Определение № 435 от 15.06.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 435 гр. Габрово, 15.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20264200500263 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК вр. с чл.248 ал.3 ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от „В.. БГ“ ЕООД, чрез юрисконсулт Д., частна жалба против Определение № 511 от 23.04.2026г. по гр. д. № 1903/2024. по описа на РС- Габрово, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските,

В жалбата се излагат подробни доводи, че определеното адвокатско възнаграждение от 975 лв. / 498,51 евро/ за процесуалният представител на другата страна, не се явява справедливо, като не са съобразени относимите факти относно размера на защитавания материален интерес, фактическата и правна сложност на делото, личното явяване на адвоката в съдебното заседание, обстоятелството, че предявените искове произхождат от един и същи правопораждащ факт предполагащ еднаква защита.

Претендира се да бъде отменено обжалваното определение и молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските да бъде уважена.

Депозиран е писмен отговор от ЕАД Е. И., в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба.

Въззивният съд, като взе предвид наведените от страните доводи и доказателствата по делото, прие за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт по чл.248 ГПК.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК на „В.. БГ“ ЕООД за изменение на решението по гр.д.№1903/2024г. по описа на РС- Габрово в частта за разноските. Съдът е приел, че определеното възнаграждение от 495 лева по единият иск /с правно осн. чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК/ и 480 лева по другият иск /с правно осн. чл. 55 ал.1 ЗЗД и материален интерес 216 лева/, съответства на фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки, че 1

"присъденото адвокатско възнаграждение по двата иска в общ размер 975 лева не се отличава с прекомерност съобразно действителната фактическа и правна сложност на спора и извършените процесуални действия от пълномощника на ищеца , въпреки, че същият не се е явявал в съдебните заседания, той е изготвял и представял писмени становища и молби, в които е формулирал квоите твърдения, възражения и доказателствени искания".

Безспорно установено по делото е, че процесуалното представителство, осъществено от адв. Е. И., като пълномощник на ищцата, е при условията на предоставена безплатна адвокатска помощ по ЗА. В тази хипотеза и на основание чл.38 ал.2 ЗА в правомощията на съда е да определи размера на адвокатското възнаграждение, а не на страната, която го претендира, с оглед на което е ирелевантно за спора в какъв размер се претендира от пълномощника адв. И..

Съгласно решението на СЕС по дело С- 438/22 и установената съдебна практика, предвидените в Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при приложението на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение от значение са фактическата и правна сложност на делото, предмета на спора, обема на осъщественото процесуално представителство, цената на иска.

В случая развилото се производство пред първоинстанционния съд по подадената искова молба от В. И., чрез пълномощника адв. Е. И., не се отличава с фактическа и правна сложност с оглед предмета, събраните доказателства, наличието на установена съдебна практика по такъв вид дела, като изходът на спора по предявения установителен иск за нищожност на процесния договор за кредит, обуславя изхода на спора по предявения иск по чл.55 ал.1 ЗЗД. От пълномощника на ищцата единствено е подадена искова молба в която е направено доказателствено искане за експертиза, но същият не е взел е лично участие в нито едно проведено по делото о. с. з., вкл. в това, в което е направил увеличение на размера на исковата претенция по чл.55 ЗЗД от 50 лева на 216 лева, не е пледирал по същество на спора, не е представил писмени бележки с анализ на доказателствата по делото и изложени конкретни доводи по основателността на всяка от исковите претенции, не е „изготвял и представял писмени становища и молби, в които е формулирал своите твърдения, възражения и доказателствени искания“, както неясно защо е приел районният съд. С оглед обема на осъществената процесуална защита от адв. И. пред първоинстанционния съд по конкретното дело, фактическата и правна сложност на спора, защитавания материален интерес, изводим от размера на предоставения кредит и сумата по предявения иск по чл.55 ал.1 ЗЗД- 216лв., въззивният съд намира, че определеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по чл.38 ал.2 ЗА следва да е общо в размер на 120 лв. с ДДС.

Поради изложените съображения, частната жалба е основателна, като обжалваното определение на РС- Габрово следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се измени решение №16/15.01.2026г. по гр.д.№1930/2024г. в частта за разноските присъдени на адв. Е. И., като бъдат намалени от общото определено по двата иска възнаграждение в размер на 975 лв. /498,51 евро/- на 120 лв. с ДДС /51.13 €/ 2 т.е. по 60 лева с ДДС за всеки от исковете.

На основание изложеното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 511 от 23.04.2026г. по гр. д. № 1903/2024. по описа на РС- Габрово, вместо което постанови:

ИЗМЕНЯ решение №16/15.01.2026г. по гр.д.№1903/2024г. на РСГаброво в частта за разноските по отношение на присъденото на адв. Е. И. възнаграждение по чл. 38 ЗА, като го намалява от 495 лева на 60 лева с ДДС /30.68 €/ по иска с правно осн. чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и от 480 лева на 60 лева с ДДС /30.68 €/ по иска с правно осн. чл. 55 ал.1 ЗЗД.

Определението е окончателно и на основание чл.274 ал.4 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3