялово разпределение, оспорва доказателствената стойност на приложените към исковата молба счетоводни документи. Ответникът твърди, че между него и ищцовото дружество няма валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът моли за изискване на писмени доказателства от ищеца и от „Бруната“ ООД.

В откритото съдебно заседание на 28.05.2024г. ответника М. Т. се представлява от процесуалният си представител адв. Б., който поддържа направените в отговора възражения и доказателствени искания. Не сочи допълнително доказателства.

С протоколно определение от 28.05.2024 г. като трето лице – помагач на ищеца е конституирано „Бруната“ ООД, ЕИК 041029500.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За процесния период между ищцовото дружество и ответника М. Т. съществува облигационна връзка, възникнала по силата на закона. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на 2 клиентите. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. От приетия като писмено доказателство договор за дарение, оформен с нотариален акт № 139, том XXVI, дело № 13079 по описа за 1995 г. на Нотариалната служба при Софийски районен съд и удостоверение с изх. № 68-00-499 от 10.04.2019 г., издадено от управителя на ГИС - София, се установява, че към процесния период М. Т. е собственик на топлоснабдения имот, находящ се на административен адрес в гр. София, район Красно село, ж. к. „Красно село“, бл. 10, вх. Б, ет. 7, ап. 38, аб. №105761.

Горното мотивира съда да приеме за установено обстоятелството, че през процесния период М. Т. е бил собственик на топлоснабдения имот респ. ползвател на доставената от ответното дружество топлинна енергия и дължи заплащането на стойността на предоставените от ищеца услуги.

Видно от приложените документи процесното жилище - собственост на ответника се намира в сграда в режим на етажна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16- 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото е приложен Договор № Д-0-72 от 09.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Бруната България“ООД, съгласно който договорът е сключен за срок от три години и влиза в сила на 01.05.2020 г. Видно от приложените писмени доказателства от „ Бруната България“ ООД, дружеството е осъществявало дялово разпределение до процесния имот за отчетен период от 01.05.2019 г. до 30.04.202 0 г.

Следователно е установено, че ищецът и „ Бруната България “ООД, са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

По делото не се твърди и не се установи плащане на главницата за дялово разпределение от страна на ответника М. Т., поради което искът против него за заплащане на стойността на услугата по дялово разпределение, следва да бъде уважен.

Направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира за неоснователно. В случая е приложима кратката погасителна давност по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, тъй като се касае за периодични платежи. Заявлението по чл. 410 от ГПК, с подаването на което се прекъсва давността, е депозирано на 26.10.2022 г., следователно по давност биха били погасени задължения, чийто падеж е настъпил преди 26.10.2019 г., каквито са предмет на производството – началният период, от който се претендират стойността на топлинна енергия и дялово разпределение е месец май 2019 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 26.10.2019 г., са погасени по давност. В тази връзка съдът установи, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.10.2022 г., е погасена възможността за принудително събиране на вземанията за доставена ТЕ за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019г. по Обща фактура от 31.07.2020 г. за сумата от 264,48 лв., представляваща цена за отопление и подгряване на вода. Ето защо, исковата претенция за главницата за топлинна енергия се явява основателна и доказана до размера от 1 701,36 лв., като за разликата над тази сума искът е неоснователен, като погасен по давност.

По отношение на вземането за стойността на услугата за дялово разпределение, 3 възражението за давност е неоснователно, тъй като падежът му е настъпил по-малко три години преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Основателността на главните искове обуславя уважаването и на акцесорните претенции, тъй като ответникът – потребител на топлинна енергия е изпаднал в забава да заплати дължимите суми към топлофикационното дружество и по силата на клаузите на чл.

33 от Общите условия след настъпването на падежа (в 45-дневен срок след периода, за който са дължими сумите), дължи и мораторна лихва. Искът за обезщетение за забава за неплащането на стойността на топлинна енергия е частично основателен за сумата от 259,97 лв., тъй като над тази сума е дължимо обезщетение по отношение на частта от главницата, която съдът прие, че е погасена по давност. н основателност на По гореизложените съображения, съдът намира предявените установителни искове против ответника М. Т. за частично основателни.

По разноските:

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските направени от ищеца в настоящето исково производство и в заповедното производство, съобразно уважената част от претенциите, респ. на ответника са дължими разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. При този изход на делото и при частичното уважаване на исковете следва ответникът М. Т. да заплати на ищеца разноски по настоящето и по заповедното производства за заплащане на държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица, съразмерно на уважената част от исковите претенции, в размер на .. лв.