Определение № 254 от 20.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 8565/2025
- Вид
- Определение № 254
- Подписан
- 20.01.2026
- В сила
- 20.01.2026
- Състав
- Александра Йорданова, Стоян Михов, Рафаела Стоилова Матева
Цитирани разпоредби
- чл. 127, т. 1, 2, 3 · Конституция на Република България
- чл. 127, т. 1, 2, 3 · Конституция на Република България
- чл. 127, т. 1, 2, 3 · Конституция на Република България
- чл. 127 · Наказателен кодекс
- чл. 127, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 13, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 254 гр. София, 20.01.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Александра Йорданова
Членове:
Стоян Михов
Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно дело № 20251100608565 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.
Образувано е по жалба от В. Н. В. срещу Определение от 06.11.2025г. по ЧНД № 14632/2025 г. по описа на 8 с-в, СРС, НО, с което е било потвърдено Постановление на прокурор при СРП от 09.10.2023г. по ДП № 225 ЗМ 1361/2021г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр. № 33069/2021г. по описа на СРП за прекратяване на наказателното производство водено за престъпление по чл.
127, ал. 1 от НК.
В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Поддържа се, че извършения от страна на прокуратурата анализ на доказателствата е едностранен, а формираните правни изводи не обхващат всички възможни начини и обстоятелства за разкриване на престъплението. В жалбата се оспорват фактическите и правните изводи в обжалвания съдебен акт, като се твърдят останали недоизяснени фактически обстоятелства; изтъква се необходимостта от конкретно посочени за разпит свидетели. Изразява се несъгласие като се оспорва заключението на изготвената в рамките на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп, както и се въвеждат тървдения за системно физическо и психическо насилие, упражнявано спрямо Б.В.-М. от св.
А.М. е било причината тя да отнеме живота си.
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, 1 намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена от легитимирана страна и в законоустановения процесуален срок. Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК, законосъобразността на обжалваното Определение на СРС от 06.11.2025 г., с което е потвърдено Постановление за прекратяване на ДП на СРП от 09.10.2023 г. и се запозна със събраните по делото доказателства, прие следното:
От данните по делото се установява, че досъдебното производство е започнало на 18.09.2021 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК с първо действие по разследването – оглед на местопрестъпление за престъпление по чл. 127, ал. 1 НК.
В хода на разследването се установява следната фактическа обстановка:
Б. В. – М. страдала от артериална хипертония от втора степен, с нарушение на липидната обмяна, за което й били изписани лекарства, които не приемала редовно. Във връзка със заболяването й било забранено да употребява алкохол и цигари.
На 17.09.2021г. вечерта, М. се намирала на домашния си адрес в гр.
София, ул. ****, където била заедно с нейния съпруг св. А.М.. Двамата се намирали в холното помещение, където св. М. консумирал бира, а М. пиела вино.Около 01.00 часа св. М. заспал на дивна, а Б. М. продължила да употребява алкохол, след което се преместила в спалното помещение. На следващия ден, 18.09.2021г., св. М. се събудил около 08.30 часа, като не влезнал в спалнята, за да не събуди съпругата си. Около 13.30 часа св. М. я потърсил в спалното помещение, като я открил в легнало положение на балкона, без видими признаци на живот. Бил подаден сигнал на тел.112 и на място пристигнал екип на ЦСМП, които констатирали настъпилата смърт.
Досъдебно производство № 225 ЗМ 1361/2021 г. по описа на 01 РУСДВР, пр. пр. № 33069/2021 г. по описа на СРП е било образувано на основание чл. 212, ал. 2 от НПК - със съставянето на протокола за първо действие по разследването - оглед на местопроизшествие и разпит на свидетел и е било водено срещу неизвестен извършител за това, че е склонил към самоубийство Б. П. В.-М., ЕГН **********, и впоследствие е последвало такова - престъпление по чл. 127, ал. 1 от НК.
2
В хода на протеклото досъдебно производство срокът на разследване е бил удължаван многократно, като са били осъществени процесуално следствени действия - били са разпитани свидетели - А.М. М. (съпруг на починалата), П.А. М. (син на починалата) и С.С.К.-К. (личен лекар на починалата), били са назначени и изготвени Съдебномедицинска експертиза на трупа №794/2021 г. и Съдебнохимическа експертиза №Т-711/2021 г., извършен е бил оглед на местопроизшествие, били са приобщени писмени доказателствени материали. С протокол за оглед на местопроизшествие са били иззети и приобщени веществени доказателства - 1 (един) брой празна кутия с листовка от лекарствен продукт „Gerodorm 40 пц*.“(„Геродорм 40 mg.“), 1 (един) брой празна кутия с листовки от лекарствен продукт „Clonareks 2 mg.“(„KnoHapeKC 2 mg.“) , 3 (три) броя празни блистери от лекарствен продукт ,,Clonareks“(„KjiOHapeKc“), 1 (един) брой празен блистер от лекарствен продукт „Gerodorm“ („Геродорм 40 mg.“), 5 (пет) броя бели таблетки.
В рамките на досъдебното производство от Изпълнителна агенция по лекарствата е била изискана и получена писмена справка, съгласно която „Клонарекс 2 mg. таблетки х 30“ е лекарствен продукт, разрешен за употреба в Република България по национална процедура, съответстващ на международно непатентно наименование clonazepam (клоназепам) с притежател на разрешение за употреба „Рекс Фармасютикълс ЛТД“, България. От същата справка е било установено, че „Геродорм 40 mg.“ е лекарствен продукт разрешен за употреба в Република България по национална процедура, съответстващ на международно непатентно наименование cinolazepam (цинолазепам) с притежател на разрешение за употреба ,,G. L. Pharma GMBH”, Австрия. От предоставената писмена справка било установено също, че по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите clonazepam (клоназепам) и cinolazepam (цинолазепам) са наркотични вещества, които попадат в списък III - Рискови вещества, съгласно приложение № 3 към чл. 3, т. 3 от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
В хода на разследването е била изготвена Съдебнохимическа експертиза №Т-711/2021 г., съгласно чието заключение в изпратените за изследване проби от урина и стомашно съдържимо, взети от трупа на Б. П. В.-М., е било установено наличието на котинин и кофеин. В изпратените за химическо 3 изследване проби кръв и урина, иззети от трупа на Б. П. В.-М., е било констатирано наличието на 1,85 промила етилов алкохол в кръвта и 2,54 промила етилов алкохол в урината. Видно от заключението на съдебнохимическата експертиза, в изпратените за изследване проби вътрешни органни части (черен дроб и бъбрек), стомашно съдържимо, кръв и урина, взети от трупа на починалата, не е било установено наличието на други Алкалоиди (синтетични и опиеви наркотични вещества), Барбитурати, Салицилати, Фенотиазини, Бензодиазепините и Имипраминови лекарствени средства. От експертното заключение е било установено също, че в изпратената проба от урина, взета от трупа на Б. П. В.-М., не е било констатирано наличието на морфин, кокаин, метамфетамин, амфетамин, тетрахидроканабиноли, бензодиазепинови лекарствени средства, метадон, барбитурати, трициклични антидепресанти, кетамин, пропоксифен, фетанил, оксикодон, трамадол, опиати.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена и Съдебномедицинска експертиза на труп №794/2021 г., според заключението на която непосредствена причина за смъртта на Б. П. В.- М. е била остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, настъпила в резултат на остра алкохолна интоксикация, на фона на паталогични изменения в нейните вътрешни органи, включително такива в сърдечносъдовата система. При извършен оглед и аутопсия върху трупа на Б. П. В.-М. били установени тежък белодробен оток, мозъчен оток, трупна морфологична находка на бързо настъпила смърт, хипертонична болест (левокамерна сърдечна хипертрофия, нефросклероза), мискардиофиброза, хроничен венозен застой на черния дроб с начални циротични промени, състояние след хирургично отстраняване на жлъчния мехур с голяма давност, гноен пиелит, наличие на 1,85 промила етилов алкохол в кръвта и 2,54 промила етилов алкохол в урината. Вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза на труп, е приело, че към момента на смъртта Б. П. В.-М. е била в средна степен на алкохолно повлияване, но тъй като към същия момент починалата е била във фаза на екскреция (метаболизиране и изхвърляне на алкохол от човешкия организъм), експертът е преценил, че предхождащо тя е била в тежка степен на алкохолно повлияване.
В хода на разследването като свидетел е била разпитана С.С.К.-К. личен лекар на Б. П. В.. От показанията на свидетелката К.-К. било прието за 4 установено, че Б. П. В.-М. е страдала от артериална хипертония от втора степен, с нарушение на липидната обмяна, за което на същата са били изписани лекарства, които тя не е приемала редовно. От съобщеното от свидетелката К.-К. е била извлечена информация относно това, че на Б. П. В.М. е било указано да спазва диета, да води здравословен начин на живот и да не употребява алкохол и цигари.
В хода на досъдебното производство като свидетел е бил разпитан и А.М. М. - съпруг на починалата. От съобщеното от свидетеля А.М. е била извлечена информация досежно това, че вечерта на 17.09.2021 г. Б. П. В.-М. се е намирала в холното помещение на жилище, находящо се в гр. София, ул.
****, където заедно със свидетеля А.М. са гледали телевизия и са консумирали алкохол. От показанията на свидетеля А.М. било прието за установено, че на 18.09.2021 г., около 01:00 часа, свидетелят А.М. е заспал във всекидневната, а Б. П. В.-М. се е преместила в спалното помещение на жилището. В хода на разследването свидетелят А.М. е споделил, че на 18.09.2021 г., около 15:00 часа, след като потърсил Б. П. В.-М. в спалното помещение, той я открил паднала на балкона, при което, след като опитал да измери пулса й, той установил, че тя няма пулс, поради което подал сигнал на спешен телефонен номер „112“.
С постановление от 09.10.2023 г. досъдебно производство № 225 ЗМ 1361/2021 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 33069/2021 г. по описа на СРП е било прекратено. В мотивите на постановлението представителят на държавното обвинение е посочил, че не се доказва да е бил осъществен съставът на престъплението по чл. 127, ал. 1 НК. Прокурорът при СРП е приел, че не е бил осъществен съставът и на друго престъпление от общ характер. Наблюдаващият прокурор е приел също, че причината за смъртта на Б. П. В.-М. е изцяло болестна.
Разпоредбата на чл. 243 от НПК определя правомощието на прокурора да прекрати наказателното производство при изрично определени от закона предпоставки. По тази причина постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде в достатъчна степен мотивирано, обосновано и законосъобразно.
В принципен план постановлението е обосновано, когато установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и 5 проверен по делото доказателствен материал. Вътрешното убеждение се изгражда върху събраните доказателства и доказателствени средства и е обективно и ненакърнено, когато разследването е пълно, всестранно и обективно, а прокурорът по пътя на формалната логика, обсъждайки доказателствата и доказателствените средства поотделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до правилни фактически и правни изводи.
От своя страна, преценката за законосъобразност обхваща обстоятелството съответстват ли актовете на първоинстанционния съд и на прокуратурата на нормите на материалния и процесуалния закон.
Правомощията на съда в тази форма на последващ съдебен контрол в досъдебното производството се изразяват в извършване на проверка дали изводите на прокурора почиват на логически правилно конструиран и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. На следващо място, съдът трябва да изясни дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което позволява да се отговори и на въпроса дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства.
Същевременно обаче съдът не бива да изземва функциите на обвинението по събирането и проверката на доказателствата и за вземането на решението на кого да повдигне обвинения (конституционните правомощия по чл. 127, т. 1, 2, 3 КРБ). Съдът не е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора чрез собствена, различна от изложената в постановлението, интерпретация на доказателствата, събрани в досъдебната фаза. Както и при вътрешноистанционния съдебен контрол на съдебните актове, така и при съдебния контрол в досъдебното производство, задължителните указания относно прилагането на закона - процесуалния и материалноправния, изключват възможността да се дават указания за определен конкретен резултат при решаване на делото.
Разпечатката съдържа 34 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3407027e-b840-46c2-9583-261be5237fa4