Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 111 от 22.01.2025, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 1476/2024
Вид
Определение № 111
Подписан
22.01.2025
В сила
07.02.2025
Състав
ВЯРА МАРКОВА ПАНАЙОТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 111 гр. Търговище, 22.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20243530101476 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.130 от ГПК.

Предявен е иск, с правно осн. чл.124, ал.1 от ГПК от А. А. и И. А., двамата от гр. Търговище, действащи чрез пълномощник против Л. М. и М.

М., двамата от гр.Търговище, с искане да бъде установено по отношение на ответниците, че ищците не дължат суми за погасяване на договорни ипотеки, учредена в полза на „ОББ“ АД, за обезпечаване на вземане, по договори за кредит от 31.08.2007 год. и 29.05.2008 год., сключени между банката и първата ответница, втория ответник бил съпруг на първата. В молбата се твърди, че ищците с констативен нотариален акт са признати за собственици по давност на недвижим имот – жилище, с идентификатор ***, с административен адрес: гр.Търговище, бул. ***, но ответниците оспорили правото им на собственост, като предявили иск, с правно основание чл.108 от ЗС, на с влезли в сила съдебни решения иска на ответниците бил отхвърлен, като в мотивите си съдът е приел, че ищците са собственици на имота на основание давностно владение. Ищците твърдят, че първата ищца е длъжник по два договора за кредит, сключени с „ОББ“ АД, съответно от 31.08.2007 год. и от 29.05.20008 год., по които вземането на банката е обезпечено с договорна ипотека върху Поземлен имот с идентификатор ***, заедно с построената в него сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, като в първата сграда се намирало жилището, собственост на ищците. В молбата се твърди, че след влизане в сила на съдебните решения по възникналия, между страните, спор за собственост ищците решили да прехвърлят имота на друго лице, с договор за издръжка и гледане, поради което помолили първата ищца да освободи само собствения им имот от ипотеката, но тя отказала, съдействие ищците не получили и от банката. Тъй като никой нямало да се съгласи да му прехвърлят имот, с тежести и ипотеката възпрепятствала ищците да се разпоредят с имота 1 си, те считат, че за тях е на лице правен интерес от предявяване на иска.

Като сложи на разглеждане материалите по делото и при изпълнение на задълженията по чл.130 от ГПК съдът счита, че предявения иск, с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК е недопустим, по следните съображения: Видно от изложените в исковата молба твърдения и приложените към молбата писмени доказателства между страните по делото не е на лице спорно правоотношение, което да е предмет на установяване. Спора между страните, касателно собствеността на недвижим имот е разрешен с влезли в сила съдебни решения, имащи сила на присъдено нещо, ищците не са страни по договора за кредит с „ОББ“ АД, нито в качеството си на кредитополучатели, съдлъжници, или поръчители, не са и ипотекарни длъжници. Липсват твърдения в молбата, че ответниците, евентуално банката да имат претенции към ищците за изпълнение на задължения по договорите за кредит, или да е насочено изпълнение към собствения им имот, за да е на лице установяване със сила на присъдено нещо, че ищците не дължат. Обстоятелството, че имота, собственост на ищците е в сграда, върху която е учредена договорна ипотека в полза на „ОББ“ АД, за обезпечаване задължения на ответниците по договори за кредит не възпрепятства ищците да се разпореждат със собствения си имот в поза на трето лице, в това число и да прехвърлят собствеността с договор за издръжка и гледане. От изложеното в молбата съдът прави извода, че няма действие от страна на ответниците, с което същите да засяга правната сфера на ищците, което да обуслови спор, който е необходимо да се разреши по исков ред.

Според трайно установената съдебна практика - Определение № 60310 от 21.09.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1729/2021 г., III г. о., ГК и др., правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правният му интерес от предявяване на установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла, оспорването в отговора на исковата молба и др.

Когато обаче ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска, то липсва правен интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск.

В конкретния случай ответниците не са дали повод за предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като се установи, че същите не са предприемал каквито и да било действия спрямо ищците, които да сочат, че последните са длъжници по договорите за кредит. Отделно от това ищците, чрез предявения иск целят да се установи, че не са длъжници по договори, по които същите не са страна.

2

Наличието на правен интерес е от категорията на абсолютните предпоставки за право на иск. Липсата на такъв прави претенцията недопустима.

Предвид изложеното производството по делото следва да се прекрати, а исковата молба с приложенията към нея да се върне на ищците.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1476 / 2024 год. на Районен съд - Търговище, поради недопустимост на иска, на осн. чл.130 от ГПК.

ВРЪЩА исковата молба, ведно с приложенията към нея на ищците А.

Х. А., ЕГН ********** и И. А. А., ЕГН **********, действаща чрез пълномощник адв. С. М. от ТАК, със съдебен адрес: гр.Търговище, ул.

„Лилия“ № 4, вх. Б, ет.3, кантора № 9.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на ищеца, пред Окръжен съд -Търговище.

Връщането да се извърши, след влизане в сила на определението.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 3