Решение № 7890 от 17.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7890 гр. София, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20211110127136 по описа за 2021 година

С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил срещу П. В. Т. и К.

В. Леопоева по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно обективно съединени искове, както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 754,73 лв. - представляваща 1/6 от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект – гр. София, ж.к.“Света Троица“, бл. 317А, вх. Ж, ет. 5, ап. 156, за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 07.01.2020г. до окончателното ѝ изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 87,01 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 754,73 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2017 г. до 17.12.2019 г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 12,85 лв. – представляващо 1/6 от възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – гр. София, ж.к.“Света Троица“, бл. 317А, вх. Ж, ет. 5, ап. 156, за периода 01.12.2016 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 07.01.2020г. до окончателното ѝ изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2,21 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 12,85 лв. за периода 31.01.2017 г. – 17.12.2019г.

И срещу В. Т. Т. по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно обективно съединени искове, както следва:

1

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 3018,90 лв. - представляваща 4/6 от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект – гр. София, ж.к.“Света Троица“, бл. 317А, вх. Ж, ет. 5, ап. 156, за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 07.01.2020г. до окончателното ѝ изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 348,03 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 3018,90 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2017 г. до 17.12.2019 г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 51,39 лв. – представляващо 4/6 от възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – гр. София, ж.к.“Света Троица“, бл. 317А, вх. Ж, ет. 5, ап. 156, за периода 01.12.2016 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 07.01.2020г. до окончателното ѝ изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 8,85 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 51,39 лв. за периода 31.01.2017 г. – 17.12.2019г.

Ищецът посочва, че между страните е налице действително облигационно отношение, по силата на което ищецът е изпълнил задължението за доставяне на топлинна енергия, а ответника не е заплащал дължимата цена. Моли иска да бъде уважен и да бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото производство.

В срока за подаване на писмен отговор, ответниците са оспорил исковете по основание и размер. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Сочат, че по делото липсват доказателства за правото на собственост/ползване върху топлоснабдения имот, както и за наличие на облигационни отношения между страните. Считат, че не е доказано предоставяне на услугата „дялово разпределение“. Поддържат, че не са били поставени в забава, поради което и за тях не е текла мораторна лихва. Претендират разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Спорно между страните е обстоятелството дали между ответниците и “Топлофикация София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

2

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм/, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

Съдът в доклада си и по реда на чл.146 ал.1 т.5 от ГПК е разпределил на ищецът доказателствената тежест относно обстоятелството, че ответниците имат качеството на „потребител“ на топлинна енергия за процесния период и относно описания в исковата молба имот. Указано му е било на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за тези обстоятелства.

В хода на производството ищецът не е направил доказателствени искания във връзка с разпределената му доказателствена тежест и указанията на съда, че не сочи доказателства.

По делото е представен Нотариален акт № 64 от 02.07.1986г., от който е видно, че на тази дата Владимир Т. е бил признат за собственик на процесния имот. Липсват, обаче, убедителни доказателства по делото същият да е починал и да е оставил за наследници ответниците по делото. Липсват също достатъчни такива да се установи, че Владимир Т. е бил в брак с ответницата В. Т. към момента на придобиване на имота. Тези факти нито се твърдят от ищеца, нито могат да се предполагат от съда. Недостатъчно за пълното и главно доказване на иска е наличието на известни данни, изводими от описаните в Нотариален акт № 19 от 26.02.2016г. и представени пред нотариуса при сключване на сделката документи, а именно – удостоверение за наследници и и декларации по чл. 33, ал. 1 ЗС. За да се установят тези обстоятелства на съдът е следвало да бъдат представени горепосочените документи, за да може да се формира извод относно собствеността на имота и квотите на наследниците, ако има такива. Следва също да се добави, че при придобиването на 1/6 от процесния имот с Нотариален акт № 19 от 26.02.2016г. К. Леопоева е действала като представител на Владилена Л., а не е придобила частта от имота за себе си. По тези съображения исковете по отношение на ответниците К. В. Леопоева и В. Т. Т. следва да бъдат отхвърлени.

Видно е от Нотариален акт № 19 от 26.02.2016г., че П. Т. продал на Владилена Л. 1/6 от процесния имот, но запазил правото на ползване върху тази част. Както се посочи по-горе съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК титулярите на 3 ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди.

Установява се от приложеното по делото удостоверение от Столична община, че ж.к.

“Вълчо Иванов“ сега е с нов административен адрес – ж.к. „Света Троица“.

Следователно е доказано, че за процесния период ответникът П. Т. има качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.“Света Троица“, бл. 317А, вх. Ж, ет. 5, ап. 156.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2002г., публикувани във вестник „Новинар”, бр. от 23.05.2002г., от 2005г. - публикувани „Пари”, бр. от 23.12.2005г., 2008г. – в. „Дневник”, о чл.69 от ОУ от 2014г. в сила от 12.03.2014г., ОУ от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват.

Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Следователно между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2008г., чл.31 т.2 от ОУ от 2014г., идентична и разпоредбата в ОУ от 2016г. Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

4

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/, Наредба №2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08-2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.