Решение № 43 от 06.03.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Разград, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора В. Як. М. като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223300600267 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 34/28.06.2022 г., постановена по НОХД № 597/2020 г. по описа на Районен съд – Разград, подсъдимият В. Л. К. от гр. София е признат за виновен в това, че на 23.03.2019 година в гр. Разград причинил на Т. Ш. Р. от същия град средна телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане в дясната лицева половина – в областта на десен долночелюстен клон, оток и кръвонасядане в окосмената тилна област на главата към ляво, мозъчно сътресение, посттравматични контузионни огнища на главния мозък – двустранно челно базално и в дясно слепоочно, като мозъчната контузия е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота му – престъпление по чл. 129, ал. 1, във вр. с ал. 2 от НК, като на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода срок от една година, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

Със същата присъда подсъдимият В. Л. К. е осъден да заплати на гражданския ищец Т. Ш. Р. сумата от 10 000 лева, представляваща неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата му част до 45 000 лева предявения иск у отхвърлен като неоснователен.

1

Подсъдимият В. Л. К. е осъден да заплати по сметка на ОД МВР - Разград сумата 282,30 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, по сметка на Районен съд - Разград сумите от 1148.00 лева разноски в съдебното производство и 400.00 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, и 600 лева деловодни разноски на гражданския ищец и частен обвинител Т. Ш. Р.

Против присъдата са постъпили въззивни жалби от гражданския ищец и частен обвинител Т. Ш. Р., чрез редовно упълномощен повереник адв. А. Т. – Й., и от подсъдимия В. Л. К., чрез упълномощен защитник адв. А. Т..

С жалбата на гражданския ищец и частен обвинител Т. Ш. Р. присъдата се атакува както в наказателната, така и в гражданската част. Според повереника присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, материалния закон, наложеното наказание се счита за несправедливо, а размера на присъденото обезщетение определен в противоречие с практиката на ВКС.

С жалбата се прави искане въззивния съд да отмени присъдата, като върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, алтернативно за изменение на присъдата с увеличение на наложеното на подсъдимия наказание и уважаване на гражданския иск изцяло в предявения му размер.

В депозирано Допълнение към въззивната жалба се отправя критика към анализа на доказателствата от първоинстанционния съд. Според повереника част от доказателства са игнорирани или превратно тълкувани от районния съд, което е довело до грешния извод за липса на безсъзнателно състояние у пострадалия вследствие нанесения от подсъдимия удар.

На следващо място се изразява несъгласие с извода на първия съд, че пострадалия е имал предхождаща неправомерна проява спрямо подсъдимия, което е отчетено от съда като смекчаващо вината обстоятелство. Изтъкват се като отегчаващи вината обстоятелства нанесения силен удар в жизненоважен орган от човек спортист, което е можело да доведе и до по сериозни последици за здравето и живота на пострадалия, като основания за увеличаване на наложеното наказание. При определяне размера на гражданския иск за неимуществени вреди първия съд не бил анализирал характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от пострадалия болки, степента на травматичните увреждания, проведеното лечение и продължителността на възстановителния период. Като съществено нарушение на процесуалните правила в допълнението на въззивната жалба се сочи липса на мотиви.

С жалбата на гражданския ищец и частен обвинител Т. Ш. Р. не са направени доказателствени искания.

В жалбата на адв. А. Т., защитник на подсъдимия В. Л. К., се навеждат оплаквания най – вече за недоказаност на обвинението. След анализ на събраните гласни доказателства защитникът излага тезата, че инициатор на конфликта е бил пострадалия свидетел, а подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана.

2

С жалбата се прави искане въззивния съд да отмени присъдата, като признае за невиновен и оправдае подсъдимия по повдигнатото обвинение.

С жалбата на подсъдимия В. Л. К. не са направени доказателствени искания.

В писмено допълнение към въззивната жалба, депозирано от защитника адв. Г. В., отново се инвокират оплаквания за нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд, като липса на отговор на направените от защитата възражения относно протичане на инцидента, начина на съпротИ. от страна на подсъдимия и съразмерността на отбранителните действия, предприети от него срещу противоправното нападение на пострадалия. Според защитата не са изложени мотиви относно правно значими факти, като ръстово и възрастово преимущество на пострадалия спрямо подсъдимия и агресивното поведение на хората от обкръжението му. Районн ият съд не подложил на проверка обясненията на подсъдимия относно заявения от него страх от поведението на Р. с цел приложението на чл. 12, ал. 4 от НК. В допълнението на жалбата се развИ.т подробни мотиви защо действията на подсъдимия покрИ.т признаците на института на неизбежната отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК, като няма превишаване на пределите й.

Прави се искане да се отмени осъдителната присъда и съдът да постановИ., с която оправдае подсъдимия и да отхвърли изцяло предявения граждански иск. Алтернативно се пледира въззивният съд да приеме, че се касае за състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие и да бъде преквалифицирано деянието като такова по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК, за което е предвиденото по-ниско наказание предпоставя освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. Пак в условията на алтернативност се претендира наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като основание за приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК и замяна на наказанието „лишаване от свобода“ с „пробация“ с налагането на двете задължителни пробационни мерки и намаляване размера на гражданския иск.

В писмен отговор на въззивната жалба на гражданския ищец и частен обвинител, адв.

А. Т., защитник на подсъдимия В. Л. К., изтъква неоснователност на жалбата по отношение размера на наложеното на подсъдимия наказание, като се изреждат редица смекчаващи вината обстоятелства. Отново се излагат доводи за провокативното поведение на пострадалия, предизвикал конфликта, и тезата за неизбежна отбрана.

В съдебно заседание гражданския ищец и частен обвинител Т. Ш. Р. не се явява, представлява се от упълномощен повереник адв. А. Т. – Й.. Повереника поддържа жалбата на основанията, изложени в нея, като отново се прави оплакване от аналитичната дейност на първоинстанционния съд по отношение изпадането на пострадалия в пълно безсъзнателно състояние. Оспорва защитната теза на подсъдимия, че е действал в условията на неизбежна отбрана или в състояние на силно раздразнение, тъй като от доказателствата по делото не можело да се изведе поведение на часния тъжител, с което да е предизвикал или застрашил подсъдимия.

3

Подсъдимият В. Л. К. се явява в съдебно заседание лично и с редовно упълномощени защитници адв. Д. Р. и адв. Г. В..

Защитникът адв. Д. Р. подържа подадената въззивна жалба и допълнителното изложение към нея. Изтъква, че присъдата е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в превратно тълкуване на доказателствения материал по делото. Счита, че от свидетелските показания по безспорен начин се установявало, че първоначално подс. К. е бил нападнат от частния тъжител, опитал се е да избяга от ситуацията, но е бил преследван от пострадалия и още няколко лица, и за да се защити е нанесъл удар на последния.Според защитника без съмнение подсъдимият е действал в условията на неизбежна отбрана, което изключвало престпъния характер на извършеното от него. Предвид на това пледира за оправдаване на подзащитния му, алтернативно за преквалифициране на деянието като такова по чл. 132 от НК и приложението на чл. 78а от НК. Пак в условията на алтернативност изтъква многобройни смекчаващи вината обстоятелства като основание за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК и замяна на наказанието лишаване от свобода с наказание пробация и намаляване размера на гражданския иск.

Защитникът адв. Г. В. също поддържа въззивната жалба и допълнението към нея, като счита, че са налице основания за отмяна на първоинстанционната присъда. Също навежда доводи, че първопричина за конфликта е бил пострадалия Т. Р., а подсъдимият К. е действал в условията на неизбежна отбрана, нападнат от агресивна група мъже. Пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова оправдателна и отхвърляне на гражданския иск. Алтернативно пледира за наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 55 от НК.намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода в размера под три години и отлагане изпълнението му на основание чл. 66 от НК.

Подсъдимият В. К. поддържа становището на защитниците си и моли съда да бъде оправдан. В последната си дума отново твърди, че не е извършил престъпление.

Участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура - Разград счита жалбите за неоснователни, а присъдата на първоинстанционния съд за правилна, законосъобразна и обоснована, като моли съда да я потвърди. Изразява становище, че първоинстанционния съд е направил обстоен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на които е стигнал до правилни изводи относно съставомерността на деянието на подсъдимия по повдигнатото обвинение, а наложеното наказание в минимален размер е в съответствие с установените по делото смекчаващи вината обстоятелства. Не намира основания в материалите по делото за преквалифициране на деянието по привилегиравония състав или декриминализирането му чрез института на неизбежна отбрана.

Окръжен съд – Разград, след като направи собствен анализ на доказателствата по делото и извърши цялостна служебна проверка на атакуваният съдебен акт, приема следното:

Жалбите на гражданския ищец и частен обвинител Т. Ш. Р., чрез редовно 4 упълномощен повереник адв. А. Т. – Й., и на подсъдимия В. Л. К., чрез упълномощен защитник адв. А. Т., са допустими, като подадени от надлежни страни в установения законов срок и до компетентния съд.

Разгледана по същество, жалбата гражданския ищец и частен обвинител Т. Ш. Р. е частично основателна по отношение размера на уважения граждански иск, а жалбата на подсъдимия В. Л. К. е изцяло неоснователна.

От фактическа страна:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните на първоинстанционната съдебно следствие доказателства. Процесуалната дейност на първостепенният съд не страда от приписаните в жалбите недостатъци, както по отношение попълването на делото с доказателства, така и при тяхната оценка. Изведените от анализа им фактически положения, подробно изложени в мотивите към проверяваната присъда, намират подкрепа в доказателствена съвкупност и в този смисъл са обосновани. При собствения анализ на доказателствата настоящият състав не установи основания да се отклони от възприетите от районния съд факти, и по - конкретно намира, че по делото безспорно е установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В. Л. К. е роден на 02.08.2000 г. в гр. София, понастоящем живее в гр.