Решение № 140 от 29.01.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5677/2023
- Вид
- Решение № 140
- Подписан
- 29.01.2024
- В сила
- 21.02.2024
- Състав
- Панайот Рангелов Велчев
Цитирани разпоредби
- чл. 183, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 94, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 94, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 140 гр. П., 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20235330205677 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 3 7 7 от 20.06.2023 г., издадено от инж. Й.С.****** ,,Обществен ред и сигурност‘‘ в Община П., упълномощен със Заповед № 22ОА1979/30.08.2022 г. от Кмета на община П. с което на Л. А. Ч. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от него нарушение по чл. 94, ал. 4 ЗДвП.
Жалбоподателят Л. Ч. обжалва процесното наказателно постановление.
Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че в хода на административнонаказателното производство има допуснати множество нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото му на защита. При условията на евентуалност намира случая за маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното 1 наказателно постановление. Претендира разноски.
П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че при извършена проверка на 27.04.2023 г. в гр. П., на ул. ,,-****, около 15:15 часа било установено, че горепосоченото лице, като водач на МПС марка ,,Форд‘‘ с рег. № ****, собственост на дружество ,,М.‘‘ ЕООД с ЕИК:
204538272, извършва следното нарушение, като паркира в ляво по посока на движението, на улица с еднопосочно движение за което му е бил съставен фиш № 0002497635 от 27.04.2023 г. с който му е била наложена глоба в размер от 20 лева. Глобата била обжалвана чрез електронна поща на община П. до Кмета на Община П. с вх. № 23 НЕТ-1446/04.05.2023 г., била представена и декларация по чл. 188 ЗДвП, видно от която се установявало, че процесното МПС е било управлявано именно от жалбоподателя. Бил съставен и връчен АУАН, който бил подписан от Л. Ч. без възражения.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят А. С., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че била изпратени от ОДЧ по повод постъпил сигнал, като били установени няколко паркирани в нарушения автомобила. Улицата била еднопосочна, с действаща синя зона от дясната страна на пътното платно, а процесният автомобил бил паркиран в лявата част на платното по посока на движението.
Съдът кредитира изцяло така депозираните доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, като следва да се отбележи, че и самата жалбоподателката не оспорва извършването на нарушението, а поскоро излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правото й на защита.
Съдът кредитира така събраните писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред като следва да се отбележи, 2 че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка се достигна до извод, че има извършено нарушение от процесния лек автомобил, като същото неправилно е подведено под нормата на чл. 94, ал. 4 ЗДвП, респективно на жалбоподателя неправилно е било наложено наказание глоба на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП.
В случая предвид установената фактическа обстановка безспорно е било налице паркиране, поради което чл. 94, ал. 4 ЗДвП се явява изцяло неотносима, като дори и в обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че изпълнителното деяние се изразява в паркиране.
Същевременно именно чл. 94, ал. 3 ЗДвП урежда предпоставките за законосъобразно паркиране, а именно възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, независимо дали пътя е еднопосочен или двупосочен. Респективно с вмененото паркиране в ляво на пътното платно по еднопосочна улица, жалбоподателят е нарушил именно чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
В действителност в ТР № 8 от 16.09.2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 районният съд разполага с правомощия да преквалифицира извършеното като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение щом в санкционния акт са надлежно изложени фактите, по които деецът е осъществил защитата си.
Настоящият съдебен състав намира, че не би могло да се стигне до преквалифициране на деянието, доколкото става въпрос за друга материална норма и друга санкционна норма въз основа на която жалбоподателят е бил наказан и на най-силно основание, че нарушителят не се е защитавал по фактите по които би могъл да носи административно-наказателна отговорност, доколкото в обстоятелствената част на АУАН и НП липсва коректно описание на нарушението по чл. 94, ал. 3 ЗДвП. Липсва посочване, че не е спрял превозното средство възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.
Поначало жалбоподателят би могъл да носи административнонаказателна отговорност, ако в описанието на нарушението бяха посочени коректните факти срещу които той да се защитава и по този начин би се достигнало до преквалифициране на деянието.
3
Допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените и води до самостоятелна отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Следва да се отбележи, че има разгледан идентичен случай от настоящия съдебен състав относим към ул. ,,Леонардо да Винчи‘‘ № 17, който е преминал касационна проверка, а именно с Решение № 242 от 09.01.2024 г. постановено по КАНД № 2495 от 2023 г. по описа на Административен съд гр. П..
В случай, че се приеме, че допуснатото нарушение не е от категорията на съществените, то административно-наказателната отговорност е подведена под коректна правна норма, като и размерът на наложеното наказание съответства на границите предвидени в нормативния акт.
Ето защо, обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено изцяло
По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 377 от 20.06.2023 г., издадено от инж. Й.С.****** ,,Обществен ред и сигурност‘‘ в Община П., упълномощен със Заповед № 22ОА1979/30.08.2022 г. от Кмета на община П. с което на Л. А.
Ч. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от него нарушение по чл. 94, ал. 4 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 4