Протокол № 118 от 12.07.2023, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 118 гр. Бургас, 10.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова и прокурора К. Г. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600082 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Жалбоподателят подсъдим Х. Х., се явява лично и с упълномощения защитник адв С. К. от АК-С..

Не се явява упълномощеният защитник адв. Н. Н., редовно призован.

Жалбоподателят частен обвинител Д. П. Д., се явява лично и с упълномощения повереник адв. Д. Д. от АК-С..

За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор К..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Желая да бъда представляван единствено от адв. К. и делото да се гледа в отсъствие на адв. Н..

Съдът, като изслуша становищата на страните намери, че няма пречка за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание и 1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

Съдът дава ход на съдебно следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Няма доказателствени искания. да соча нови доказателства.

Нямам

АДВ. Д.: Няма да соча нови доказателства.

АДВ. К.: Тъй като бяхме задължени в предходното съдебно заседание да представим доказателства за отсъствието на подсъдимия в предходното съдебно заседание поради извършени прегледи, представям два броя амбулаторни листи с

№

231675030807/16.06.2023 г. и

№

23171D058F9F/20.06.2023 г.; медицинско направление и рецептурна бланка.

Считам, че при първоинстанционното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, в самия му край, на подсъдимия беше нарушено правото на защита, а именно: Сливенски окръжен съд отказа да назначи съдебно-психиатрична експертиза с поставени въпроси, които според нас са във връзка с предмета на делото, а именно доказване престъплението от субективната му страна. В тази връзка считам за уместно и правя пред Вас същото искане за назначаване на такава експертиза с поставени въпроси пред първоинстанционния съд. Експертизата да установи, какво е било психическото състояние на подсъдимия непосредствено преди удара, могъл ли е да разбира действията си, да ги контролира по някакъв начин, бил ли е в състояние на афект вследствие на действията на пострадалия, тъй като по делото има достатъчно обилни данни за агресивно поведение от страна на пострадалия и и синът му, който за жалост е починал, които са провокирали според мен поведението на подсъдимия впоследствие, за да се стигне до тази ситуация. В тази връзка желаем да бъде назначена такава експертиза.

ПРОКУРОРЪТ: Считам искането за неоснователно. Тези обстоятелства са изяснени по делото и не е необходимо специални знания, за 2 да се прецени могъл ли е да разбира свойството и значението на извършеното подсъдимия и в какво състояние се е намирал.

АДВ. Д.: Солидаризирам се със становището на прокуратурата. Моля да оставите искането без уважение.

Съдът се оттегляна тайно съвещание за произнасяне по направеното искане от адв. К..

След проведеното тайно съвещание съдът намери, че за изясняване на претендираните от адв. К. обстоятелства не се налага назначаването на съдебно-психиатрична експертиза. По делото са налице достатъчно доказателства, от които съдът да направи изводи за подлежащите на доказване обстоятелства така, както са описани в чл. 102 НПК.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. К. за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза.

АДВ. К.: Няма да соча други доказателства.

Съдът по доказателствата,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото доказателства, както и представените от адв. К.-защитник на подсъдимия - два броя амбулаторни листи с № 231675030807/16.06.2023 г. и № 23171D058F9F/20.06.2023 г.; медицинско направление и рецептурна бланка.

ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.

ДАВА ХОД на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, с присъда по НОХД № 350/2022 г., Окръжен съд-Сливен е признал подсъдимия Х. Х. за виновен в извършване на престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „в“, предл. 1, вр. б. „б“, 3 предл. 1, вр. ал. 1 НК и при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, му е определил и наложил наказание лишаване от свобода седем години, при първоначален строг режим, както и лишаване от право да управлява МПС завинаги.

Срещу присъдата е подаден протест срещу приложението на чл. 55, ал.

1, т. 1 НК при определяне на размера на наказанието лишаване от свобода под минимума от 10 години, съответно срещу размера на наложеното наказание лишаване от свобода, който според обвинението е занижен. С протеста се иска определяне на наказанието за процесното престъплението при приложението на чл. 54 НК при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, т.е. петнадесет години лишаване от свобода.

Поддържам изцяло протеста.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от повереника на частния обвинител срещу приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. В тази част жалбата е основателна. С жалбата се иска изменение на присъдата и увеличение на размера на наложеното наказание към максимално възможния, а именно двадесет години.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба на защитниците на подсъдимия, в която бланкетно се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, а наложените наказания са несправедливи. Подадената жалба считам за неоснователна.

Предвид задължението на въззивната инстанция да провери изцяло правилността на присъдата следва да се отчете, че производството пред първоинстанционния съд е протекло по общия ред, като в хода на същото няма допуснати процесуални нарушения. Събрани са всички възможни доказателства и обективната истина по делото е изяснена. В мотивите към присъдата подробно е изложена приетата за установена фактическа обстановка, която отговаря на събраните доказателства.

От фактическа страна е важно да се акцентира на следните обстоятелства, относно поведението на подсъдимия, тъй като са релевантни за личността му и за формата на вината: Историята, довела до процесното ПТП е започнала в нощта на 20/21.11.2021 г., когато подсъдимият е извършил акт на сексуално посегателство срещу свид. В.В.. На процесната дата 21.11.2021 г., по инициатива на пострадалия П. Д. била уговорена среща с 4 подсъдимия Х., на която пострадалият помолил баща си да го придружи и откара с автомобил. Подсъдимият се съгласил на тази среща, за която се „подготвил“ като се въоръжил с дървена бухалка и извикал брат си – свид.

Х.Е. да присъства. Първоначално, преди отбивката за с. К., обл. С., лек автомобил „***“ с рег. № ** управляван от свид. Д., се движил зад лек автомобил „***“ с рег. № ** управляван от подсъдимия, но подсъдимият и брат му, който се движил с трети автомобил, се разбрали по телефон да изпреварят автомобила на пострадалите и да ги спрат. Установено е, че при първата среща между тях, подсъдимият и брат му спрели управляваните автомобили и се насочили към автомобила на Д., като подсъдимият бил въоръжен с дървена бухалка, а брат му – с газов пистолет. Тогава свид. Д. Д. потеглил за да избегне въоръжената атака от страна на Х. В този момент подсъдимият ударил с дървената бухалка автомобила на Д., а брат му възпроизвел изстрели. От този момент пострадалият П. Д. и свид. Д. Д. се превърнали в преследвана цел, в мишена. След демонстрираната сила и агресия от страна на преследвачите, свид. Д. бил принуден да увеличи скоростта на управлявания автомобил, за да избегне повторна среща с тях, но подсъдимият и брат му ги последвали. Безспорно е установено с каква скорост са се движили автомобилите на пострадалия и извършителя в населено място – с. К., но важно е да се отбележи, че подсъдимият целенасочено е управлявал с превишена скорост, за да настигне Д.и, намалявайки дистанцията помежду им, в нарушение на чл. 21, ал.1 и чл. 23, ал. 1 чл. ЗДвП, за да ги спре и да се саморазправи с тях. След първия удар в задната част на лек автомобил „***“, подсъдимият продължил да ги преследва, като се опитвал да ги „засече“ и съзнателно да ги блъсне, за да ги спре. Подсъдимият увеличил скоростта си на движение на 107 км/ч, навлязъл в лявото платно и застигайки автомобила на пострадалите е предприел промяна на направлението при косо връщане към дясната пътна лента, с цел да удари лекия автомобил „***“ в задната му лява част. Към момента на удара скоростта му е била 86 км/ч. От действията на подсъдимия е настъпило процесното ПТП, което е било непредотвратимо и са настъпили съставомерните последици – смърт на П. Д., както и две средни телесни повреди на свид. Д. Д..

Въз основа на установените факти съдът е направил правилни правни изводи относно съставомерността на деянието, предмет на обвинението 5 срещу подс. Х. по чл. 342, ал. 3, б. „в“, предл. 1, вр. б. „б“, предл. 1, вр. ал.1 НК.

Предвид напълно изяснената фактическа обстановка и механизъм на процесното ПТП, единствено спорният момент по делото е формата на вината, при която е извършено процесното деяние. Считам, че Окръжен съдСливен правилно е приел, че процесното деяние е извършено при форма на вината „евентуален умисъл“. За умисъла на подсъдимия следва да се съди от реалните му действия, които обективират и материализират формираните в съзнанието му представи, а не от обясненията му, които са средство за защита.

Предвид последователните и целенасочени действия на подсъдимия преди фаталния удар – въоръжаването с бухалка, викането на брат си въоръжен с пистолет, нанасяне на удар с бухалка по автомобила на Д., преследването на автомобила на пострадалите, първият удар в лекия автомобил „***“ със задната част на управлявания автомобил, и последващият – по-силен и фатален удар, може да се заключи, че същият е целял физическа саморазправа с пострадалия, която е постигнал чрез описаните действия по преследване с лек автомобил „***“ и умишлено осъществените удари чрез собствения си автомобил по лекия автомобил „***“, в който са пътували пострадалите.

Подсъдимият съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата – управлявал е с превишена скорост в населено място и неспазвайки дистанция, настигайки автомобила на пострадалите и блъскайки го, като е съзнавал общественоопасния характер на действията си. По този начин той е създал вероятност от увреждане на лицата пътуващи в преследвания автомобил, която напълно е съзнавал. В конкретния случай действията на подсъдимия обективират евентуалния му умисъл да причини смъртта на пострадалия, причинявайки ПТП, предвиждайки създадената реална опасност за здравето и живота на пътуващите в лек автомобил „***“, който резултат е допускал. Отношението на дееца към предвиждания престъпен резултат визиран в съответната правна норма, е от значение за формата на вината му. Като е съзнавал опасността, която предизвиква с действията си, същият е можел да предвиди, че ще има неблагоприятни последици, но Х. е продължил с действията си – след първия удар по лекия 6 автомобил е последвал втори, следователно същият е преследвал своята цел без да го интересува какво може да причини. В конкретния случай, подсъдимият съзнателно е нарушил редица правила гарантиращи безопасността на движението, създавайки такава пътна ситуация, при която настъпването на конкретното ПТП е било неизбежно. При това, от значение е и обстоятелството, че при така създадената пътна ситуация, подсъдимият не е могъл да има увереност, че разполага с някакви реални възможности за избягване на престъпния резултат и е съзнавал възможността да настъпят неправомерни последици от неговите действия, като е допускал настъпването на вредоносния резултат. Това категорично сочи на форма на вината „евентуален умисъл“. Когато лицето има идеята, че може да предизвика неблагоприятни последици, но продължава да следва своята линия на поведение, или когато проявява дълбока незаинтересуваност спрямо поведението си и възможните негови последици, не може да става дума за непредпазливост.