Акт № 71 от 05.03.2021, съд
- Дело
- 675/2020
- Подписан
- 05.03.2021
- В сила
- 05.03.2021
Цитирани разпоредби
- чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 ал.1 т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 71 гр. В , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сара Стоева
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20204100500675 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.*** ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение №220/27.07.2020г., постановено по Гр.д.№266/2020г. по описа на РС – Г е осъдено „ЕПП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В, бул.“ВВ“ №***, „В Т“, да заплати на „П“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Г, ул.“И“ №3, сумата от 1 987,57 лв., платена от него без основание, като начислена за окончателно /изравнително/ плащане по партида с клиентски номер ********** за обект с абонатен номер 05205111 на адрес: гр.В, ул.“В“ №* за периода от 31.12.20*г. до 30.01.2020г., за която е издадено дебитно известие №**********/10.02.2020г. към фактура №00036893227/10.01.2020г. и фактура №**********/10.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 18.02.2020г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата над присъдените 1 987,57лв. до претендираните 2 352,*лв., или за сумата от 364,62лв., осъдено е „ЕПП“ АД гр.В да заплати на „П“ ЕООД гр.Г сумата от 418,27лв., представляваща направени разноски в първоинстанционното производство за ДТ и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, както и е осъдено „П“ ЕООД със седалище гр.Г да заплати на „ЕПП“ АД със седалище гр.В сумата от 69,76лв., представляваща направени разноски в първоинстанционното производство за възнаграждение на вещо лице и ЮК възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Против постановеното първоинстанционно съдебно решение е постъпила в рамките 1 на срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от „ЕПП“ АД със седалище гр.В, чрез ЮК В.
М., редовно упълномощена, в осъдителната му част, с която е уважен частично предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване за сумата от 1 987,57лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 18.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Развити са оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част. Посочено е, че първоинстанционният съд с обжалваното решение е приел, че „Е“ АД не е изпълнило задължението си да извърши месечен отчет на потребеното количество ел. енергия, при липса на твърдения в ИМ, и съответно липса на указания в доклада по делото за доказване правилност на отчет на процесния електромер, с довод, че първоинстанционно решение, което не изпълва или излиза вън от рамката на доклада, е неправилно. Наведено е, че с назначената в първоинстанционното производство съдебно – техническа експертиза е доказан факта на доставка на ел. енергия до обекта на потребление, годността на електромера и неговата техническа изправност. Оспорва като неправилни мотивите на първостепенният съд, че „Е“ АД не е извършило ежемесечен отчет. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му осъдителна част, вместо което постанови друго, с което предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, вкл. и ЮК възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца по делото „П“ ЕООД със седалище гр.Г, чрез пълномощника му адв.Н. В. от ВТАК, с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част потвърдено, като правилно и законосъобразно, по съображения, изложени в отговора.
В СЗ въззивникът „ЕПП“ АД със седалище гр.В, чрез ЮК М. с писмена молба вх.
№7713/11.11.2020г. поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена, респ. оспорва отговора на същата. Претендира разноски за въззивното производство, вкл. ЮК възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Релевира възражение по чл.78 ал.5 от ГПК, в случай, че надхвърля минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В СЗ въззиваемата страна „П“ ЕООД със седалище гр.Г, чрез пълномощника си адв.Н. В. от ВТАК, моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, респ. първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част потвърдено, като правилно и законосъобразно по съображения, развити в отговора на въззивната жалба. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите 2 от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна, а първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Г е бил предявен от „П“ ЕООД със седалище гр.Г, чрез адв.Н. В. от ВТАК, против „ЕПП“ АД със седалище гр.В осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за сумата от 2352,*лв., представляваща заплатена без основание начислена сметка за консумирана ел. енергия в обект с адрес: гр.В, ул.“В“ №* за периода от 31.12.20*г. до 30.01.2020г., за която е издадено дебитно известие №**********/10.02.2020г. към фактура №00036893227/10.01.2020г. и фактура №**********/10.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 18.02.2020г. до окончателното изплащане. В ИМ са изложени твърдения, че ищецът е потребител на ел. енергия в два свои обекта, находящи се в гр.Г, ул.“О“ №2 и в гр.В, ул.“В“ №*, като продажбата на потребяваната ел. енергия се осъществява от ответното дружество и консумацията в обектите се отчита по кл. №**********. Изложено, че, съгласно въведените от доставчика правила, ищецът заплаща потребяваната ел. енергия на две авансови вноски и едно крайно изравнително плащане, като размерът на авансовите плащания се определя като процент от консумираната през предходния отчетен период ел. енергия. Твърди се, че действителната консумация през съответния отчетен период се измерва след неговото изтичане и се посочва в приложение към дебитно/кредитно известие. Сочи се, че за отчетен период от 31.12.20*г. до 30.01.2020г. ищцовото дружество е извършило две авансови междинни плащания в размер на 1 671,68лв. и на 820, 86лв. без ДДС, като на 10.02.2020г. ответникът е издал дебитно известие №********** към фактура №00036893227/10.01.2020г. и фактура №**********/10.01.2020г., с което претендира ищецът да извърши в срок до 18.02.2020г. крайно плащане за горния отчетен период в размер на 3 625,69лв. с ДДС. Твърди, че в приложено към дебитното известие Приложение А към фактура №**********/10.02.2020г.г. е посочено, че през отчетния период в обекта с адрес: гр.Г, ул.“О“ №2, са потребени 9 061 кВтч. ел. енергия, а в обекта с адрес: гр.В, ул.“В“ №*, са потребени 18 360 кВчт. ел. енергия.
3
Изложени са твърдения, че данните за консумацията в обекта в гр.Г съответстват на обичайните, но данните за твърдяно потребено количество в обекта в гр.В, надхвърлят драстично количеството, което е консумирано в същия обект, както през предшестващия също зимен месец, така и през предходни аналогични отчетни периоди. Твърди, че въпреки несъгласието си със сумата от 3 625,69лв. с ДДС по процесното дебитно известие ищецът я е заплатил, като счита, че платената сума в размер на 2352,*лв., която представлява изравнително плащане за доставена и потребена ел. енергия в обект с адрес:гр.В, ул.“В“ №* за периода 31.12.20*г. – 30.01.2020г. е платена без основание, поради което претендира осъждане на ответника да му я заплати, с довод, че начисленото за този обект количество 18 360 кВтч. ел. енергия не е и няма как реално да бъде потребено, че в обекта е ситуирана игрална зала за хазартни игри с игрални автомати и работния процес в нея е непрекъсваем, и за сравнение през предходен отчетена период 30.11.20*г. – 30.12.20*г. в същия имот е отчетено потребление на 8786 кВтч. ел.енергия. Позовал се е, че СТИ е подменено на 16.10.20*г. от неизвестни лица, поради което оспорва заявените в съставените от ответника документи данни. Претендирал е разноски.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответникът, чрез пълномощника си ЮК М., е оспорил предявеният иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД като недопустим, неоснователен и недоказан. Позовал се е, че ищеца е встъпил в договорни отношения с ответника м. октомври 20*г., поради което и липсва предходен отчетен период, въз основа на който да се начислят авансовите вноски. Изложил е твърдения, че посочените 18 360 кВтч. са реално отчетени от електромера, т.е., те не са прогнозни, което се доказва от представената Справка за потреблението, от която е видно, че за периода 31.12.20*г. – 30.01.2020г. консумацията е 18 360 кВтч. за обект с аб. №05205111 с адрес на потребление гр.В №*, от редовен отчет. Изложил е твърдения за доказаност, че фактурираната ел. енергия е доставена на ищеца, потребена от същия и съответно дължима. Претендирал е разноски, вкл. ЮК възнаграждение.
Правно релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал са следните:
Между страните не е спорен факта, който и се установява от събраните по делото писмени доказателства, в т. ч. и СТЕ, че са в облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия при ОУ, като ищецът е потребител на ел. енергия за стопански нужди с кл.
№********** за два обекта на потребление: от 20.10.20*г. аб.№05014004 с адрес: гр.Оряховица, ул.“О“ №2 и от 22.10.20*г. аб.№05205111 с адрес: гр.В, ул.“В“ №*, където, считано от 22.10.20*г., видно от писменото заключение на ВЛ по СТЕ, ел. енергията се измерва от електромер АМТ тип В2Е с фаб.№112703*00367063/20*г. От показанията на свидетеля А, разпитан пред първоинстанционният съд, се установява, че и в двата горепосочени обекта на потребление на ищеца в гр.Г и в гр.В са ситуирани игрални зали за хазартни игри с игрални автомати, чийто Управител е свидетеля А, аналогови са и двата обекта, едни и същи, игралната зала в процесния обект в гр.В работи 24 часа без прекъсване, 4 има 32 бр. игрални автомати, захранени с електричество, има и хладилна витрина, климатици и осветление, които също се захранват с електричество, захранването не се прекъсва никога, даже и когато няма клиенти в игралната зала, не се изключва и осветлението, нищо не се изключва, през м.януари 2020г. не е изключван уред, не е имало и допълнителни уреди през този период, нормална ел. енергия е 8000 –9000 кВтч., преди това не е имало такива сметки и потребление.
Видно от издадено от ответника дебитно известие №**********/10.01.2020г. към фактура №**********/10.12.20*г., **********/10.12.20*г. с получател – ищцовото ЕООД, на ищеца е начислена сума за плащане в размер на 2 711,49лв. с ДДС с основание: електрическа енергия за периода от 30.11.20*г. до 30.12.20*г. /предходен отчетен период на процесния/.
На ищцовото дружество като потребител на ел. енергия за стопански нужди на основание чл.27 ал.2 от ОУДПЕЕ на „ЕПП“ АД са фактурирани първо междинно плащане с фактура №**********/10.01.2020г. в размер на сумата от 1641,68лв. без ДДС и второ междинно плащане с фактура №**********/10.01.2020г. в размер на 820,86лв. без ДДС, които не се оспорват от ищеца и видно от Извлечение фактури и плащания за период към дата 11.03.2020г. с клиент – ищеца по делото с кл.№********** са платени на 15.01.2020г.
Разпечатката съдържа 28 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/33f93b82-3771-49c4-b059-97535360a754