Решение № 395 от 14.10.2020, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Административно наказателно дело 1674/2020
- Вид
- Решение № 395
- Подписан
- 14.10.2020
- Състав
- Ростислава Янкова Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.151, ал.5 и ал.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.151, ал.5 и ал.7 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.46 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.313, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.378, ал.4, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
Номер 395
14.10.2020 г.
Град Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Шумен
XI-и състав ( H )
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Секретар:
Председател: Ростислава Я. Георгиева
Илиана Й. Д. като разгледа докладваното от Ростислава Я. Георгиева Административно наказателно дело № 20203630201674 по описа за 2020 година
Производството е образувано по чл.376 и следващите от НПК.
От ШРП е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване на С. П. Л. , с ЕГН********** - обвиняем по досъдебно производство №407/2020 год. по описа на РУ-Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, за което законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” от сто до триста лева, извършителят не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и с деянието не са причинени имуществени вреди.
В съдебно заседание, обвиняемото лице, редовно призовано, не се явява лично и не изпраща представител.
Представителят на ШРП поддържа предложението и предлага на съда на обвиняемото лице да бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
От приложените по делото писмени доказателства /Досъдебно производство №407/2020 год. по описа на РУ-Шумен/, преценeни поотделно и в тяхната съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Обвиняемият С. П. Л. от дълги години живее и работи, заедно със семейството си в Германия. Същият периодично през 1-2 години се връщал за около седмица в България, за да се види със свои близки, след което отново се връщал в Германия. През м.януари 2020 год. по данни на свидетелката Д.Л. – майка на обвиняемия, с. Л. се върнал в България за погребението на баща си. Тъй като свидетелството му за управление на МПС изтичало, 1 същият решил да го поднови с ново. За тази цел на 07.01.2020 год. обвиняемият отишъл заедно с майка ди в сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Шумен, за да подаде документи за подмяна на СУМПС, въпреки ,че обичайното му пребиваване не било в Република България, а в Германия. Преди да напусне страната упълномощил майка си – Д.Г.Л. да получи документа от ОД на МВР – Шумен. Вследствие на подадените документи на Л. било издадено свидетелство за управление на МПС.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в досъдебното производство и присъединени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства и особено от разпита на обвиняемия С. П. Л. , даден в хода на досъдебното производство.
За изясняване на фактическата обстановка в хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-графическа експертиза, обективирана в Протокол №62/13.05.2020 год., която дава заключение, че почеркът, с който е положен подписа срещу „декларатор“ в Декларация по чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП, подписана от името на С. П. Л. и този, с който са положени подписите, представени като сравнителен материал от името на лицето С. П. Л. принадлежи на едно и също лице.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му, че обвиняемият С. П. Л. на 07.01.2020 год. в гр.Шумен потвърдил неистина в писмена декларация, която подал пред орган на властта /ОД на МВР-Шумен/ по силата на разпоредбата на чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП за удостоверяване на истинността на някой обстоятелства, а именно декларирал, че е установил обичайното си местопребиваване /повече от 185 дни през календарната година/ в Република България на адрес: гр.Шумен, ул.“Цар Освободител“ №14, ет.14, ап.91 по смисъла на §6, т.46 от ДР на ЗДвП, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.313, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват реда и условията за издаване, съставяне и използване на съответните официални документи.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна предмет на престъплението е декларация, изискуема по силата на ЗДвП и представена пред орган на властта – ОД на МВР-Шумен. Изпълнителното деяние се изразя в деклариране на неверни обстоятелства.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че декларира неверни обстоятелства, но е целял настъпването на тези противообществени последици.
2
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно:
-за престъплението по чл.313, ал.1 от НК, което е умишлено законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” от сто до триста лева, -обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК,
- с деянието не са причинени имуществени вреди.
При определяне на наказанието на обвиняемия, съдът отчете степента на обществена опасност на самото деяние, която определя като висока, имайки в предвид обстоятелството, че деецът е декларирал неверни обстоятелства в декларация, която се изисква по силата на закон и които са послужили за издаване на официални документи за самоличност – свидетелство за правоуправление на МПС и контролен талон. Съдът при определяне на наказанието съобрази и степента на обществена опасност на самия обвиняем, която също преценява като невисока, имайки в предвид обстоятелството, че същият е бил осъждан, но е реабилитиран. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете и съдействието, което Л. е оказал по време на досъдебното производство – дава подробни обяснения, като в разпита си признава вината си и подробно обяснява начина, по който е извършил деянието, както и мотивите, подтикнали го да извърши деянието. Преценявайки горните обстоятелства, съдът намира, че наложената санкция следва да бъде определена при превес на констатираните погоре смекчаващи вината обстоятелства и в размер към законоустановения минимум. Съдът счита, че наказание в размер на 1000 лева ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия.
В тежест на обвиняемия следва да се възложат и направените в хода на досъдебното производство разноски за вещо лице.
Предвид гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът РЕШИ:
ПРИЗНАВА С. П. Л. , с ЕГН**********, роден на 18.12.1973 год. в Русия, с постоянен адрес в гр. Шумен, българско гражданство, с основно образование, женен, реабилитиран, неработещ, за виновен в това, че на 07.01.2020 год. в гр.Шумен потвърдил неистина в писмена декларация, която подал пред орган на властта /ОД на МВР-Шумен/ по силата на разпоредбата на чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП за удостоверяване на истинността на някой обстоятелства, а именно декларирал, че е установил обичайното си местопребиваване /повече от 185 дни през календарната година/ в Република България на адрес: гр.Шумен, ул.“Цар Освободител“ №14, ет.14, ап.91 по смисъла на §6, т.46 от ДР на ЗДвП 3 престъпление по чл.313, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА
ОТ
НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл.189, ал.3 от НК осъжда С. П. Л. , с ЕГН********** да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 85.60 /осемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/ лева, които следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВРШумен и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист, която следва да бъде заплатена по сметка на ШРС.
Решението подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от обявяването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4