Определение № 210 от 25.01.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 210 гр. Бургас, 23.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500087 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда на чл. 274, вр. чл. 220 ГПК.

Постъпила е частна жалба от С. И. С. от гр.*** против определение № 6368 о т 08.11.2023 г., постановено по гр. д. № 630/2023 г. по описа на РС-Бургас в частта , с която е оставена без уважение молбата на частн ия жалбоподател по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане в производството на Л.Д.И. като трето лице-помагач на страната на ответницата .

В частната жалба се изразява несъгласие с атакуваното определение, като същото се счита за неправилно. Изложени са съображения, че конституирането на третото лице ще подпомогне ответницата за доказване на обективната истина . Моли се въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови допускане на привличането на соченото лицеЛ.И. като трето лице-помагач на страната на ищците.

Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по делото и като съобрази разпоредбите на Закона, намира следното:

Частна жалба е подадена в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

Производството по гр. д. № 630/2023 г. по описа на РС- Бургас е образувано по исковата молба на „Мъни Лийз“ЕАД/с предишно наименование „Евролийз ауто „ЕАД/,със седалище гр. София против С. И. С. от гр.*** и Я. С. С. , с която е предявен иск за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 8255,06.лв.-главница,неустойка за забава ,неплатени вноски за разсрочено плащане на застраховка „гражданска отговорност „ и Каско на МПС и разходи ,произтичащи от ползването на лизингово имущество ,както и остатъчна стойност на автомобила ,които суми според ищеца се дължат по силата на лизингов договор от 26.01.2017г. с предмет -предоставяне на лизинг на МПС /заедно със споразумение към договора за финансов лизинг от 10.07.2020 г./

С депозирания отговор ответникът е направил възражения срещу допустимостта и основателността на предявения иск, за което са изложени подробни съображения.

В срока за отговор и по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК ответни цата С. е упражнила правото си по чл. 219 ал. 1 ГПК ,като е поискала на нейна страна да бъде привлечен като трето лице-помагач физическото лице Л.Д.И. ,което лице по твърдения на ответницата към момента на връчване на процесното споразумение е било пълномощник на дружеството „Евролийз“ .Основанието за привличането на лицето е обяснено от ответницата с желанието да установи по делото ,че въпросното споразумение от 10.07.2020 г. й е било връчено една година по-късно със задна дата/както е било процедирано и с други клиенти на дружеството ,независимо дали има забава или не /,както и с цел да обясни защо е начислявана сумата от 90 лв. месечно за забава при придобиване на автомобила ,независимо ,че такава клауза не се съдържа в договора ,както и защо не е спазена процедурата по чл. 99 ал. 2 ЗЗД и ответницата не е била уведомена за прехвърляне на вземането .

С обжалваното определение от 08.11.2023 г. районният съд е приел, че искането по чл. 219, ал. 1 ГПК е неоснователно. Прието е, че страна по облигационното правоотношение, с което ответниците са придобили владението на процесния лизингов автомобил са ищцовото дружество и ответниците ,а в конкретния случая третото физическо лице ,което е поискано да бъде привлечено ,няма никаква материалноправна връзка със спорното правоотношение по делото .Изложените факти и твърдения не само 2 не обосновават интерес от привличането му в процеса ,но и чрез участието му ответницата се домогва да докаже релевирани от нея правоизключващи възражения ,за което е предвиден друг процесуален ред и за установяването на които обстоятелства вече е допуснато събирането на доказателства по нейна инициатива .

Въззивният съд напълно споделя изводите на първата инстанция за липса на предпоставките по чл. 219, ал. 1 ГПК, като намира обжалваното определение за правилно, а подадената против него частна жалба за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 ГПК, привличане на трето лице е допустимо, ако това лице има право да встъпи, за да помага, а нормата на чл.

218 ГПК сочи, че третото лице може да встъпи в делото, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза.

Следователно, правният интерес от привличане на трето лице-помагач се обуславя от правния интерес на привличаното лице да бъде постановено решение в полза на страната, на която ще помага за благоприятен изход по делото и от възможността на главната страна да предяви свои регресни права срещу третото лице при неблагоприятен изход от делото. Интересът на третото лице трябва да е конкретен, което предполага твърдение относно това, по какви искове третото лице ще бъде ангажирано да отговаря спрямо лицето, което е поискало привличането му. Тези искове трябва да са обусловени от обстоятелства, които ще бъдат установени в процеса, в който се иска привличането, тъй като съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК това, което съдът ще установи в мотивите на решението, ще бъде задължително за третото лице в отношенията му със страната, която го е привлякла. В конкретния случай ответниците не са обосновали правния интерес от привличането на третото лице, липсват и твърдения какви регресни права ще имат спрямо третото лице, чието привличане са поискали, за да могат да го обвържат с установителната сила на мотивите.В молбата си ,включително и в частната си жалба , ответницата заявява ,че по-скоро би искала посоченото трето лице да свидетелства за определени факти и обстоятелства . С оглед така изложените твърдения, се налага извод, че в случая липсват каквито и да било материални правоотношения между ответницата – частен жалбоподател и третото лице Л.И. , както и че за ответниците не са налице регресни притезания спрямо третото лице, по отношение на които спорното право по основния иск да е 3 преюдициално. При това положение, настоящият съд намира, че в случая липсват регресни права за ответниците , тъй като какъвто и да бъде изходът на делото, това не би повлияло на отношенията им с третото лице, чието привличане се иска, поради липса между тях на материални правоотношения, по отношение на които спорното право по основния иск да е преюдициално..

В тази връзка, въззивната инстанция намира, че всички изложени в частната жалба доводи също не обосновават правен интерес от исканото привличане, тъй като представляват доводи по същество на спора с оглед установяване на твърденията в отговора на исковата молба, по които решаващият съдът следва да се произнесе с постановяването на крайния съдебен акт.

Предвид горните съображения, БОС намира, че ответницата не обоснова правен интерес за привличане в процеса на физическото лице Л.Д.И. като трето лице-помагач на тяхна страна и не са налице предпоставките по чл. 219, ал. 1 ГПК, поради което частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 6368/08.11.2023 г. по гр. д. № постановено по гр. д. № 630/2023 г. по описа на РС- Бургас в частта , с която е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане в производството на Л.Д.И. като трето лице-помагач на страната на ответницата .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4