Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7208 от 10.01.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8391/2023
Вид
Решение № 7208
Подписан
10.01.2025
В сила
10.01.2025
Състав
Николай Димов, Георги Кацаров, Велина Пейчинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 7208 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100508391 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 25080480/20.12.2022 г., подадена от В. Д. Б. – ответница по гр. дело № 41522/2020 г., Софийски районен съд, 171 състав срещу постановеното по него Решение № 20059034/25.09.2022 г., поправено с решение от 13.06.2023 г. в частта, с която ответницата е осъдена на основание чл. 79, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл. 149 Закон за енергетиката /ЗЕ/ да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3 536, 11 лв., представляваща главница за доставена до имот, нейна собственост в периода 07.2017 г. – 04.2019 г., но останала незаплатена топлинна енергия и 47, 13 лв., представляващи такса за извършено дялово разпределение за периода 07.2017 г. – 27.11.2019 г., заедно със законна лихва върху двете главници от 31.08.2020 г. /датата на подаване исковатата молба/ до окончателното плащане. Със същото решение ответницата е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 234, 02 лв., представляваща разноски за съдебното производство.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно в обжалваната му част, тъй като задължението, за което жалбоподателката е осъдена е заплатено от нея преди последното по делото съдебно заседание. Моли се съдът да вземе предвид това обстоятелство и да постанови решение, с което да отмени постановеното по делото решение в обжалваната му част и да постанови ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна – ищец – „Топлофикация София“ ЕАД оспорва основателността на подадената въззивна жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно в обжалваната му част. Иска неговото потвърждаване. Претендира разноски.

От фактическа страна съдът установява следното.

Производството по гр. дело № 41522/2020 г., Софийски районен съд, 171 състав е 1 образувано по искова молба с вх. № 2016853/31.08.2020 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, в която се твърди, че ответницата в качеството си на собственик на топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. София, ул. **** /абон. № 25582/, до който в периода 05.2016 г. – 04.2019 г. е доставяна топлинна енергия, не я е заплатила в срока, разписан в приложимите за процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на битови клиенти /в сила от 10.07.2016 г./.

Дяловото разпределение на доставеното количество топлинна енергия било извършено от „Т.“ ООД.

Въз основа на изложеното ищецът иска осъждането на ответника да му заплати следните суми: 5 232, 01 лв. – главница за доставена но незаплатена топлинна енергия за периода 05.2016 г. – 04.2019 г.; 615, 06 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2016 г. – 27.11.2019 г.; 64, 49 лв. – такса за услугата дялово разпределение за периода 11.2016 г. – 04.2019 г. и 10, 90 лв. – лихва за забава върху нея за периода 31.12.2016 г. – 27.11.2019 г.

Върху двете главници се претендира законна лихва от 31.08.2020 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане.

Ответницата В. Д. Б. е оспорила исковете по основание и размер. Направила е възражение за изтекла погасителна давност.

По делото е представен Договор № 385/25.09.2002 г., сключен между „Т.“ ООД /изпълнител/ и Етажна собственост с адрес: гр. София, ул. **** /възложител/, с който на търговското дружество е възложено да монтира измервателни уреди и да извършва услугата дялово разпределение в сградата. За извършването на тази услуга е представен Договор № У-№ 996/02.11.2007 г. при общи условия за извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 Закон за енергетиката, с който ищцовото дружество е възложило на „Т.“ ООД извършването на тази дейност.

Представени са и следните: Фактура № 0081774285/31.07.2017 г. за отоплителен сезон 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. на обща стойност 1 698, 86 лв. с ДДС; Фактура № 0096540191/31.07.2018 г. за отоплителен сезон 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. на обща стойност 1 593, 17 лв. с ДДС и Фактура № 0106357445/31.07.2019 г. за отоплителен сезон 01.05.2018 г.

– 30.04.2019 г. на обща стойност 1 942, 98 лв. с ДДС.

Приложени са и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, публикувани на 11.07.2016 г. във в.

„Монитор“.

С Определение № 20110137/05.05.2021 г. по делото е конституирано „Т.“ ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца. С молба от 11.10.2021 г. дружеството е представило: главни отчети, протокол за неосигурен достъп /от 18.05.2018 г./ и документи, удостоверяващи връчване на изравнителните сметки на представител на ЕС, както и самите изравнителни сметки.

Пред първоинстанционният съд е изслушана и приета ССчЕ, в чието заключение е посочено, че общият размер на неизплатеното задължение за топлинна енергия към датата на изготвяне на експертизата е в размер на 1 561, 77 лв., а законната лихва за периода 15.09.2017 г. – 27.11.2019 г. е в размер на 624, 31 лв.

Според изслушаната и приета по делото СТЕ, в която е посочено, че топлопреносното дружество е извършвало ежемесечни отчети на топломера, монтиран в абонатната станция, който преминавал през регулярни проверки за метрологична годност, а технологичните разходи оставали за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, дяловото разпределение се извършвало от „Т.“ ООД в съответствие с нормативната уредба, като след края на всеки отоплителен сезон са извършвани отчети на топлинните уреди и са изготвяни изравнителните сметки.

Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че между „Топлофикация София“ ЕАД и ответницата има договор за доставка на топлинна енергия, която е доставяна до имота й в периода 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г. Уважено е частично възражението на потребителката за настъпила погасителна давност за периода от 01.05.2016 г. до 31.08.2017 г. Прието е, че за 2 уважената част от главницата се дължи и мораторна лихва. По делото била доказано задължението за такса за дялово разпределение. По тези съображения исковете в обжалваната им част били уважени.

Пред въззивната инстанция са представени фискални бонове с твърдението, че те се отнасят за заплащане в цялост на претендираните суми. Плащанията са за следните:

Фактура № 7010613411/31.10.2016 г.; Фактура № 7010182099/30.09.2016 г.; Фактура № 7009751386/31.08.2016 г.; Фактура № 7027259355/31.12.2019 г.; Фактура № 7026819283/30.11.2019 г.; Фактура № 7026380111/31.10.2019 г.; Фактура № 7025942318/30.09.2019 г.; Фактура № 7024630994/30.06.2019 г.; Фактура № 7025068045/31.07.2019 г.; Фактура № 704193540/31.05.2019 г.; Фактура № 1900145336/31.08.2020 г.; Фактура № 1500154148/31.07.2020 г.; Фактура № 1005320036/31.07.2020 г.; Фактура № **********/31.12.2020 г.; Фактура № 1600517472/31.11.2020 г.; Фактура № 1800405538/31.10.2020 г.; Фактура № 1300341119/30.09.2020 г.; Фактура № **********/31.03.2020 г.; Фактура № 7028142788/29.02.2020 г.; Фактура № 7027700708/31.01.2020 г.; Фактура № **********/30.11.2021 г.; Фактура № 1501218700/31.12.2021 г.; Фактура № 1401207394/31.10.2021 г.; Фактура № 1401148762/30.09.2021 г.; Фактура № 15000970971/31.08.2021 г.; Фактура № 1300887673/31.07.2021 г.; Фактура № 1013842337/31.07.2021 г.; Фктура № 1400957104/30.04.2021 г.; Фактура № 1500817353/31.05.2021 г.; Фактура № 1700803701/30.04.2021 г.; Фактура № 1401410065/28.02.2022 г.; Фактура № 1401359036/31.01.2022 г. и Фактура № 1501372271/31.03.2022 г. Всички плащания в изброените фактури са направени за абонатен № 25582.

От правна страна съдът установява следното.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

По делото не се спори, че в процесния период 05.2016 г. – 04.2019 г. ответницата В. Б. е била собственик на топлоснабден имот, до който е доставяно количеството топлинна енергия, формирало стойността на търсеното задължение. Този извод се основава на съдържанието на отговора на исковата молба, в който е направено възражение за погасителна давност, което е частично уважено и в отхвърлителната си част решението е влязло в сила. Спорен по делото е въпросът дали с оглед представените едва пред въззивната инстанция доказателства, процесното задължение е погасено чрез плащане.

Формираната в исковата молба сума е за периода 05.2016 г. – 04.2019 г. Плащанията по Фактура № 7010613411/31.10.2016 г.; Фактура № 7010182099/30.09.2016 г. и Фактура № 7009751386/31.08.2016 г. се отнасят за задължения, попадащи в процесния период, но с обжалваното решение е прието, че задълженията за тези месеци са погасени по давност и в тази си част решението е влязло в сила, тъй като не е обжалвано. В останалата си част представените фактури касаят заплащане на задължения, възникнали след месец 04.2019 г.

Поради това те се явяват неотносими за спора по делото.

3

Единственото относимо плащане за разглеждания период е направеното по Фактура № 704193540/31.05.2019 г. на стойност 2, 44 лв. с ДДС, което е за такса дялово разпределение и което следва да бъде взето предвид от въззивния съд. Поради това решението в обжалваната част, с която е прието, че ответницата В. Д. Б. дължи такса за извършената услуга дялово разпределение следва да бъде отменено за разликата над 44, 69 лв. до уважения размер от 47,13 лв., заедно със законната лихва от 31.08.2020 г. до окончателното плащане. В останалата си част решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.

Ответницата В. Д. Б. не е поискала присъждане на разноски пред първата инстанция.

Пред въззивната инстанция въззивната страна-ответник претендира заплащането на 118, 50 лв. заплатена държавна такса по подадената въззивна жалба и 500 лв. адвокатско възнаграждение / Договор за правна защита и съдействие № 772106/13.12.2022 г./.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД не е направила възражение за прекомерност. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника 0,08 лв. за заплатената държавна такса за подадената въззивна жалба и 0, 34 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на въззивницата пред Софийски градски съд. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски за държавната такса върху уважената част от иска за сумата над 143,12 лв. до пълния уважен размер от 143, 22 лв.

Въззиваемата страна – ищец също има право на разноски. В отговора на въззивната жалба е направено искане за присъждането на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съобразно фактическата и правна сложност на делото, проведеното едно открито съдебно заседание и активността на въззиваемия, изчерпваща се с подаването на отговор на въззивната жалба, то на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Б. следва да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.