Решение № 7359 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7359 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20251110143144 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от ....... срещу ...... обективно съединени искове с правна квалификация:

Чл. 411 от Кодекса за застраховането (КЗ) – регресен иск на застрахователя по имуществена застраховка срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“ за сумата от 3 577,69 лева. иск по Чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 1 368,76 лева за периода от 11.08.2022 г. до 11.08.2025 г.

Ищецът твърди, че на 09.05.2020 г. в гр. ..... водачът ......... с л.а. „..........“ (ГО при ответника) е причинил ПТП, увреждайки пътен знак и 2 бр. осветителни стълбове, собственост на Община ...... Ищецът, в качеството си на имуществен застраховател, е заплатил за ремонта сумата от 5 793,96 лв. Тъй като ответникът е заплатил частично само 2 216,27 лв., се претендира разликата.

Ответникът оспорва исковете изцяло по размер. Твърди, че изплатената сума от 2 216,27 лв. покрива изцяло действителния размер на вредите съобразно среднопазарната стойност и амортизацията на вещите. Твърди, че претенцията на ищеца е прекомерно завишена.

За основателността на иска за обезщетение на имуществени вреди следва да се установи по делото, че са настъпили в причинна връзка със събитие, съставляващо покрит риск по сключената от ответника застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", и настъпило вследствие от противоправното поведение на застрахования при ответника водач.

Ето защо,в тежест на ищеца е да докаже, че в следствие на виновно и противоправно поведение на деликвента е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с 1 което са му причинени вреди, наличието на валидна гражданска отговорност към момента на деянието на деликвента при ответното дружество. В тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване, както и при доказване от страна на ищеца на горните обстоятелства – че е погасил задължението си чрез плащане.

Съгласно доклада по делото, безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните факти:

Настъпването на ПТП на 09.05.2020 г., вината на водача и наличието на валидни застраховки при двете дружества; Фактът, че ищецът е изплатил обезщетение в размер на 5 793,96 лв. и е предявил регресна претенция.; Фактът, че ответникът е изплатил на ищеца сумата от 2 216,27 лв. по тази претенция. Спорен е размерът на вредите, причинени на застрахованото имущество.

Ищецът следва да установи причинно-следствената връзка между ПТП и всички извършени ремонти, както и че сумата от 5 793,96 лв. съответства на пазарната стойност.

Ответникът следва да докаже, че претендираният размер е завишен, както и фактите, касаещи възражението за амортизация.

От разпита на свидетеля инж. Т. Н. (извършен по делегация пред РС – .....), съдът приема за установено, че същият, в качеството си на управител на фирмата изпълнител ........, е запознат с извършения ремонт. Свидетелят излага технически съображения, че по принцип при удар в основата на стълба се генерира т.нар. „камшичен удар“, който поради инерционните сили и конструктивните особености на осветителните тела (пластмасови корпуси и алуминиеви захвати), води до тяхното счупване, дори когато по самия стълб има само охлузвания. Свидетелят поддържа тезата, че подмяната на всички описани в протокола за СМР елементи е била технически наложителна. Свидетелят не дава сведения за конкретното събитие, а разказва като общо, какво се случва често в практиката му.

Съдът кредитира заключението на вещото лице инж. Й. като обективно и компетентно. По основните задачи вещото лице дава следните изводи:

Пряка такава се установява за увреждането на 2 бр. стълбове и 2 бр. осветителни тела. По отношение на останалите 2 бр. осветителни тела (до общия брой от 4 бр. по фактура), експертът е категоричен, че по наличния снимков материал не се наблюдават обективни признаци на увреждане.

Средната пазарна стойност за възстановяване на доказано увреденото имущество (2 стълба и 2 лампи) към датата на ПТП е в размер на 3 981,96 лв. с ДДС.

Стойността на увредените метални елементи (2 бр. стълбове) като отпадък възлиза на 208,80 лв.

При съпоставка на свидетелските показания и заключението на САТЕ, съдът намира, че макар показанията на инж. Н. да изясняват теоретичния механизъм на увреждане, те не доказват по безспорен начин, че в конкретния случай всички 4 бр. осветителни тела са били увредени именно от процесното ПТП. Съдът дава предимство на експертното заключение, което се базира на обективни данни (снимков материал) и установява вреди само върху две от телата.

2

С оглед на горното, съдът приема за доказан размер на вредата от 3 981,96 лв. (ведно с 15 лв. ликвидационни разноски), или общо 3 996,96 лв. След приспадане на сумата за връщане на скраб от 208.80 лв. и изплатеното от ответника обезщетение (2 216,27 лв.), претенцията се явява основателна до размера от 1 556,89 лв. (съобразно приетата от съда рамка на отговорност), а за разликата до пълния предявен размер от 3 577,69 лв. следва да бъде отхвърлена.

За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя за обезщетение за забава, е необходимо да е налице изискуемо задължение за плащане на застрахователно обезщетение, което не е изпълнено в срок. От материалите по делото е видно, че ищецът е предявил регресна претенция към ответника, която е получена от ........ на 22.02.2021 г., което не се оспорва и от ответника. Съгласно разпоредбите на Кодекса за застраховането, застрахователят разполага със срок до 3 месеца в определени случаи за произнасяне и плащане.

Ищецът претендира лихва за период, започващ от 11.08.2022 г. Доколкото към тази дата срокът за доброволно плащане след поканата вече е изтекъл, а ответникът е извършил само частично плащане (на 06.04.2021 г.), същият е изпаднал в забава за остатъка от дължимото обезщетение.

Лихвата за забава следва да се начисли не върху целия претендиран от ищеца размер (3 577,69 лв.), а само върху уважения от съда размер на главницата. Върху главница от 1 556,89 лв., общата натрупана законна лихва за тригодишния период (11.08.2022 – 11.08.2025) възлиза на 595.63 лв. , като за разликата до предявените 1 368,76 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен, предвид частичното отхвърляне на главния иск.

По разноските: Право на разноски имат и двете страни, според резултата от спора, като процент на уважената част за ищеца е 43.52 %, а процент на отхвърлената част за ответника е 56.48 %. Ищецът е доказал направени разноски в общ размер на 1 181,44 лв.

(197,86 лв. държавна такса + 953,58 лв. адвокатско възнаграждение + 30,00 лв. депозит за свидетел). Съразмерно с уважената част от исковете (43.52%), на ищеца следва да се присъдят 514,16 лв. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в в размер на 100,00 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете (56.48%), на ответника следва да се присъдят 56,48 лв.

Мотивиран от гореизложеното, СРС

РЕШИ:

ОСЪЖДА .........., ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: ........, да заплати на ........., ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: ........., следните суми:

1. Сумата от 1 556,89 лв. (796,03 евро), представляваща незаплатена част от дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция във връзка с Щета № .........., за 3 вреди върху имущество на Община ..... (2 бр. стълбове за улично осветление и осветителни тела), причинени на 09.05.2020 г. в гр. ....., вследствие на ПТП, реализирано от виновния водач ......... с МПС рег. № ........., застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл. 411 от КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.08.2025 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска частично за сумата над уважения размер от 1 556,89 лв. (796,03 евро), до пълния размер на предявения иск от 3577.69 лв. или 1829.24 евро, като недоказан и неоснователен.

2. Сумата от 595,63 лв. (304,54 евро), представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва), изчислена върху главницата от 1 556,89 лв. (796,03 евро), за периода от 11.08.2022 г. до 11.08.2025 г. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като отхвърля частично иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 595,63 лв. или 304.54 евро до пълния размер от 1 368,76 лв. или 699.84 евро , като неоснователни.;

3. Сумата от 514,16 лв. (262,89 евро) – разноски в производството съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА ........., ЕИК ..........., да заплати на .........., ЕИК ........., сумата от 56,48 лв. (28,88 евро) – разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4