Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 78 от 30.06.2025, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Частно наказателно дело 189/2025
Вид
Решение № 78
Подписан
30.06.2025
В сила
08.07.2025
Състав
Светлана Кънчева Чолакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Разград, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Светлана Л. Илиева в присъствието на прокурора Р. Д. Б. като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Частно наказателно дело № 20253300200189 по описа за 2025 година

Производство по чл. 32 във вр. с чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в Окръжен съд - Разград Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение на несъдебен орган на Австрия Областна администрация Амщетен (Bezirkshauptmannschaft Amstetten) № AMS2-V24 136585/3 от 16.12.2024г., влязло в сила на 30.01.2025 г. Санкцията за сумата 100 евро както и 5 евро административни разноски е наложена на Г. Т. за поведение което нарушава правилата за движение по пътищата – извършил нарушение „превишаване на скоростта“: На 06.09.2024г., 20:08, Населено място: Gemeindegebiet Wolfsbach, auf der Autobahn A1 nächst Strkm. 134,379 Fahrtrichtung Linz (Stationäres Lasermessgerät, Freiland) Регистрационен номер:

***, при разрешена максимална скорост: 80 км/ч, измерено превишаване на скоростта (след изваждане на допустимата погрешност на измерването): 28 км/ч. - нарушение по § 52, lit.a Z.

10a StVO 1960, §99 Abs. 3 lit. a StVO 1960.

В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград взема становище за основателност на направеното искане за признаване и изпълнение на решението за наложената финансова санкция и определянето на нейната равностойност.

Засегнатото лице, чиято точна самоличност и адрес са установени след направена в НБД справка – Г. Н. Т., ЕГН********** нередовно призован, тъй като изпратената призовка се е върнала в цялост, че живее и работи в чужбина.

1

Назначеният на засегнатото лице защитник адв. Г. А. изразява становище за това, че липсват основанията на чл.35 от Закона, като оставя решението на преценката на съд.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото установи следното:

Изпратеното за признаване по реда на чл. 30 и следващите от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС) Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение 2005/214 на Съвета, издадено въз основа на Решение рег. № AMS2-V-24 136585/3 от 16.12.2024г., влязло в сила на 30.01.2025 г. на несъдебен орган в Австрия - Областна администрация Амщетен (Bezirkshauptmannschaft Amstetten), е въз основа на констатирано административно нарушение, което съгласно фактическото му описание съставлява административно нарушение и по българското законодателство.

С оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно съставляващо поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, то и съгласно ал. 2 от чл. 30 от ЗПИИРКОРНФС в конкретния случай, макар и налична, двойната наказуемост не е изискуема като условие за признаване.

Удостоверението е законосъобразно от формална страна видно е, че същото е подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава. Придружено е с изискуемия превод на български език и е издадено по образец, съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона. Удостоверението е постъпило по пощата съставляващ един от начините, предвиден в условията за надлежна кореспонденция по чл. 9, ал. 3 от Закона.

Удостоверението е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената проверка съдът не установи основания за прилагане на факултативно предвидените предпоставки, при които съдът може да откаже признаване и изпълнение на Решението.

1. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размерът на наложената финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.

2. Съгласно изричното посочване от компетентния изпращащ орган на обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава.

3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението.

Видно от установените пълни данни за самоличността на Г. Н. Т., същият е пълнолетен роден на 29.01.1989 г. и съгласно българското законодателство е наказателно и административно отговорен, а с оглед социалния и обществения статус, не е лице, по отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на решението недопустимо. В този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от 2

ЗПИИРКОРНФС.

4. Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за административно нарушение. Видно от констатираното време на извършване на нарушението, влизането в сила на същото и место извършване на нарушението – изпълнението на решението НЕ Е с изтекла давност по българското законодателство, която съгласно чл. 285, ал. 1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта и не се ОТНАСЯ за деяние, подсъдно на български съд, както и не се отнася за деяние, което според българското законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на България, нито се ОТНАСЯ за деяние, което да е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. В този смисъл не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 3 и т. 5 от Закона.

5. Посоченият в Решението и в представеното Удостоверение размер на наложената финансова санкция е 100 евро, което е над предвидената в чл. 35, т. 6 минимална санкция от 70 евро, поради което и не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 35, т. 6 от Закона.

6. Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице, обобщени в условията по чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б. ”з”, т. 2, б.

”б” от представеното Удостоверение е видно, че производството е било писмено и в съответствие със законодателството на издаващата държава, засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител, относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Решението е връчено на лицето на 15.01.2025г. Съгласно Удостоверението, производството е било писмено и издаващата държава е потвърдила реализираното право на засегнато лице, което надлежно уведомено, е имало възможност да отнесе въпроса до съд по наказателни дела. В този смисъл гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл. 35, т. 10 и т. 11 са били спазени, респективно не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, посочени в тези разпоредби.

С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като финансовата санкция е определена в евро, съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Равностойността на 105 евро е 205,36 лева, според фиксинга на БНБ 1 EUR = 1.95583 BGN.

По изложените съображения съдът намира, че са налице законовите изисквания за признаване и допускане изпълнение на Решението за налагане на финансови санкции, предмет на настоящото производство, поради което и представеното Решение следва да бъде признато и изпратено за изпълнение на компетентния за това орган, който в Република България съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, е Националната агенция за приходите.

3

Ето защо и на основание чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение за налагане на финансова санкция постановено от несъдебен орган на Австрия Областна администрация Амщетен (Bezirkshauptmannschaft Amstetten) № AMS2-V-24 136585/3 от 16.12.2024г., влязло в сила на 30.01.2025 г., с което на българския гражданин Г. Н. Т., ЕГН**********, постоянен адрес с.Лудогорци, обл.Разград, ул. *** е наложена глоба в размер на 100 евро /и 5 евро административни разноски/ в общ размер на 105 евро равностойни на 205,36 лв./двеста и пет лева и тридесет и шест стотинки/ за това, че: На 06.09.2024г., 20:08, Населено място: Gemeindegebiet Wolfsbach, auf der Autobahn A1 nächst Strkm. 134,379 Fahrtrichtung Linz (Stationäres Lasermessgerät, Freiland), Регистрационен номер: ***, при разрешена максимална скорост: 80 км/ч, е измерено превишаване на скоростта (след изваждане на допустимата погрешност на измерването): 28 км/ч. нарушение по § 52, lit.a Z. 10a StVO 1960, §99 Abs. 3 lit. a StVO 1960.

ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението НАП своевременно следва да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, така и за резултата от същите, с оглед изпълнение задължението на съда по чл. 38, ал. 1, т.

4 от същия закон.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава.

Уведомителен формуляр да се изпрати незабавно и на Министерството правосъдието на Република България, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС. на

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен съд – Варна, като обжалването не спира изпълнение на решението.

Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________

4