Определение № 4758 от 19.12.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2362/2023
- Вид
- Определение № 4758
- Подписан
- 19.12.2023
- В сила
- 19.12.2023
- Състав
- Мила Йорданова Колева, Десислава Георгиева Жекова, Тони Кръстев
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.411 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4758 гр. Варна, 19.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мила Й. Колева
Членове:
Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502362 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №81564/02.11.2023г. на „АБ” АД, ЕИК 836014515, със седалище гр. Хасково, бул. „Съединение” №38, против Определение № 11764/02.10.2023г. по ч.гр.д. №3507/2023г. по описа на ВРС, 18 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на издадените по делото заповед за изпълнение и изпълнителен лист в частта за разноските чрез присъждане на заплатената държавна такса в размер от 4017.78лв.
Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно. Излага, че към заявлението за издаване на заповед за изпълнение няма платежно нареждане за държавна такса. Последната е внесена в резултат на указания на съда. Поради това, със заявлението изрично не са претендирани разноски.
Счита, че е поискал своевременно присъждане на разноски. Сочи, че заявителят има право на разноски съгласно общата разпоредба на чл.78, ал.1 ГПК. Моли за отмяна на обжалваното определение и допълване на заповедта за изпълнение в частта за разноските чрез присъждане на внесената държавна такса.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производството по ч.гр.д. №3507/2023г. по описа на ВРС, е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК, подадено от заявителя „АБ” АД, ЕИК 836014515, срещу длъжник „БГ Ленд КО” АД, ЕИК 205650534.
1
Към заявлението не е представен документ за внесена държавна такса.
Не е отправено и искане за присъждане на разноски в полза на заявителя.
В изпълнение на указанията на съда по реда на чл.411 ГПК, с молба вх. номер 25097/03.04.2023г. заявителят е представил доказателство за внесена държавна такса в дължимия размер.
В мотивите на разпореждането за издаване на заповед за изпълнение съдът е посочил, че разноски в полза на заявителя не следва да бъдат присъждани, доколкото такива не са претендирани.
С определение №3190/17.08.2023г. по в.ч.гр.д. №1566/2023г. по описа на ОС – Варна са дадени указания на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл.248 ГПК по молба за допълване на разпореждането и заповедта за изпълнение.
В резултат, с обжалваното определение съставът на РС – Варна отново е формирал извод, че държавната такса не следва да бъде присъждана, тъй като нито в заявлението, нито в молбата, с която е представено платежното нареждане, заявителят не е отправил съответно искане за присъждане на разноски.
При така изложената фактология, настоящият въззивен състав напълно споделя формираните от първоинстанционния съд в обжалвания акт изводи.
Както в исковото, така и в заповедното производство, приложим е принципът на диспозитивното начало в гражданския процес по чл.6 ГПК, съобразно който обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Вярно е, че разноски се дължат на заявителя по правилата на чл.78 ГПК, но само в случай, че е отправено надлежно искане в тази връзка. При липса на отправено съответно искане от заявителя в подаденото заявление, съдът не може служебно да присъди сторени в производството разноски, независимо дали са за заплатена държавна такса, адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, или депозити. Всички искания на страната в процеса, следва да бъдат изчерпани до момента, в който съдът дължи произнасяне с окончателен съдебен акт. Докато в исковото производство всички искания следва да бъдат изчерпани до приключване на устните състезания, заповедното производство е едностранно и всички искания на заявителя следва да са направени в подаденото заявление. В конкретния случай, доколкото подаденото заявление е било нередовно, е било допустимо заявителят да отправи искане за присъждане на заплатената държавна такса и с молбата, с която е представил доказателство за заплащането й, което също не е сторено. По реда за допълване на чл.248 ГПК могат да бъдат последващо присъдени разноски, но само такива, за които е било отправено своевременно искане и по които съдът е пропуснал да се произнесе. Не е допустимо по този ред да се поправят процесуални пропуски на страната.
Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното определение следва да се потвърди.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11764/02.10.2023г. по ч.гр.д.
№3507/2023г. по описа на Районен съд - Варна, 18 съдебен състав.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3