Решение № 125 от 07.04.2023, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 1516/2022
- Вид
- Решение № 125
- Подписан
- 07.04.2023
- В сила
- 16.10.2023
- Състав
- ИВЕЛИНА ПЕТРОВА ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25 ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 125 гр. Ловеч, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20224310101516 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Постъпила е искова молба от Ц. Д. К. от ***, чрез пълномощник адв. И. К., против ОБЩИНА ЛОВЕЧ, на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за присъждане на сумата 1200.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на увреждане на собствения му лек автомобил ***, ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане.
В исковата молба се твърди, че на 11.06.2022 г., на ***, бил правомерно паркиран успоредно до тротоара автомобил ***, с рег.№ ***, собственост на ищеца Ц. Д. К.. Около 17.30 ч. ищецът и собственик на автомобила бил на улицата малко по-нагоре от мястото, на което е бил паркиран автомобила и разговарял със съседи. Твърди, че внезапно едно дърво – липа, разстящо на тротоара на ***, се наклонило и паднало перпендикулярно върху автомобила „***“. Очевидците не могли да вземат никакви мерки, за да предотвратят увреждането, тъй като нямало никакви индикации, че дървото ще падне. Времето било тихо, без валеж, силен вятър или други предпоставки за внезапното падане на дървото.
Ищецът посочва, че веднага подал сигнал на тел. 112, като вследствие на това дошли служители на „Пожарна безопасност“, полиция и общинска полиция, за да установят какво се е случило, като след съставяне на необходимите документи от „Пожарна безопасност“, служителите започнали да разчистват мястото на произшествието, тъй като липата паднала по ширината на цялото платно и било невъзможно да се движат автомобили.
1
Ищецът твърди, че вследствие на падането на дървото, видимите щети по автомобила му са следните: увредени два предни калника, преден капак – смачкан, като било възможно да има и скрити щети по двигател, газова уредба или други съществени за автомобила части. Счита, че е възможно отремонтирането на автомобила да бъде икономически неизгодно, поради което да се наложи да бъде прекратена регистрацията му и същият да бъде бракуван.
Счита, че ответникът Община Ловеч отговаря за поддържането и отстраняване на опасни дървета в града, като не е взела мерки да обезопаси дървото, паднало върху собствената му вещ. Ищецът посочва още, че с писмена молба до Община Ловеч е предявил претенцията си за възстановяване на нанесените му имуществени вреди, но това не се е случило, като счита, че вредите, които е претърпял вследствие на бездействието на ответника, са в размер на 1200.00 лева.
Въз основа на изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника Община Ловеч да му заплати обезщетение в размер на 1200.00 лева за претърпени имуществени вреди, вследствие на увреждане на собствения му лек автомобил ***, с рег.№ ***, ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане.
Претендира присъждане и на сторените разноски по делото, в това число адвокатски хонорар.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявения иск по основание и размер.
В съдебно заседание, ищецът се представлява от адвокат И. К., която поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като излага съображения, че същият е доказан. В писмена защита е доразвила съображенията си по основателността на претенцията.
Ответникът Община Ловеч се представлява от юрисконсулт Т.Т., която моли за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан. Моли за присъждане на разноските по делото. В писмени бележки са изложени съображения за неоснователност на претенцията.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от доводите на страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Ищецът Ц. Д. К. живее в ***. Същият е собственик на лек автомобил „*** ***“, с рег.№ ***, което е видно от представеното заверено копие от Свидетелство за регистрация част I № 010320002/11.02.2020 г.
На 11.06.2022 г., ищецът бил паркирал автомобила си успоредно до тротоара пред дома си в ***. На тротоара от години растяло голямо дърво – липа, като автомобилът бил паркиран под дървото. Около 17.30 часа дървото внезапно паднало върху автомобила на ищеца. След подаден сигнал от него на тел. 112, на мястото пристигнал екип на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Ловеч, като служителите оказали 2 съдействие за разчистването на падналото дърво върху автомобила в присъствието на екип от РУ на МВР-Ловеч и длъжностни лица от Община Ловеч. Тези факти се установяват от изисканите и постъпили по делото писмо от МВР-Дирекция „Национална система 112“ – Районен център 112 – Монтана и справка от Районна служба „ПБЗН“ – Ловеч с приложено заверено копие от Телефонограма № 362/11.06.2022 г.
По делото беше разпитан като свидетел П.И.П., който живее на същия адрес на първия етаж, а ищецът е на третия етаж. От показанията му се установи, че е видял падналото дърво – липа върху автомобила на ищеца, който бил паркиран на сянка под липата. Въпросният ден времето било слънчево. Липата била голямо дърво във видимо добро състояние, вече била цъфнала, изглеждала нормално и нямало признаци за такъв инцидент. Свидетелят видял, че цялото дърво е паднало върху предната част на автомобила, като коренът на дървото бил излязъл наполовина. Той тръгнал да си вземе резачката от с.
Лисец, за да се опита да освободи автомобила, а като се върнал вече били дошли служители от „Пожарна безопасност“, които оказали съдействие за разчистване на падналото дърво върху автомобила. Според свидетеля, автомобилът не изглеждал добре, със сгънати ламарини, като дървото било паднало върху предния капак, калник и двигателя. Доста време след случая ищецът държал автомобила си там, но вече го е преместил, като свидетелят не знае дали го е ремонтирал.
От заключението на допуснатата съдебно-автотехническата експертиза, неоспорено от страните, се установява, че вещото лице, след оглед на процесния автомобил, е констатирало настъпилите увреждания, които съответстват на механизма на произшествието. Установило е, че са деформирани двата предни калника на автомобила, както и преден капак. Щетата е настъпила от преден десен калник на автомобила, на ляво през предния капак и преден ляв калник, като най-голяма е деформацията по преден десен калник. Имало деформиране и на държача на изпарителя на газовата уредба, както и лека деформация на основата на предния десен калник /подкалник/. След изчисляване на стойността на щетите по увредените части на автомобила и стойността на ремонта, вещото лице е дало заключение, че размерът на щетата се равнява на сумата 726.80 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49 във връзка с с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди вследствие на увреждане на собствения на ищеца лек автомобил ***.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, безвиновна, тъй като възложителят отговаря при същите условия, при които отговаря и прекият причинител на вредата по чл.
45 от ЗЗД, която отговорност обаче е виновна. В този смисъл и на същите предпоставки отговаря и ответната община за вреди от паднало дърво, ако нейните служители не са положили дължимата грижа за озеленяването и поддържането на растителността в тази част на града, вследствие осъществен деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД /ППВС № 7/29.12.1958 г., ППВС № 9/28.12.1966 г./.
Следва да се отбележи, че по аргумент от разпоредбите на чл. 2 ал. 1, т. 2 от Закона 3 за общинската собственост във връзка с § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация, в задължение на общината е вменено стопанисване и поддържане в изправност на повереното й имущество, в това число общински пътища, булеварди, площади, обществени паркинги и зелените площи за обществено ползване.
Следователно Община Ловеч е следвало да осъществява непосредствен надзор над зелената система в гр. Ловеч, в частност за процесното дърво, което се е намирало и растяло на тротоар на ***.
По делото не се установи наличието на външна причина, свързана с метеорологични условия или действия на трети лица, които да са предизвикали или допринесли за падане на дървото върху процесния автомобил. Не е установено и ищецът да е допринесъл за настъпване на непозволеното увреждане чрез неправилно паркиране, доколкото такива твърдения няма наведени с отговора на ответника.
С оглед събраните доказателства, съдът намира предявения иск за основателен.
Отговорността на ответната община следва да бъде ангажирана по чл. 49 във вр. с чл. 45 ал.
1 от ЗЗД, тъй като е налице противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за поддържането на зелената система в тази част на града, в която е било засадено падналото дърво.
Както се установи от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, налице е причиняване на имуществени вреди на ищеца, изразяващи се в увреждания на предната част на лекия му автомобил „*** ***“ /двата предни калници, десен подкалник, преден капак, държач на изпарителя на газовата уредба/, на обща стойност 726.80 лева. Доказа се и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между падането на дървото върху автомобила на ищеца и причинените му имуществени вреди. С оглед установената с експертното заключение стойност за възстановяване на щетите, съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и доказан до размера на тази стойност, а именно 726.80 лева, в който размер искът следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба /06.10.2022 г./ до окончателното заплащане, а за разликата до пълния претендиран размер от 1200.00 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, а от своя страна, ответникът има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78 ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
В представения списък по чл. 80 от ГПК, ищецът е заявил следните разноски по делото: 50.00 лева – държавна такса, 150.00 лева – депозит за изготвяне на експертиза и 4 адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. От представения договор за правна защита и съдействие от 12.08.2022 г., сключен между ищеца и един от упълномощените от него процесуални представители, се установява, че адвокатското възнаграждение е договорено на горепосоченото основание. От представените вносни бележки е видно, че останалите разноски са направени от ищеца.
При съобразяване уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото общо в размер на сумата 121.13 лева.
Освен това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат И. К. от ЛАК, като процесуален представител на ищеца, сумата 242.27 лева, представляваща възнаграждение за оказаната му безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА /за изчисляване на дължимото адвокатското възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, съдът ползва за база сумата 400.00 лева, съгласно чл. 7 ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
При съобразяване отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на сумата 78.87 лева, включващи депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение /за изчисляване на последното, съразмерно с отхвърлената част от иска, съдът ползва за база сумата 100.00 лева, на основание чл. 78 ал.
Разпечатката съдържа 40 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3405ab0e-26e9-4b2c-8c11-fa260756497d