Определение № 894 от 22.11.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 894 гр. Ловеч, 22.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500527 по описа за 2023 година съдът за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл.274 във вр. с чл. 248 от ГПК

С определение №726/16.08.2023 г. постановено по гр.д.№1707/21 г.

РС-Ловеч е допуснал на основание чл.248 от ГПК изменение на решение №111/04.04.2022 г. по гр.д.№1707/21 г. в частта, в която е отхвърлено искането на адв.К. И. Б.-проц.представител на ищеца С.на И. Г. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА, като е осъдил „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********** със седалище адрес на управление **** представлявано от И. Г. Д. - М. да заплати на адв.К.

И. Б. с ЕГН ********** с адрес **** ох.п. сумата от 360 лв. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

Недоволен от това определение е останал частният жалбоподател „Банка ДСК“АД-София, който в качеството си на правоприемник на „ОТП Факторинг България“ЕАД подава частна жалба вх.№8582/18.09.2023 г., с която счита, че същото е недопустимо, поради което моли то да бъде обезсилено. Излага, че РС-Ловеч се е произнесъл по гр.д.№1707/21 г. с решение, като е уважил отрицателният установителен иск на С. И. Г., но е отхвърлил претенциите за присъждане на разноските по делото, тъй като е прел, че по друго дело те вече са били присъдени, а ответникът не е станал 1 повод за завеждане на иска. Твърди, че адв.Б. е подала две молби по реда на чл.248 от ГПК по делото, като едната е от името на доверителката й, а втората от нейно име, относно искане за изменение на решението за присъждане на разноски на С.на И. и присъждане на адвокатски хонорар на адв.Б.. Твърди, че и по двете молби са подадени отговори от страна на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, но с определение №768/1.08.22 г. ЛРС се е произнесъл само по молбата на адв.Б., подадена от името на нейната доверителка С.на Г..

Сочи, че вместо страната да поиска поправка на очевидна фактическа грешка или допълване по реда на чл.250 от ГПК, е подала две частни жалби срещу определение №768/1.08.22 г, но пред ЛОС е образувано ч.гр.д.№31/23 г. по ч.жалба №7278/18.08.22 г.,, но не и по ч.ж.№7279/22 г. Сочи, че с ЛОС е обезсилил определението на РС в частта му относно искането за присъждане на адвокатски хонорар, като е прието, че то касае само присъждане на разноски ДТ, а спрямо другата съдът се е произнесъл при липса на надлежно сезиране. Твърди, че и двете молби са администрирани и по двете има подадени отговори. Счита, че неправилно ЛОС не е образувал въззивно производство по втората жалба, решение №11/22 г. на ЛРС е влязло в законна сила по отношение на неприсъждането на адвокатски хонорар и следователно обезсилването на определение №768/22 г. в тази му част се е случило след влизане на решението в сила, а определение №726/16.08.23 г. се явява недопустимо , пререшавайки въпрос, решен с влязло в законна сила решение.

Частният жалбоподател развива съображения и в случай, че ЛОС приеме, че определение №726/16.08.23 г. е допустимо, то да бъде отменено, тъй като с поведението си ответника не е ставал повод за завеждане на иска.

Твърди, че действително той разполага с изпълнителен лист, но няма как да се откаже от притежането му, а ищцата е злоупотребявала с правата си, като вече води две идентични дела по реда на чл.439 от ГПК касаещи частични претенции и се позовава на изтекла давност. Счита, че практиката на ОСЛовеч изразена вече по подобен казус не е задължителна за следващите съдебни състави. Цитира практика на ВКС, че не се дължи процесния хонорар на адвоката по подобни казуси, след като ответникът не е станал повод за завеждане на иска.

Моли съда, ако все пак прецени, че такъв хонорар се дължи, то той да бъде намален под минималния за този вид защита, предвид, че вече предходно дело гр.д.№1035/20 г. по описа на ЛРС е бил специален и поради 2 това настоящето не се явява сложно от фактическа и правна страна, не са събирани нови доказателства и въпросът с давностния срок вече е бил решен.

В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.Б..

Атакуваното определение е съобщено на частният жалбоподател на 1.09.23 г., а частната жалба е подадена на 15.09.23 г. т.е. в законоустановеният срок, поради което съдът следва да се про4изнесе по същество.

По отношение твърденията на частният жалбоподател за наличие на правоприемство съдът е извършил служебно справка в ТР, като установява, че „Банка ДСК“ АД като едноличен собственик на капитала на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********** е взела решение за преобразуване чрез вливане от 30.08.2022 г. обявен в ТРС и регистър на ЮЛНЦ на 13.09.2022 г. Проведено е и извънредно общо събрание на акционерите на банката на 3.05.2023 г., на което е взето решение за одобряване на договора за преобразуване сключен между двете горепосочени дружество чрез вливане по смисъла на чл.262 от ТР. Следователно понастоящем „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********** не съществува, а негов правоприемник е частният жалбоподател „Банка ДСК“АД-София с ЕИК**********.

Издадена е заповед №324/14.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата срещу С. И. Г. в полза на „Банка ДСК“ЕАД за сумата 4 783,46 евро главница, 301,45 евро договорна лихва за периода 25.09.2011 г. до 13.03.12 г., 100,67 евро мораторна лихва за периода от 2.10.2011 г. до 13.03.2012 г. ведно със законната лихва начиная от 14.03.12 г. до окончателното изплащане на вземането по извлечение от счетоводните книги на заявителя към 14.03.2012 г., както и сумата 654,84 лв. разноски по делото.

На база на изпълнителният лист е образувано изпъл.д.№276/2012 г. от ДСИ-Ловеч на 1.06.2012 г. по молба на Банка ДСК ЕАД-София, а на 28.05.2018 г. то е прекратено поради настъпване на перемпция на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК

Представен по делото е договор за продажба на вземания/цесия/ от 16.08.2012 г. между Банка ДСК ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, по силата на който последният е придобил вземането на банката към С. И.

3

Г./л.54-71 от делото/

Твърди се в исковата молба, а това се признава и в отговора й, че с влязло в сила решение №260098/16.11.2020 г. постановено по гр.д.№1035/20 г. по описа на ЛРС е уважен предявен отрицателен установителен иск от С. И.

Г. против „Банка ДСК ЕАД с привличане на трето лице помагач ОТП Факторинг България“ ЕАД, с което е признато за установено по отношение на ответника, че тя не дължи сумата 1250 лв. от общата претендирана сума за главница 4783,46 евро/9 355,64 лв./ на основание чл.439 от ГПК и тя не дължи чрез принудително изпълнение на ответното дружество сумата от 1250 лв. част от главницата 4 783,46 лв. по изпъл.д.№276/12 г. по описа на ДСИ при РС-Ловеч.

На 3.09.2021 г. С. И. Г. предявява следващ отрицателен установителен иск по чл.439 ал.1 от ГПК срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД за сумата от 1250 лв., като частичен иск от сумата 4 783,76 евро, за което е образувано и гр.д.№1707/21 г. по описа на ЛРС. В отговора на исковата молба ответникът изразява становище, че ако съдът приеме така предявеният иск за допустим, то той признава същият изцяло, като твърди, че ищцата злоупотребява с права и в тази връзка той не дължи разноските по делото, като се позовава на разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК и моли те да бъдат възложени на ищцата, като от своя страна също претендира присъждане на разноски по представен списък и моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на ищцата в минимален размер предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото. Прави доказателствени искания и представя доказателства.

Постановено е съдебно решение №111/4.04.2022 г. по гр.д.№1707/21 г., с което е признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи изпълнение на ответника сумата от 1 250 лв-незаплатена част от цялата главница по изпъл.лист от 14.03.2012 г. издаден по ч.гр.д.№483/12 г. на РС-Ловеч. Със същото решение е отхвърлено искането на ищцата за присъждане на разноски, както и искането на адв. К. Б. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв.

Подадена е молба по реда на чл.248 от ГПК от С. Г. чрез адв.Б. с вх.

№3698/29.04.2022 г. за изменение на решението в частта му за разноските като моли то да бъде допълнено и бъдат присъдени 51,41 лв. заплатена ДТ за 4 водене на делото.

Приложена по делото е и втора молба, без поставен входящ номер от адв.Б., за изменение на решението в частта му за разноските като моли то да бъде допълнено и бъдат присъдени 360 лв. адвокатски хонорар по делото, тъй като то е водено по реда на чл.38 от ЗАдв.

Постановено е разпореждане №979/5.05.22 г. по делото, с което е разпоредено да се връчи препис от молбата по чл.248 от ГПК с вх.

№3698/28.04.22 г. на другата страна. По делото няма данни да е постановено разпореждане за връчване на препис от молбата на адв.Б. на другата страна и съответно администриране на същата.

Приложено по делото е съобщение на л.111 от което се установява, че на „ОТП Факторинг България“ ЕАД ЕИК ********** е връчен препис от разпореждане №979/5.05.22 г. на 8.06.22 г. ведно с молба по чл.248 от ГПК.

Подадени са два отговора с вх.№5313/15.06.22 г. и вх.

№5314/15.06.22 г./п.кл.14.06.22 г./, като в първия отговор искането е да се остави без уважение молбата на адв.Б. процесуален представител на С. И. Г. за изменение на решение №111/4.04.22 г. по описа на РС-Ловеч, а във втората молба се прави искане за да се остави без уважение молбата на С. И. Г. за изменение на решение №111/4.04.22 г. по описа на РС-Ловеч. Никъде в двата отговора не се посочват входящите номера на молбите на ищцовата страна или нейният процесуален представител.

Постановено е определение №768/1.08.22 г. по гр.д.№1707/21 г. от ЛРС, с което е съдът е отхвърлил молбата на С.на И. Г. чрез адв.Б. за изменение на решение №111/4.04.22 г. по гр.д.№1707/21 г. в частта за разноските и възлагане в тежест на ответника на разноските за безплатно предоставената правна помощ на ищеца. В определението се обсъжда само една молба по чл.248 от ГПК, без да се посочва входящ номер.

Това определение на ЛРС е връчено на С. Г. чрез адв.Б. на 11.09.22 г.

Подадени са две частни жалби с вх.№7278/18.08.22 г. от С. И. Г. чрез адв.К. Б. и с вх.№7279/18.08.22 г. от адв.К. Б. като процесуален представител на С. Г. срещу определение №768/1.08.22 г. по гр.д.№1707/21 г. по описа на ЛРС, като в ЛОС е образувано ч.гр.д.№435/22 г., което с 5 определение №759/21.10.22 г. е прекратено и върнато на РС-Ловеч за администриране на частната жалба-представяне на адвокатско пълномощно за въззивната инстанция на адв.Б. и потвърждаване на нейните действия по подаване на частната жалба.

След отстраняване на нередовностите жалбите отново са върнати на ЛОС, като е образувано ч.гр.д.№31/23 г. ОС-Ловеч е постановил определение №119/8.02.23 г. по ч.гр.д.№31/23 г., с което е обезсилил определение №768/1.08.22 г. постановено в производството по чл.248 ГПК по гр.д.

№1707/21 г. по описа на РС-Ловеч в частта, с която е оставено без уважение молба с вх.№3698/29.04.22 г. подадена от ищеца за изменение на решението в частта за възлагане в тежест на ответника разноските за безплатно предоставената правна помощ на ищеца на основание чл.278 ал.4 вр. с чл.270 ал.3 ГПК и е прекратил производството в тази част, отменил е определение №786/1.08.22 г. постановено в производството по чл.248 от ГПК по гр.д.

№1707/21 г. по описа на РС-Ловеч, в частта, с която е оставена без уважение молба с вх.№3698/29.04.22 г. подадена от ищеца за изменение на решението в частта за разноски за присъждане на сумата от 51,41 лв, представляващи заплатена ДТ в първоинстанционното производство по гр.д.№1707/21 г. като неправилно на основание чл.278 ал.4 вр. с ал.2 вр. с чл.271 от ГПК и вместо него е постановено осъждане на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********** да заплати на С. И. Г. ЕГН ********** **** сумата 51,41 лв. представляваща заплатена ДТ в първоинстанционното производство по гр.д.