Решение № 125 от 05.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Варна, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20243110200817 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на П. Н. Д., с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 23-046-000440/26.04.2023г. на Началника на Група при 05 РУП при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева за допуснато нарушение на чл. 44, ал.1 ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал.1,т.2, б. „б“ ЗДвП.

Настоящото разглеждане на делото е в изпълнение на решение № 1550/14.02.2024г. , постановено по кнахд№ 2816/2023г. на Административен съд – гр. Варна и то единствено в частта за наложената по пункт 2 санкция за нарушение на чл.123, ал.1,т.2, б. „б“ ЗДвП.

В жалбата, се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, в частта, в която е прието,че жалбоподателят е напуснал местопроизшествието, като се излага, че той установил последиците от същото, но понеже другият водач ясно заявил, че няма претенции двамата се разделили – всеки в своята посока. Едва впоследствие когато научил, че той се е обадил на полицията, тогава се върнал на място и установил, че самоволно е напуснал мястото на произшествието. Предвид изложеното пледира за отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и посочва, че обжалваното НП следва да се отмени в съответната част.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, като в писмени бележки моли за потвърждаване на издаденото НП и пледира за присъждане и на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от 1 фактическа страна следното:

На 19.03.2023г. около 13.20 часа в гр. Варна, местност „Евксиноград“ по ул.“14-та“ в посока ГП І-9, въззивникът Д. управлявал л. а. "Ланд Ровер" с рег. № СВ 9294 КС, собственост на "Евролийз Ауто" ЕАД, като до дом № 11, при разминаване с т.а.

„Фолксваген“ с рег. № СВ 9564 АВ, не оставил достатъчно странично разстояние между тях и двете превозни средства се блъснали, в следствие на което е причинено ПТП с незначителни материални щети.

Водачът на л. а. "Ланд Ровер" с рег. № СВ 9294 КС не е уведомил органите на МВР за настъпилото ПТП и го е напуснал, считайки че другия водач също няма претенции във връзка с ПТП, тъй като му заявил, че той има застраховка „Автокаско“.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства– АУАН, снимков материал, декларация по чл.188 от ЗДвП, справка за нарушител от региона, заповед за компетентност, и др.

Съдът кредитира показанията на св. П. П. Ц. - актосъставител и св.Д. П. Д. - очевидец на възникналото ПТП и участник в него, като искрени, добросъвестни, логични, конкретни и вътрешно непротиворечиви.

Що се отнася до показанията на св. П. съдът не кредитира същите доколкото другият участник в ПТП ясно посочи, че жалбоподателят е бил сам в управлявания от него автомобил, когато е възникнало произшествието и е практически невъзможно св. П. да е възприел случилия се между двамата водачи по повод на ПТП разговор.

За изложеното св. Ц. издал спрямо жалбоподателя Д. АУАН за допуснати общо две нарушения, като впоследствие въз основа на така издадения АУАН било издадено и процесното наказателно постановление, с което на Д. били наложени административни наказания „глоба“ в общ размер на сумата от 250 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане по същество.

Наказателно постановление № 23-046-000440/26.04.2023г. на Началника на Група при 05 РУП при ОД МВР - Варна е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед на Министъра на вътрешните работи, надлежно представена по преписката и посочена в самото наказателно постановление.

Наред с посоченото, спазени са били всички процесуални срокове свързани с издаденото на АУАН, а впоследствие и на издаденото въз основа на него НП.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, 2 както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.

Спазено е от страна на административно -наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Що се отнася до материалноправната законосъобразност на издаденото постановление.

По останалия висящ пункт втори, с който е било наложено административно наказание „глоба" в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал.1,т.2, б. „б“ ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП предвижда водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието и когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

Различна е фактическата обстановка предвидена в нормата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, която задължава водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието и когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, и ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му".

Дефиницията за пътно-траспортно произшествие се съдържа в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети". Предвид наличието на повреда и у двата автомобила, съдът намира, че жалбоподателят е участник в ПТП, при което са настъпили само имуществени вреди.

След събиране на всички релевантни в настоящия случай гласни доказателства, съдът намери за доказано обстоятелството, че въззивникът е напуснал местопроизшествието, като не е предприел никакви други действия очевидно успокоен от факта, че неговият автомобил е имал сключена застраховка, която да покрие щетите му и вероятно разчитащ, че аналогично е било положението и за другото участващо в произшествието лице.

Посочената субективна увереност обаче не е от категорията на онези, които 3 освобождаващ водача от задължение да остане на място и да сигнализира на органите на реда и/или на попълни двустранен протокол за ПТП.

Като не е извършил никакви действия, които биха допринесли за установяване на причинените от ПТП вреди, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП, поради което и макар неправилно да е била ангажирана административнонаказателната му отговорност по 123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, настоящият съдебен състав следва да приложи закон за същото наказуемо нарушение, като измени посочената от наказващият орган правна квалификация без да изменя възприетите от същия фактически положения.

Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършените нарушения от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Обстоятелството дали водачът е бързал за ангажимент свързан с детето си или за да освободи иначе безспорно тясната улица, дали е възприел само материалните щети по своя автомобил, дали е възприел, че и другият водач е имал „Каско“ и т.н. не са от категория да омаловажат сериозността на извършеното, още повече, че се касае за водач със значителен опит.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да се измени в тази част с промяна на правната квалификация на деянието.

На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

От процесуалния представител на наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВРВарна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на юрк. по поддържане на обвинителната теза на АНО. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер—80лв.

Що се отнася до искането на въззивника, макар в обжалваната част НП да е изменено, 4 то по същество не е настъпила промяна в санкционната част, което и не позволява на същия да бъдат присъдени разноски.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-046-000440/26.04.2023г. на Началника на Група при 05 РУП при ОД МВР - Варна, в частта с която на П. Н. Д. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал.1,т.2, б. „б“ ЗДвП, като преквалифицира нарушението като такова по чл. чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.

ОСЪЖДА П. Н. Д., с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Разпечатката съдържа 43 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/33f959a5-1c2c-4285-a7b5-ba1bc9f7c37c