Решение № 480 от 21.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, ………..

2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД,

НО, ХІV въззивен състав, в открито съдебно заседА.е на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

А.А.

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ

ДЕЧЕВ

ПАВЕЛ ПАНОВ

При участието на секретаря ДА.ела Генчева и в присъствието на прокурора Лилия Дамянова, след като разгледа докладваното от съдия Дечев в.н.о.х.д. № 3444 по описа за 2019 година, намери за установено следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от

НПК.

С присъда от 06.03.2019г. по НОХД №

20716/2017 г. по описа на СРС, НО, 121-състав е признал подсъдимия Ю.Н.Н. за невиновен в това, че на 31.07.2015 г. в гр. София, в ж.к. „********, на междуетажна площадка, чрез изтласкване на горната част на тялото на П.П.М., вследствие на което същият паднал, му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в тежко навяхване на дясното коляно с клинични признаци за разкъсване на предна кръстна връзка на дясното коляно, причинило на М. затруднения в движението на десния долен крайник за период по-голям от 30 дни, поради което на основА.е чл.304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК.

Срещу така постановената присъда е постъпил протест и допълнение към същия, в които се поддържа, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Изтъква се, че при оценката и анализа на доказателствата СРС е допуснал съществени процесуални нарушения, довели до грешни фактически изводи, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон. Излагат се аргументи за превратно тълкуване на доказателствения материал, като се посочва, неоснователно и при липса на анализ в съответствие с чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК е даден приоритет на едни доказателства за сметка на други. Твърди се, че от събрА.те по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимият е осъществил престъплението, за което е бил обвинен. Предлага се присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена осъдителна такава за престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като му се наложи наказА.е 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което се отложи с 3 години изпитателен срок.

Оправдателната присъда е атакувана и от частния обвинител, в чиято въззивната жалба и допълнението към нея се твърди, че обвинението за престъплението по чл.129, ал.1 от НК е доказано по несъмнен начин. Поддържа се, че СРС е допуснал съществени процесуални нарушения, довели до грешни фактически и правни изводи и неправилно приложение на материалния закон. Поради това се иска отмяна на оправдателната присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказА.е „лишаване от свобода“ в размер от 6 месеца, изпълнението, на което да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК.

В разпоредително заседА.е въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседА.е.

Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

По делото са постъпили писмени възражения срещу протеста и въззивната жалба от защитника на подсъдимия. Прави се обобщение на извършените процесуално-следствени действия в първоинстанционното съдебно следствие, като в заключение намира изводите на районния съд за оправдаване на подсъдимия за обосновА. и моли присъдата да бъде потвърдена като правилна.

В открито съдебно заседА.е представителят на държавното обвинение не поддържа протеста, но не оттегля същия. Намира направения от първоинстанционния съд доказателствен анализ за правилен, като предлага собствен прочит на достоверността на свидетелските показА.я. Въз основа на така изложеното предлага присъдата да бъде потвърдена.

Частният обвинител редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С., който поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Въз основа на изложеното в тях моли присъдата да бъде отменена като неправилна и да бъде постановена нова, с която подсъдимият Н. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Защитникът на подсъдимия – адв. И., оспорва подадените протест и жалба и съответните допълнения към тях, като поддържа становището на прокурора при СГП. Излага аргументи, въз основа на които намира доказателствения анализ на районния съд за правилен. Моли присъдата да бъде потвърдена.

Подсъдимият Н. в своята лична защита поддържа изложеното от защитника си, а в правото на последна дума – моли да бъде потвърдена присъдата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста и въззивната жалба, в съответните допълнения към тях, както и тези, изложени в съдебно заседА.е и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основА.я за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:

След надлежна служебна проверка на атакувА.я съдебен акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно невиновността на подсъдимия Н.. Пред настоящата съдебна инстанция беше назначена и приета експертиза във връзка със системното неявяване на частния обвинител М. пред въззивната инстанция, което се явяваше основА.е за многократно отлагане на делото.

Заключението на експертизата не влияе върху крайните фактически и правни изводи, като при самостоятелна преценка на събрА.те по делото доказателства въззивната инстанция не намери основА.я за съществена промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият

Ю.Н. е роден на *** г. в гр. Кюстендил, живущ ***, български граждА.н, разведен , неосъждан с ЕГН **********. Той живее на семейни начала със свидетелката Н.Н.в ж.к. „********, гр. София. Те имат две деца. В дома си Н. отглеждал куче – мъжко, едра порода, на име Руфас.

Подсъдимият

Н. е с 76 % неработосбособност, /хроничен осетомиелит с фистула; хроничен екзацербиращ остеомиелит след фрактура на десен фремор; десностранна коксартроза; левостранна гонартроза/, причинена от множествена травма при ПТП.

Частният обвинител П.М. и съпругата му – свидетелката А.М., били съседи на подсъдимия Н., които живеели също на третия етаж в апартамент № 10. Свидетелят М. е с висше образовА.е, работел в „С.Б.” ЕООД на длъжност специалист „онлайн преводи”.

Ползва се с уважение сред колегите си.

До

31.07.2015 г. съседите нямали пререкА.я помежду си, като подсъдимият Н. дори не знаел малките имена на сем. М.. На същата тази дата свидетелите М. след 20.30 часа били седнали на пейка пред входа на блока заедно с техен приятел, където изпили по 500 мл. бира в стъклени бутилки. Около 22:00 часа А. и П. М. се разделили с техния приятел и върнали стъклените бутилки. След това свидетелят М. купил алкохол в стъклена бутилка тип „патронче” и двамата тръгнали да се прибират в дома си. По стълбите към етажа си, М. срещнали подсъдимия, който извеждал кучето си на разходка. Подсъдимият Н. винаги го извеждал на къс повод тип „строг метален нашийник”. При този повод, стопА.нът упражнявал дърпане, което в зависимост от силата си, респектира кучето чрез метални шипове, които се забиват във врата на животното. Долавяйки, че съседите му са употребили алкохол, подсъдимият Н. дръпнал на къс повод кучето, за да няма последствия за М.. Вместо да се размине с него, свидетелката А. М. започнала да рита кучето. Направила забележка на Н., че няма право да го извежда без намордник. В този момент се намесил и частният обвинител М. и двамата започнали да крещят. Подсъдимият не им отвърнал, а само се стараел да държи кучето далеч от тях. От виковете им, кучето се разлаяло, подсъдимият в желА.ето си да държи здраво превъзбуденото вече животно, хванал повода му с две ръце и се насочил към площадката между трети и четвърти етаж на входа. Междувременно свидетелката М.продължавала да крещи и да вика „Ще убия това куче, ще го отровя!”.

Чувайки виковете, свидетелката И.Г.решила да види какво се случва и застанала на стълбите на четвъртия етаж, където живеела, но без да слиза надолу. Тя разпознала гласовете на семейство М., като чула и закА.те от страна на М.как ще убие и отрови кучето. Свидетелката Г. незабелязано слязла по-надолу и забелязала подсъдимия Н. да седи безмълвно на площадката между трети и четвърти етаж и да държи здраво на къс повод кучето си. Свидетелката доловила силна миризма на алкохол, носеща се от площадката на третия етаж. Преценила, че не е добре да се намесва в конфликта на съседите си и се прибрала в дома си.

Виковете от стълбището били чути и от свидетелката Н.Н., която излязла пред вратата на дома си. Тя видяла, че подсъдимият Н. се намирал на площадката между 3-ти и 4-ти етаж, до него била свидетелката М., която ритала кучето им, а непосредствено на стълбите пред тях стоял свидетелят М. със стъклена бутилка тип „патронче в ръка. Частният обвинител замахвал с бутилката и ударил подсъдимия. Виждайки това, свидетелката Н. бързо се качила на междуетажната площадка заставайки между кучето, което подсъдимият все още държал, и М., за да й попречи да го рита.

Междувременно свидетелят М. замахнал втори път с бутилката тип „патронче“ към подсъдимия, който в опита си да се предпази от удара пуснал с едната си ръка повода на кучето и изтласкал назад свидетеля М..

В резултат на това последният залитнал, опитал се да се задържи на стената, но не успял и паднал по стълбите надолу към площадката, пред входа на дома на семействоН.. Виждайки съпруга си паднал на земята, М.спряла да рита кучето и слязла при него. Подсъдимият Н., придружен от съпругата си използвал този момент да изведе кучето извън входа.

През това време, падналият на земята М. се оплакал от болки в крака, поради което съпругата му се обадила на телефон 112. На място бил изпратен полицейски патрул АП-192 в състав Л.И.и С.К.и екип на Бърза помощ. Свидетелите И. иК.пристигнали на място около 22.15 часа. На адреса те установили, че семейство М. са видимо повлияни от употреба на алкохол, като дори имали несигурен стоеж. След като изслушали М., полицейските служители потърсили подсъдимия, на когото съставили в 22.30 часа разпореждане по реда на чл.64 ЗМВР. Междувременно пристигнала линейка и откарала М. в „Пирогов”. Съпругата му не го придружила, а останала в дома си.

След

23.30 часа свидетелитеК.и И. били изпратени отново на същия адрес, но този път сигналът бил подаден от семействоН. с оплакване, че А.М. ритала по вратата им.

Полицейските служители съставили разпореждане по реда на чл.64 НПК в 23.55 часа на свидетелката М..

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни се установява, че на частния обвинител М. е причинена телесно увреждане, изразяваща се в тежко навяхване на дясното коляно с клинични признаци за разкъсване на предна кръстна връзка на дясното коляно, причинило затруднения в движението на десния долен крайник за период по-голям от 30 дни. Според заключението конкретната морфология на увреждането на колянната става на десния крак изключва същата да е причинена при директен удар – ритник в коляното, като добре отговаря да е получена при падане на пострадалия от собствен ръст на терен.

От назначената в хода на съдебното производство допълнителна тройна съдебномедицинска експертиза се установява, че на частния обвинител е причинена травма на десния долен крайник, изразяваща се в разкъсване на предна кръстна връзка в дясната колянна става, причинила трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период по-дълъг от 30 дни. Според заключението характерният вид на травмата изключва тя да е причинена при директен удар – ритник в областта на коляното, но може да е реализирана при съприкосновение между двете лица с последващо изваждане на пострадалия от равновесие и реализиране на увреждането. Според същото заключение към датата на инцидента подсъдимият Н. е бил в състояние на преживяна множествена травма поради ПТП, включваща тежко счупване на дясната бедрена кост и счупване на костите на лявата подбедрица. Към момента на изготвяне на заключението подсъдимият е със самостоятелна походка, с накуцване, без помощни средства, с фистула в горно-латералната зона на дясна колянна става, с постоянна лимфостаза и повърхностна варикоза по хода на целия десен долен крайник и огрА.чени движения на тазобедрената и колянната става.