Решение № 290 от 09.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Велико Търново, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20264100500339 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение № 1253/27.10.2025г., постановено по гр.д. № 902/2025 г. по описа на РС Горна Оряховица, съдът е признал за установено между страните, че ответникът Р. Г. дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, сумата от 3633.03 лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № .../22.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 30.01.2025 г. до изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед № 94/ 03.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 236/ 2025г. на Районен съд гр. Горна Оряховица и е отхвърли претенциите за следните суми: главница в размер на 1104.70лева, сумата 2034,25 лв.- неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.11.2023 г. до 04.12.2024 г.; сумата 1833,07 лв.- представляващи неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; сумата 2291,68 лв. неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; сумата 629,45 лв. лихва за забава от 21.07.2023 г. – дата на изпадане на длъжника в забава до 04.12.2024 г; сумата 227,95 лв. - законната лихва върху главницата, дължима от 04.12.2024 г. – датата на предсрочна изискуемост до 29.01.2025г.

Присъдени за разноски по заповедното и исковото производство.

1

Въззивното производство е образувано по жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез пълномощник юк. М. П., против решението в частта, в което искат за установяване вземането за главница е отхвърлен от признатия размер от 3633.03 лева до сумата от 3895,30 лева. Счита, че съдът неправилно е изчислил каква сума е заплатена по договора от ищцата, съответно каква сума остава дължима от главницата след приспадане на заплатените суми. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и постановено ново, с което посоченият в жалбата размер на главницата бъде признат за дължим или за сумата от още 262,27 лева, както и да му бъдат присъдени разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.

В постъпил писмен отговор на въззивната жалба въззиваемата страна чрез пълномощника си адв. Н. М., заема становище, че жалбата е неоснователна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, като съдът вземе предвид, че ищецът е признал плащания от ответницата в размер на 1104,70 лева и размера на предявените вземания в заповедното и исковото производства. Моли съда да потвърди отмени решението на ГОРС.

Претендира разноски.

Постъпила е и частна жалба вх. № при ГОРС 1793/05.02.2026г. срещу определение № 61/21.01.20226г. по същото дело, с което съдът е отхвърлил искането на ищеца да бъде изменено съдебното решение по реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските, като не е уважено възражението му за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ответника. Излага, че този хонорар не съответства на правната и фактическа сложност на делото, неправилно е съобразяван с минималните размери по Наредба №1/2004г. на ВАдвС и следва да бъде под този минимум.

Ответната страна оспорва жалбата. Излага, че присъденото възнаграждение е в размер на минимума и съответства на правната и фактическа сложност на делото, по което успешно е проведено доказване нищожността на договор, както и че ответницата като потребител има право на по-силна защита, като слабата страна в договора.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Пред първоинстанционния съд е подадена искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД,с твърдения, че между него и ответницата Р. П. Г. на 22.06.2023г. е сключил Договор за потребителски кредит № ..., по силата на който на последната е предоставена заемна сума в размер на 5000.00 лева.

Срокът на връщане бил 36 месеца при ГЛП от 41% и ГПР от 48.99%, а общото задължение по кредита - в размер на 8697.60 лева без допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, а с тях в размер на 13197.60 лева. Признава се, че общо била платена сумата в размер на 1104.70лева, с която били погасени част от 2 вземанията към дружеството, а поради спиране на плащанията дългът бил обявен за предсрочно изискуем. Претендира се да се приеме за установено съществуването на вземанията по издадената Заповед № 94/ 03.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по описа на ГОРС за сумите: 4737,73 лв. главница, ведно със законна лихва от входиране на заявлението – 30.01.2025 г. до изплащане на вземането; 2034,25 лв.- договорно възнаграждение за периода от 20.11.2023 г. до 04.12.2024 г.; 1833,07 лв. - възнаграждение за услуга „Фаст“; 2291,68 лв. възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 629,45 лв.лихва за забава от 21.07.2023 г. – дата на изпадане на длъжника в забава до 04.12.2024 г; 227,95 лв. - законната лихва върху главницата, дължима от 04.12.2024 г. – датата на предсрочна изискуемост до 29.01.2025г.

Ответницата е оспорила основателността на исковете, като е възразила, че договорът за потребителски кредит и нищожен като противоречащ на императивни изисквания на закона, поради което претендира за отхвърляне на исковете.

С обжалваното решение е уважено възражението за нищожност на ответната страна, поради което са отхвърлени исковете относно вземанията за възнаградителна и мораторна лихва и за допълнителни услуги. Претенцията за главница е уважена частично - по отношение на част от главницата, която съдът е счела за непогасена от извършените плащания. Приел е, че са извършени плащания в размер на непретендираната част от главница, възнаградителна и мораторна лихва и за допълнителни услуги, която сума е извадил от дължимите по договора суми, при което е получил сума, която счел за заплатена от ответницата.

Доколкото решението е влязло в сила по отношение на всички вземания без главницата, а за нея не е обжалвано и е влязло в сила за разликата над 3895,30 лева, съдът не следва да обсъжда доказателствата, приетата фактическа обстановка и правните изводи в тази им част.

По отношение на фактите за извършените плащания по делото е налице признание от страна на ищеца за заплащане на сумата от 1104,40 лева и представено извлечение от неговото счетоводство за заплатена същата сума с при платежни, което не е оспорено. От ответницата липсват твърдения за извършени плащания изобщо, още по-малко за техния размер, нито са ангажирани доказателства в тази посока. Съдът не е изложил въз основа на какви доказателства приема, че е заплатена някаква конкретна сума, нито сочи как е изчислил дължимия остатък, като единствено се посочва признаване плащането на сумата от 1104,70 лева.

Предмет на въззивната проверка е първоинстанционното решение в частта му за част от отхвърляне на иска за главница за разликата от 3633,03 лева до сумата от 3895,30 лева.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.I от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението, са изложени оплаквания относно неправилност на изчисленията на съда каква сума е погасена с извършените 3 плащания и оттам – какъв е дължимият остатък от главница.

По оплакванията в жалбата, съдът ги намира за основателни, а решението на ГОРС в обжалваната му част – за неправилно. Съдът е признал една част от главницата за дължима, като е посочил, че това е частта, която не е погасено с направените до момента плащания, което съображение е правилно. Без да изложи мотиви обаче каква сума приема, че е платена и въз основа на какви доказателства, е признал съществуване на вземане в размер на 3633,03 лева, което е различно от главницата от 5000 лева, намалена с признатите от ищеца плащания в размер на 1104,70 лева, т.е. при разлика подлежаща на признаване от 3895,30 лева, колкото се претендира с въззивната жалба.

С оглед изложеното, предявеният иск за главница се явява основателен и доказан до размер от 3895,30 лева, поради което за разликата от 3633,03 лева до тази сума решението подлежи на отмяна, а вземането – на признаване.

По частната жалба, съдът намира същата за неоснователна. Между ответницата и пълномощника и е уговорено възнаграждение в размер на 1457 лева, за което в договора е отразено, че е заплатено напълно и в брой. Общата цена на предявените искове е в размер на 11 754,13 лева, при което минималното възнаграждение е в размер на 1457,87 лева, изчислен в съответствие с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа. По делото пълномощникът на ищеца е изготвил писмен отговор на искова молба, становище за открито с.з., становище по същество и и отговор на молба по чл. 248 ГПК. Съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение не се явява прекомерен съобразно цената на иска, правната и фактическа сложност на делото, обема и сложността на свършената работа, тъй като е под минимума по цитираната наредба и съответства на посочените по-горе критерии.

Разноски за въззивна инстанция при този изход на делото се дължат само на въззивника, и такива се претендират за ДТ в размер на 12,78 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 230 евро. Доколкото предмет на въззивното обжалване е част от решението с цена на иска 262,27 лева, то се дължи минималното възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25в от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева или заедно с ДТ - 57,66 евро.

По изложените съображения Великотърновският окръжен съд, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1253/27.10.2025г., постановено по гр.д. № 902/2025 г. по описа на РС Горна Оряховица, в обжалваната му част, в която съдът отхвърлил иска да бъде признато, че ответникът Р. Г. дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, неплатена главница по Договор за потребителски кредит № .../22.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 30.01.2025 г. до изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед № 94/ 03.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по 4 ч.гр.д. № 236/ 2025г. на Районен съд гр. Горна Оряховица за сумата над 3633.03 лева до сумата от 3895,30 лева, като неправилно, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.

Горна Оряховица, ул. „...“ № .., ет. .., ап. 12 дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7, допълнително главница от 262,27 лева към признатия размер от 3633.03лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № .../ 22.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 30.01.2025 г. до изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед № 94/ 03.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 236/2025г. на ГОРС, като общият размер на признатата главница е 3895,30 лева - 1991,64 евро /хиляда деветстотин деветдесет и едно евро и шестдесет и четири евроцента/ ОСЪЖДА Р. П. Г., ЕГН ********** от гр. Горна Оряховица, ул. „...“ № .., ет.

.., ап. .., ДА ЗАПЛАТИ на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7 , сумата от 57,66 евро (петдесет и седем евро и шестдесет и шест евроцента) разноски по въззивното производство.

Разпечатката съдържа 39 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3405e574-cbec-45c1-85b2-66892846a158