Решение № 22010 от 01.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22010 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ИННА Т. Т. като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110106508 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Т С“ ЕАД, против Н. Т. А. и С. Г. И., с искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат на топлофикационното дружество в условията на разделност при квоти по ½ всеки сумата в размер общо на 390,51 лева, представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „С Р“, БЛ. ** ВХ ** ЕТ *** АП *** АБ. № ***, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от депозиране на заявлението на 17.10.2024 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер общо на 78,51 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 02.10.2024 г., сумата в размер общо на 52,54 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от депозиране на заявлението на 17.10.2024 г. до окончателно погасяване на вземането и сумата в размер общо на 13,67 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 02.10.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 11.11.2024 г. по ч. гр. д. № 61707/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 126 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден 1 имот, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след публикуване на обща фактура за задълженията на интернет страницата на доставчика. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват поддържаните от ищеца твърдения за наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Направено е възражение за погасяване на вземанията с изтичане на тригодишен давностен срок. В подадения отговор са изложени твърдения, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на поддържаните в исковата молба твърдения относно притежавано от ответниците право на собственост върху процесния топлоснабден имот. Ответниците намират, че не дължат заплащане на такса за дялово разпределение на топлинна енергия, тъй като услугата се предоставя от лице различно от ищеца. Направено е искане сторените от ответниците съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищцовото дружество.

По делото е конституирано трето лице-погамач "Т С“ ЕООД, ЕИК ***.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 61707/2024г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че 11.11.2024г. полза на „Т С“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено Н. А. и С. И., да заплатят сумите, посочени в исковата молба.

Заповедта е връчена на длъжниците, като в указания срок същите са подали възражение. С разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Т С“ ЕАД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е 2 допустимо.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на дълга.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния факт на плащането.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.

2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Видно от представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот от 08.10.1990г. ответниците С. И. и Н. А. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот. Няма данни по делото да има последващо разпореждане с имота. Предвид това по несъмнен начин се доказа, че ответниците са били собственици на имота в исковия период и в това си качество са били клиенти на доставената до същия топлинна енергия, съответно страна по възникналото с ищеца облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия до процесния имот.

Поради което искът се явява основателен по основание.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, пълно и задълбочено се установява, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Съгласно заключението в процесния имот е имало 4 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО, като за процесния период уредите са отчетени на 28.05.2022г. и 26.05.2023г., като за целия период няма изчислена ТЕ за отопление на имота. За процесния период ТЕ за отопление, отдадена от сградна инсталация е изчислена върху пълната отопляема кубатура в размер на 147 куб.м., за процесния период няма начислена ТЕ за отопление на общите части. Вещото лице сочи още, че сградата не е захранена с ТЕ за БГВ.

Съгласно заключението прогнозно начислената сума е в размер на 349,90 лева, а размерът на потребената ТЕ за периода е 390,58, следователно сумата за доплащане от изравнителните сметки е +40,68 лева. По отношение на топломерът вещото лице сочи, че са минали метрологични проверки и не са констатирани отклонения извън допустимите стойности. На въпроса на съда, вещото лице сочи, че изчислените суми за ТЕ за периода 18.20.2021 – 30.04.2023г. са в размер на 386,82 лева.

С оглед определяне размерът на дължимата ТЕ съдът намира, че следва да се произнесе по направеното възражение за погасяване на задълженията.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.

"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 17.10.2024г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Предвид това вземания 4 на ищеца, станали изискуеми преди 17.10.2021г. са погасени по давност. В настоящия случай това са вземанията за периода 05.2021г. до 08.2021г..

Съгласно заключението на вещото лице за периода 18.10.2021 – 30.04.2023г. изискуемите вземания са в размер на 386,82 лева, за която сума следва да се уважи иска за главница.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че доколкото с решение № 1037/10.02.2025г. по адм. дело № 85/2024 г. на ВАС, 5-членен състав е оставено в сила решение № 7276/03.07.2023г. по адм. д. № 746/2021 г. на ВАС, с което е отменена т.6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката, то това води автоматично до отпадане на задължението на потребителите за заплащане на доставената до имотите им топлинна енергия.

Посоченото решение, е постановено след процесния период и по арг. от чл.195, ал.1 АПК има действие за напред, поради което е неотносимо към процесния спор.

Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността на потребената топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т С” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените изравнителни сметки третото лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета, поради което ответника следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение в размер на 52,54 лева, като ответниците дължат по 1/2 .