Решение № 425 от 22.12.2021, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Ямбол, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Г. Ст. Геореоргиев при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Г. Ст. Георгиев Гражданско дело № 20212330102557 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от ХР. Ж. ИВ. с ЕГН ********** от гр. Я, ***, чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я ***, чрез адв. А. Д.-ЯАК, против Г. СТ. Г. с ЕГН ********** от с. Р, общ. Т, обл. Я *** с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 9 000, 00 лв., представляваща главница по запис на заповед от 30.05.2016 г., с падеж 30.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 03.07.2018 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че по силата на издаден от ответника в полза на ищеца запис на заповед от 30.05.2016 г., с падеж на 30.05.2018 г., ответникът като издател без протест и разноски се задължил да заплати на ищеца, като поемател сумата от 9000,00 лв.

Записа на заповед отговарял на изискванията на чл.535 ТЗ и съдържал всички задължителни реквизити, поради което установявало валидно възникнало задължение на ответника, към ищеца за заплащане на сумата по процесния заповед в размер на 9 000,00 лв. Вземането по записа на заповед било изискуемо, като с менителничния ефект бил уговорен падеж за плащане на определена дата- 30.05.2018 г., която била настъпила към подаване на заявлението по чл.417 ГПК.

Ищецът подал за дължимата сума заявление по реда на чл. 417 ГПК и било образувано ч.гр.д. № ***/2018 г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за главницата, ведно с лихвата от датата 1 на подаване на заявлението. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК същият възразил, че не дължи, поради което се предявява настоящият установителен иск.

В с.з. ищецът изпраща процесуален представител, който поддържа иска, ангажира доказателства и претендира присъждането на разноски.

Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я. ***, чрез адв. Д. С. ЯАК.

В същия претенцията се оспорва изцяло, като неоснователна. Твърди се, че причините за издаване на процесния запис на заповед, била през годините бащата на ответника имал финансови взаимоотношения с ищеца, като получавал от него в заем парични суми, които частично му връщал. Средствата били необходими на баща му за спешно погасяване на кредити, по които кредитополучател била сестра му и дъщеря на баща му. В крайна сметка във връзка с урежданията между ищеца и баща му, с цел гаранция за връщане на сумите, последният подписал запис на заповед от 30.09.2011 г., с падеж 30.09.2015 г. за сумата от 9000, 00 лв., същата която се претендирала в настоящото производство. Баща му бил пенсионер, с ниски доходи, а и по други причини за него не му било възможно да връща получените суми. Поради причина, че баща му и ищеца били дългогодишни приятели и колеги, страните по това дело се уговорили като обезпечение на задължението на бащата на ответника, последния да подпише запис на заповед за същата сума, касаеща процесната запис на заповед от 25.08.2015 г. Причината за подписване на процесната запис на заповед била единствена за обезпечение на задължението на бащата на ответника към ищеца, възлизащо на сумата от 9000,00 лв. Твърди се, че до този момент ответника нямал никакви финансови или други имуществени отношения с ищеца, не бил получавал пари от него, нито пък бил се задължавал по някакъв начин пред него. Кратко време, след издаването на процесната менителница, поради неплащане по запис на заповед издадена от баща му, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и след приключване на заповедната производство, образувано в ч. гр. дело № ***/2016 г. на ЯРС, заявителя се бил снабдил със Заповед № ***/24.08.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 26.08.2016 г. срещу баща му. На основание изпълнителния лист било образувано изп. дело № ***/2016 г. по описа на ЧСИ Д. Д., което в момента било висящо. По това изпълнително дело взискателя, ищец в настоящото производство не можел да удовлетвори вземането си, като вероятно бил прибягнал към заповедно производство срещу ответника, както и предявяване на настоящия иск.

Твърди се, че съгласно съдебната практика по принцип записът на заповед служил за обезпечение на вземане по каузално правоотношение. Именно съществуващата друга каузална сделка била непосредствената причина( основанието) за менителничното задължаване- чрез него се целяло да се гарантира изпълнение на поетите с каузалната сделка задължения. Затова, при надлежно наведени от страните в производството по чл.422, ал.1 ГПК твърдения и възражения за връзка между запис на заповед и каузалното 2 правоотношение, съдът бил длъжен да изследва наличието на такава връзка, а при доказването й, наличие на неизпълнено задължение по каузалната сделка, като в тази връзка се цитира съдебна практика по Решение № 127/12.07.2013 г. по т.д. № 274/2012 г., т.к., II отделение на ВКС. Настоящия случай бил точно такъв. Непосредствената причина за издаването на процесната запис на заповед било единствено гарантиране на задължението на бащата на ответника към ищеца в размер на 9000,00 лв. Ответника не бил страна по договорите за заем, които били сключвали баща му и ищеца, т.е. липсвала идентичност между страните по двете сделки, изпълнението на задължението по едното правоотношение, не би имало за правна последица погасяване на задължението по другото правоотношение.

Това било така, защото, ако баща му изплатил задължението си, нямало да доведе до погасяване на неговото по процесната запис на заповед. Последната нямала самостоятелен характер като правна сделка, което според ВКС го лишавала от спецификата му на абстрактен източник на Безусловно задължение за плащане на посочените в ефекта сума.

Поради изложеното вземането по запис на заповед не съществувало, тъй като волята на ответника не била да се задължи спрямо ищеца, а да гарантира вземането му срещу баща му.

Гаранционно- обезпечителната цел, с която бил издаден записът на заповед не можело да бъде реализирана и по тази причина задължението по него се явявало лишено от основание, като исковата претенция била неоснователна. Твърди се, че дори и да не се приемели горните съображения, счита се, че исковата претенция била неоснователна и на друго основание. Съгласно чл. 538 ТЗ издателят на запис на заповед бил задължен като платеца по менителницата, а съгласно чл.531, ал.2 ТЗ, вр. с чл.537 ТЗ вземането срещу платеца се погасявало с три годишна давност. Настоящия иск бил предявен след изтичане на давностния срок, който започвал да тече след датата на падежа- 30.05.2018 г., като се прави възражение за давност, като вземанията предмет на исковата молба били погасени.

В с.з. ответникът се явява лично и се представлява от пълномощник адвокат, като претендират отхвърляне на иска, ангажират доказателства и искат присъждане на разноски.

Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът ХР. Ж. ИВ. от гр. Я., подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата от 9000,00 лв., в едно със законната лихва върху нея от 03.07.2018 г.- датата на подаване за заявлението. Документа от който произтича вземането е запис на заповед, издаден на 30.05.2016 г. от Г. СТ. Г., без протест и без разноски, платим на падежа 30.05.2018 г.

По образуваното ч.гр.дело № ***/2018 г. заповедния съд при ЯРС постановил разпореждане от 04.07.2018 г., с което разпоредил Г. СТ. Г. да заплати на кредитора ХР. Ж.

ИВ. сумата от 9000,00 лв., дължима по записа на заповед от 30.05.2016 г., в едно със законната лихва от 03.07.2018 г. до окончателното й изплащане.

Поканата за доброволно изпълнение, заедно със заповедта за изпълнение била 3 връчена на 21.07.2021 г. на длъжника Г. СТ. Г., който подал възражение на 22.07.2021 г., като същото е подадено в срока по чл.414 ГПК и искът е допустим.

От представените от ищеца писмени доказателства, се установява, че по молба на взискателя ХР. Ж. ИВ. до ДСИ от 06.07.2021 г., с разпореждане от 09.07.2021 г. е образувано изп. дело № ***2021 г.,по издадения изп. лист по ч. гр. дело № ***/2018 г. на ЯРС, като по същото е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника Г. СТ. Г. на 21.07.2021 г.

Със същото разпореждане е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, което получавал като кметски наместник на с. Р, общ. Т, обл. Я.. Запорното съобщение е изпратено на Кмета на община- Т., получено на 14.07.2021 г. С молба на кредитора до ДСИ от 07.07.2021 г. е поискана справка от регистъра на БНБ за банковите сметки на длъжника, като същата е уважена, като се установило, че длъжника има разплащателна сметка в „ОББ“ АД, каккто и справка за актуалното състояние на трудовите договори на длъжника към 09.07. 2021 г., от която се установява, че последното му трудово правоотношение е с община- Т. от 09.12.2019 г., на длъжност кметски наместник и същото не е прекратено. По изп.дело е изпратено съобщение от община- Т. до ДСИ от 20.07.2021 г. от което се установява, че срещу длъжника Г. СТ. Г. от месец юли 2021 г. се пристъпва към изпълнение на запора, като му са удържани суми от трудовото му правоотношение от м. юли до м.ноември 2021 г. видно от справката извлечение.

С постановление от 23.07.2021 г. на ДСИ на основание чл.432, ал.1,т.7 ГПК производството по изп. дело № ***2021 г. е спряно, като също така е разпоредено постъпващите суми по делото от запор на трудовото възнаграждение на длъжника да не се изплащат на взискателя до произнасянето на съда с вл. в сила Решение относно съществуването на вземането.

От страна на ответника са представени доказателства за издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 24.08.2016 г. по ч. гр. дело № ***/2016 г. по описа на ЯРС, с което е разпоредено длъжникът С. Г. С. да заплати на кредитора ХР. Ж. ИВ. сумата от 9000,00 лв. по запис на заповед от 30.09.2011 г., с падеж 30.09.2015 г., в едно със законната лихва от 23.08.2016 г. до окончателното изплащане на вземането и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 26.08.2016 г.

По образуваното изп. дело № ***/2016 г. по описа на ЦСИ- Д. Д., като до длъжника С. Г. С. е изпратена покана за доброволно изпълнение.

В настоящото производство по искане на ответника са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля С. Г. С.( баща на ответника). Същия заявява, че познава ищеца като служител на МВР и като колеги. Разрешили на дъщеря му да изтегли кредит на фирма и му били необходими двама поръчители. Когато Х. му ходил на гости се договорили той да бъдел единия поръчител по кредита. Няколко дни след като изтеглили кредита му обадила съпругата на ищеца и поискала да се видят. Когато отишли Х. му казал, че ще го изгонят от къщи, като поискал да му подпишат запис на заповед за парите, като обезпечение. Ставало дума за сумата от 16 000, 00 лв., като за тази сума подписали запис на заповед. Изплатили част от сумата, като в последствие прекъснали плащанията и започнали звънят и да ги 4 тормозят. Ходили при дъщеря му, тя започнала да плаче и се получило нещо ненормално в тяхното семейство. Същата се принудила да отиде в гр. Б., където се скрила, като не отишла на погребението на родителите му. След като се видял в чудо свидетеля подписал запис на заповед за сумата от 9000,00 лв. с уверението, че ще съберат пари и ще платят. Минало време и пак го викали, като съпругата на Х. ги заплашвала, че ще ги осъди. Неговата пенсия била под миниума и затова поискали Г. да им подпише запис на заповед за същата сума от 9000,00 лв. След като Г. подписал записа на заповед всичко било спокойно. Те събирали пари за да се разплатят, но те извадили изпълнителен лист за втория запис на заповед на Г., като неговия също останал в сила. Запорирали му пенсията и останало да търсят пари и от Г.. Започнали удръжки и се наложило запор. Освен това, когато Г. подписал, те обещали да скъсат тази първата заповед, която била на него, а след два-три месеца си извадили изпълнителен лист по тази първата,която била на него. Преследвали две плащания за едни и същи пари и затова те решили да възразят и да се защители и да ги оставили. Заради тези борчове отглеждали 230 кози и искали да продадат малко и да се издължат, но да останела сумата която била действителна. Х. бил добър човек, но съпругата му к. движела всичко, а той бил изхвърлен на една страна.