Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12091 от 09.07.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 35655/2022
Вид
Решение № 12091
Подписан
09.07.2023
Състав
КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 149 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 6 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

РЕШЕНИЕ

№ 12091 гр. София, 09.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. П. при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. П. Гражданско дело №

20221110135655 по описа за 2022 година

Ищецът [фирма] е предявил срещу Х. Р. С. установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 505.85 лв. – главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в [адрес], с аб. № **** за периода 01.03.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2021 г. до окончателното погасяване, 72.50 лв. – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. – 03.09.2021 г., 29.75 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.09.2021 г. до окончателното погасяване, 6.17 лв. – обезщетение за забава върху вземането за дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. – 03.09.2021 г ., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 54021/2021 г. по описа на СРС, 88 състав. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

Ответникът Х. Р. С. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Намира, че исковата претенция за периода м.09.2018 г. – м.04.2020 г. е недопустима, доколкото не е оспорена с възражението по чл. 414 ГПК. Относно претенцията за периода м.03.2018 г. – м.08.2018 г. прави възражение за давност и намира, че същата е неоснователна. Претендира разноски.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

От приложеното ч. гр. д. № 54021/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, се установява, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът е подал възражениe само за претендираната главница за ТЕ за периода м.03.2018 г. – м.08.2018 г. и начисленото обезщетение за забава върху тази главница и за начислената сума за дялово разпределение за м.08.2018 г. и начисленото обезщетение за забава върху тази сума.

Възражение против заповедта за изпълнение не е постъпило за останалите периоди на претенциите. Доколкото заповедта в частта срещу която не е постъпило възражение е стабилизирана, то настоящото производство се явява недопустимо претендираната главница за ТЕ за периода м.09.2018 г. – м.04.2020 г. и начисленото обезщетение за забава върху тази главница и за начислената сума за дялово разпределение за периода м.09.2018 г. – м.04.2020 г. и начисленото обезщетение за забава върху тази сума. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно в хода на цялото производство. С влизането в сила на заповедта за изпълнение в частта относно претендираната главница за ТЕ за периода м.09.2018 г. – м.04.2020 г. и начисленото обезщетение за забава върху тази главница и за начислената сума за дялово разпределение за периода м.09.2018 г. – м.04.2020 г. и начисленото обезщетение за забава върху тази сума, същата представлява изпълнително основание и липсва правен интерес у ищеца от иска по чл. 422, ал. 1 ГПК.

По делото се установява, че претендираната главница за ТЕ за периода м.03.2018 г. – м.08.2018 г. е в размер на 81.96 лв., начисленото обезщетение за забава върху тази главница е в размер на 12.87 лв., начислената сума за дялово разпределение за м.08.2018 г. е в размер на 1.67 лв., а начисленото обезщетение за забава върху тази сума за периода 01.10.2018 г. до 03.09.2021 г. – 0.49 лв.

Следователно заповедта за изпълнение е влязла в сила в частта относно претендираната главница за ТЕ за периода м.09.2018 г. – м.04.2020 г. в размер на 423.89 лв., начисленото обезщетение за забава върху тази главница за периода 15.09.2019 г. – 03.09.2021 г. в размер на 59.63 лв., за начислената сума за дялово разпределение за периода м.09.2018 г. – м.04.2020 г. в размер на 28.08 лв. и начисленото обезщетение за забава върху тази сума за периода 01.11.2018 г. – 03.09.2021 г. в размер на 5.68 лв. В тази част и съответните разноски по съразмерност за ч. гр. д. на заявителя /в размер на 63.16 лв./, заповедта за изпълнение представлява изпълнително основание и липсва правен интерес у ищеца от иска по чл. 422, ал. 1 ГПК. Производството в тази му част следва да се прекрати, респ. да се издаде изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение.

В останалата част за оспорените суми производството е допустимо.

Не се спори, че ответникът е клиент на ТЕ за процесния имот, а и по делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 26, том I, рег. № 962, дело № 22 от 2018 г. и заявление-декларация от Х. С. за открИ.не на партида на топлоснабдения имот.

Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото писмени доказателства. Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. В имота до м.04.2018 г. имало радиатор с монтиран ИРРО. Уредите в сградата били с дистанционен отчет. Сградната инсталация е изчислявана по формула приложена в Наредба № 16-334/06.07.2007 г. върху 2 пълната отопляема кубатура 193 куб. м. Няма начислена ТЕ за отопление на общи части.

Има един водомер за топла вода. Вещото лице е посочило детайлно как са формирани сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, като е достигнало до извода, че ищецът е начислявал сумите за доставена топлинна енергия в имота на ответника съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено от страната докато трае изслушването на експерта, т.е. в заседанието за приемане на заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде заявено и писмено преди провеждане на заседанието за приемане на заключението. След изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото лице, правото да се оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение № 186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС/. В съдебно заседание на 13.06.2023 г. не е оспорена СТЕ при приемането й. Оттук и съдът кредитира изцяло СТЕ. Общо дължимата сума за ТЕ за процесния период м.03.2018 г. – м.08.2018 г. е в размер на 81.96 лв.

Направено е възражение за давност:

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 16.09.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 16.09.2018 г., са погасени по давност.

С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на [фирма] са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл.

150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да се отчете и, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./.

Вземането за м. 05.2018 г. е станало изискуемо, считано от 15.07.2018 г. но при отчитането, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече, то давността за 3 това вземане е изтекла на 22.09.2021 г. Следователно погасени са всички вземания за периода м.03.2018 г. – м.04.2018 г.

От СТЕ се установява, че за периода м.03-м.04.2018 г. е начислена сумата в размер на 79.21 лв. От ССчЕ се установява, че на 28.07.2022 г. след завеждане на исковата молба е заплатена сума, с която е погасена 1.89 лв. главница. Не се твърди и не се доказва по делото да е заявено с частичното плащане кои суми се погасяват, поради което следва да се счита, че с частичното плащане се погасява най-старото задължение – арг. от чл. 76, ал. 1 ЗЗД.

Няма пречки за плащане на задължението след изтичането на погасителната давност по арг. от чл. 118 ЗЗД.

Оттук и искът е основателен за сумата в размер на 2.75 лв., начислена за периода м.05.м.08.2018 г., а за разликата до пълния размер от 81.96 лв. и за периода м.03-м.04.2018 г. претенцията следва да се отхвърли поради плащане в хода на процеса на сумата от 1.89 лв., а за остатъка поради настъпила погасителна давност. Върху присъдената главница се дължи законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.09.2021 г.

По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.