Определение № 741 от 27.09.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 741 гр. Ловеч, 27.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500401 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

С Разпореждане № 1580 от 10.08.2023 година, постановено по ч.гр.д. № 1131 по описа за 2023 година, Районен съд - Ловеч е уважил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, с адрес ***, представлявано от Ю. Х.

Ю., за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. Ш. Ч., с ЕГН **********, с адрес *** за вземане в размер на 1,944.04 лв. – главница по договор за кредит по вноски с падеж 15.04.2022 г. до 15.07.2023 г., ведно със законната лихва от 01.08.2023 г. до изплащането й и сторените разноски в размер на 58.64 лв. – пропорционално на уважената част от заявлението. Отхвърлил е заявлението за горницата по главница над 1,944.04 лв. до 2,444.04 лв., 2,044.41 лв. – договорна лихва за периода 15.04.2022 г. до 15.07.2023 г. и 340.90 лв. – обезщетение за забава за периода 16.04.2022 г. до 01.08.2023 г.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, чрез пълномощника – юрисконсулт И. Н. Н..

Жалбоподателят оспорва извода на съда, че в процесният договор не са посочени годишния процент на разходите, както и взетите предвид допускания при формирането му. Позовава се на съдебна практика, по която съдилищата са се произнесли по договори за кредит на БНП Париба и методиката за формиране на ГПР (Решение № 108 от 9.06.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 515/2021 г.; Решение N2 260297 от 14.04.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 240/2021 г.; Решение № 213 от 23.11.2020 г. на ОС -Добрич по в. гр. д. № 621/2020 г.; Решение № 7 от 13.01.2023 г. на ОС-Враца по в. гр. д. № 469/2022 г.; Решение № 2684 от 6.10.2022 г. на СГС по в. гр. д.

№ 12283/2021 г. )

1

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по същество на въпроса.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима. На основание чл. 278, ал. 1 и ал. 2 от ГПК следва да се разгледа по същество.

От приложените по делото доказателства се установява следното:

Производството по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало пред Районен съд - Ловеч по повод заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, за парично вземане в размер на 2,444.04 лева – частично претедирана сума по договор за потребителски кредит № ЕMLN-********, сключен на 05.05.2021 г., представляваща главница за периода от 15.04.2022 г. до 15.07.2023 г., 2,044.41 лева – договорна лихва за периода от 15.04.2022 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 15.07.2023 г. (датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост), 340.90 лева – обезщетение за забава, считано от 16.04.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до изплащане на вземането.

Претендирани са и разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 146.59 лева.

Районен съд - Ловеч е оставил заявлението без движение, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и указал на заявителя да допълни заявлението си, като изложи обстоятелства относно каква част от сумата, претендирана като главница, съставлява вземане за главница по кредит и каква част във връзка с предоставени услуга; как е формирано вземането за възнаградителна лихва, каква част от него е във връзка с вземането за кредит и каква във връзка с допълнителните услуги, ако такова е начислявано върху това вземане; да конкретизира размера на вземането за възнаградителна лихва до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем /04.04.2023 г./ и уточни периода, за които търси присъждане на вземане за възнаградителна лихва; да посочи достигнало ли е изявлението за продажбата на вземанията до длъжника и кога.

Заявителят е подал молба в указания срок, в която излага, че цялата претендирана сума за главница в размер на 2,444.04 лева представлява непогасено вземането за главница (предоставена в заем сума), а претендираната сума за договорна лихва в размер на 2,044.41 лева представлява непогасена възнаградителна лихва, начислена върху предоставената в заем сума (главница). Уточнява, че поради допусната техническа грешка при изготвяне на заявлението е посочено, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 03.04.2023 г. Сочи, че видно от претенциите за 2 главница и договорна лихва, същите са претендирани като вземания с настъпил падеж.

Възнаградителната лихва се претендира от 15.04.2022г. до 15.07.2023 г., а уведомителното писмо за цесията е получено от длъжника на 09.03.2023 година.

Заповедният съд е уважил частично подаденото заявление, като е отхвърлил същото за горницата по главница над 1,944.04 лв. до 2,444.04 лв., 2,044.41 лв. – договорна лихва за периода 15.04.2022 г. до 15.07.2023 г. и 340.90 лв. – обезщетение за забава за периода 16.04.2022 г. до 01.08.2023 г. с мотив, че не е спазено изискването на посочване на ГПР и общата сума, дължимо от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в приложение №1 начин. Приел е, че договорът е недействителен и се дължи връщане само чистата стойност на кредита.

Жалбата е неоснователна.

В разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива в договорите, сключени с потребител, какъвто е и процесния договор за потребителски кредит, сключен с длъжника М. Ш. Ч., имащ качеството потребител.

При наличие на неравноправна клауза и ако искането се основава именно на нея, респ. е налице вероятност за това, съдът отхвърля изцяло или частично искането, съгласно посочената разпоредба.

В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК – искането не отговаря на чл. 410, ал.2, вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като не са изложени обстоятелствата, на които се основава искането, а именно не е посочен начина на формиране на претендираната главница. От приложения погасителен план не е видно от какви суми по вид е формирана анюитетната вноска, тъй като при сумиране на посочените в погасителния план към молбата суми за процесния период се получава различна сума от заявената главница и възнаградителна лихва претендира. Няма яснота в заявлението и уточнителната молба, а това не може да се извлече и от приложения договор. В него не е посочен общият размер на възнаградителната лихва, не е ясно и как е формирано общото задължение по кредита.

Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства. Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за 3 издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, е именно, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127 ал.1 от ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013 г. ІІ т.о. „заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането”, така и в постановените от ВКС Опр.№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на І т.о на ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на І т.о, ТК; Определение № 126 от 28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на ІІ т.о. ТК, както и Определение № 241 от 28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. ІІ т.о ТК.

В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да бъдат отстранени констатираните нередовности, такава пълна индивидуализация на вземането не е направена, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл.

411, ал.1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено. Неоснователно е възражението на частният жалбоподател, че целта на производството е само да се провери дали длъжникът ще възрази. Пълното и точно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането е предпоставка за преценката на длъжника дали да подаде възражение.

Освен това с оглед задължението на заповедния съд да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК към заявлението следва да бъдат приложени договорът за кредит, ведно с всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива. От данните по делото е видно, че се касае за договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ал.1 от Закона за потребителския кредит. В този смисъл по отношение на договора са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

В конкретния случай към заявлението не са представени действащите към онзи момент общи условия, както и договорът за цесия, който легитимира заявителя. Освен това от приложените към него и последващата молба документи по смисъла на чл. 410, ал.3 от ГПК се установява наличието на неравноправни клаузи, с оглед противоречието на такса „Ангажимент“ на чл. 10а от ЗПК, съгласно чиято разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Видно от данните по делото длъжникът е извършвал плащания и предвид изложените мотиви за неяснота и неравноправни клаузи, в настоящото едностранно производство не би могъл да се 4 установи действителния размер на дължимата главница и възнаградителни лихви с настъпил падеж.

Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че разпореждането на РС-Ловеч, в атакуваната част, като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1580/ 10.08.2023 година, постановено по ч.гр.д. № 1131 по описа за 2023 година на Районен съд – Ловеч, в обжалваната част, с която е отхвърлено подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:

*********, с адрес ***, представлявано от Ю. Х. Ю., заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М. Ш. Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, за горницата по главница над 1,944.04 лв. до 2,444.04 лв., 2,044.41 лв. – договорна лихва за периода 15.04.2022 г. до 15.07.2023 г. и 340.90 лв. – обезщетение за забава за периода 16.04.2022 г. до 01.08.2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5