Определение № 1839 от 15.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1839 гр. Варна, 15.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500911 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба вх. No 10332 / 26.04.2023г. от Й. И. Й. - Д., ЕГН **********, с адрес: *******, срещу Определение №272/10.03.2023г. по гр.д.№ 953 /2022г. на РС - Провадия, с което е спряно производството по делото до произнасяне на СЕС по преюдициалното запитване, отправено с определение №31449/21.11.22г. по гр.д.

№24262/22г. на СРС, по което е образувано дело С-714/22г. на СЕС, на осн. чл.229, ал.1,т.4 вр. чл.631 и чл.633 ГПК.

В частната жалба се излага, че определението е неправилно. Сочи, че въпросите, по които е образувано С-714 / 22г. на СЕС не засягат предмета на настоящото дело. Отделно, наличието на противоречива практика и неясноти по поставените запитвания към СЕС не било визирано като основание за спиране на производството. Излага още, че по поставените въпроси има формирана практика на СЕС, която се прилагала от съдилищата. Моли да бъде отменено определението.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, като същата е изразила становище в предоставения й срок. Сочи, че частната жалба е неоснователна, като излага доводи в тази насока. Моли съда да потвърди обжалваното определение.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Пред Районен съд – Провадия е депозирана искова молба от Й. И. Й. - Д. срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД вр. с чл.22 ЗПК вр. с чл.11 ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.146 вр. с чл.143 ЗПК за прогласяване на нищожен на Договор No 983376 за предоставяне на потребителски кредит, сключен между страните и в условията на евентуалност предявен иск за прогласяване на нищожен на чл.5 от процесния договор на основание чл.26, ал.1, пр.3 1 от ЗЗД вр. чл.146 вр. с чл.143 ЗПК. По исковата молба е образувано гр.д. 953 / 2022г. на РС – Провадия.

С определение No 272 / 10.03.2023г. производството по делото е спряно до произнасяне на СЕС по преюдициалното запитване, отправено с определение №31449/21.11.22г. по гр.д.№24262/22г. на СРС, по което е образувано дело С-714/22г. на СЕС, на осн. чл.229, ал.1,т.4 вр. чл.631 и чл.633 ГПК. С определението е прието, че правилното прилагане на актовете на ЕС е задължение на националния съдия, поради което при идентичност на правните спорове, която се констатира в настоящото производство обусловеното следва да се спре до постановяване на решение по обуславящото.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

По същество частната жалба е основателна, поради следните съображения:

Действително в хипотезата на отправено преюдициално запитване от един национален съд на държава-членка, когато по дело пред друг национален съд се поставят същите въпроси, за чието правилно разрешаване е необходимо тълкуване на разпоредби на правото на ЕС, вторият съд не е нужно да отправя ново преюдициално запитване, а следва да спре производството пред себе си на основание чл.229, ал.1 от ГПК, но само в случаите, когато въпросите, поставени в преюдициалното запитване, са относими към предмета на делото.

Обстоятелството, че СЕС е сезиран с преюдициално запитване по друго дело, в което се разглежда тълкуването или валидността на приложима норма от правото на ЕС, не може само по себе си да съставлява основание за спиране на висящо производство пред друг съд, а националният съд е длъжен във всеки отделен случай с оглед конкретните преюдициални въпроси, които са поставени в другото дело, да прецени връзката им с предмета на висящото пред него производство.

В разглеждания случай преюдициалното запитване, отправено от СРС, по което е образувано дело С-714/22, касае въпроси, свързани с тълкуване на Директива 2008/48/ЕО и Директива 93/13/ЕИО, като въпросите, поставени в т.1, 4 и 5 от същото са неотносими към предмета на гр.д.№953/2022г. на ПРС и в този смисъл отговорът на преюдициалното запитване по тях няма да бъде от значение за решаване на висящия спор пред ПРС. Що се касае до останалите въпроси по преюдициалното запитване по дело C-714/22, а именно тези по т.2, 3 и 6, съставът на ВОС намира, че разясненията на СЕС по тълкуване и прилагане на общностното право по преюдициалното запитване се явяват ирелевантни, доколкото по такива въпроси вече са налице постановени решения на СЕС, които са задължителни за всички съдилища съгласно чл.633 ГПК, а именно решения по дела С-290/19, С-377/14, С453/10, С-448/17, С-224/19 и С-259/19.

С оглед на така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото да се върне на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

2

Предвид гореизложеното и съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №272/10.03.2023г. по гр.д.№ 953 /2022г. на РС – Провадия.

ВРЪЩА делото на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3