Решение № 452 от 19.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20261001000113 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в първата инстанция А. И. М. чрез пълномощника му адв.В. В. против Разпореждане № 546 от 27.11.25г. , постановено по ч.т.д №170 от 2025 г. на ОС – Плевен, с което е признато и допуснато изпълнението по реда на Регламент /ЕС/ №1215/2012г. на следните решения:

- Решение № С-56 075 от 23.02.2024 година на Отдела по заличаване на СЕСИС заявлението за обявяване на недействителност на марка на ЕС № 17320896 "Scrypto", в частта, с която А. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес *** е осъден да заплати на РДХ УЪРКС ЛТД разноски в размер на 450 евро (880.11 лв.).

- Решение № С 56 087 от 23.02.2024 година на Отдела по заличаване на СЕСИС заявлението за обявяване на недействителност на марка на ЕС № 17320896 "Scrypto", в частта, с която А. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес *** е осъден да заплати на РДХ УЪРКС ЛТД разноски в размер на 450 евро (880.11 лв.).

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на разпореждането.

Твърди, че производството по чл.623 от ГПК е за допускане на изпълнението в България на съдебно решение, постановено от съд на друга държава членка на ЕС. Неговата уредба е създадена в изпълнение на чл.40 от Регламента, съгласно който процедурата по подаване на молбата се урежда от националното законодателство. В приложимото право на Регламента /от чл.38 1 до чл.56/ то е с наименование „производство по издаване на декларация за изпълняемост", защото въз основа на него осъдителното чуждестранно съдебно решение придобива изпълняемост и става възможно предприемането на принудителни действия върху имуществото на длъжника на територията на България. Тези сериозни за страната последици налагат - съгласно чл.42 от Регламента - „декларацията за изпълняемост да се връчва на страната, срещу която се иска изпълнение, заедно със съдебното решение”, ако то все още не й е било връчено. Следователно, съдът, постановил разпореждането по реда на чл.623 от ГПК /за допускане на изпълнението на съдебно решение, постановено в друга държава членка на ЕС/ е длъжен не само да го съобщи,но и да го връчи на страната, срещу която се иска изпълнение.

По делото няма данни това да е направено – да е връчено лично на длъжника. Затова счита, че е налице съществено процесуално нарушение, което въззивният съд е длъжен да отстрани. На страната следва да бъде осигурена възможност да реализира правото си на жалба /като част от правото й на защита/. Затова законодателят изрично е изключил възможността за допускане на предварително изпълнение на разпореждането и не е предвидил срок за неговото обжалване. Съгласно чл.623, ал.3 от ГПК с разпореждането, с което уважава молбата, съдът съобразно конкретиката на случая определя „приложимия срок за обжалване по чл.43, ал.5 от Регламента". Цитираната норма предвижда едномесечен срок за обжалване в общия случай, но когато „страната, срещу която се иска изпълнение, има местоживеене в държавачленка, различна от тази, в която е издадена декларация за изпълняемост, срокът за обжалване е два месеца и тече от дата на връчването". Следователно чл.623, ал.3 от ГПК предвижда за обжалване на разпореждане за допускане на изпълнението на съдебно решение, постановено в друга държава-членка на ЕС различен от установения в ГПК срок за въззивно обжалване. Касае се до подълъг, специален срок, който е установен в защита интересите на страната, която има местожителство в друга държава членка /различна от тази, в която се иска да се допусне изпълнението/.

Препис от въззивната жалба е връчен на другата страна РДХ УЪРКС ЛТД (RDX WORKS LTD), но в срока по чл.263 ГПК отговор не е постъпил.

Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя, съображенията, развити в отговора и събраните по делото доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, но по различни съображения от изложените в нея.

Обжалваното разпореждане на ОС-Плевен е недопустимо.

Съдът е бил сезиран с молба от РДХ УЪРКС ЛТД (RDX WORKS LTD) със седалище в Лондон, Обединено Кралство, представлявано от адв. Е. М., с която моли съда да признае и да допусне изпълнението на две решения на 2

Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост /EUIPO/, с които длъжникът А. И. М. е осъден да заплати разноски на искателя РДХ УЪРКС ЛТД.

В молбата се твърди, че искателят е титуляр на марки на Европейския съюз № 18628695 "SCRYPTO" и

№17320896 "Scrypto", регистрирани пред Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Срещу тези марки А. И. М. е подал заявления за обявяване на недействителност пред EUIPO, като и двете заявления са отхвърлени с окончателни решения на Отдела по заличаване.

С Решение № С 56 075 от 23.02.2024 година на Отдела по заличаване н а EUIPO заявлението за обявяване на недействителност на марка на ЕС № 18628695 "SCRYPTO" е отхвърлено като неоснователно. В същото решение заявителят А. И. М. е осъден да заплати на РДХ УЪРКС ЛТД разноски в размер на 450 евро (880.11 лв.).

С Решение № С 56 087 от 23.02.2024 година на Отдела по заличаване н а EUIPO заявлението за обявяване на недействителност на марка на ЕС № 17320896 "Scrypto" е отхвърлено като неоснователно. В това решение заявителят А. И. М. също е осъден да заплати на РДХ УЪРКС ЛТД разноски в размер на 450 евро (880.11 лв.).

Твърди, че и двете решения са влезли в сила и не подлежат на обжалване или преразглеждане. Въпреки това длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си за заплащане на присъдените разноски, което налагало принудителното им изпълнение, като общият размер на дължимите разноски възлиза на 900 евро (1,760.22 лв.).

Молбата първоначално е подадена до СГС, който я е изпратил по подсъдност на Плевенски окръжен съд, тъй като постоянния адрес на длъжника в РБ е в гр.Плевен, попадащ в района на ПлОС.

Съдът с обжалваното разпореждане е уважил молбата, приемайки същата за допустима, както и че са налице предвидените в чл.622 ГПК и чл.623, ал.1 ГПК предпоставки за признаване и допускане изпълнението на влезлите в сила две решения на EUIPO – Службата на ЕС за интелектуална собственост.

Въззивният съд в настоящия му състав намира обжалваното разпореждане на ОАС-Плевен за недопустимо, тъй като представените решения, осъждащи длъжника за разноски, не подлежат на признаване и допускане до изпълнение по реда на чл.623 ГПК.

Според тази норма /чл.623 ГПК/, молбата за допускане на изпълнението на съдебно решение или друг акт, постановен в друга държава-членка на ЕС, се подава до окръжния съд по постоянния адрес на длъжника или по местоизпълнението. Препис от молбата за връчване на длъжника не се представя.

В случая обаче представените две решения с изпълнителен титул не са постановени от орган на друга държава-членка, а от служба, административен орган на ЕС, какъвто статут има EUIPO - Службата на ЕС за интелектуална собственост. Тази служба е учредена през 1994 г. като Агенция на Европейския 3 съюз, базирана в гр.Аликанте (Испания), която се занимава с регистрацията на търговски марки на ЕС и промишлени дизайни на ЕС за територията на целия Европейски съюз. Видно е, че това не е орган на държава-членка на Общността.Разпоредбата на чл.623,ал.1 ГПК несъмнено има предвид съдебно решение или друг акт с изпълнителен титул, но постановен от съд или административен орган на друга държава членка.

Изпълнението на решенията на EUIPO (напр.за присъждане на разноски по заличаване на марка) на територията на България се подчинява на специален, директен режим, уреден в правото на ЕС и националното законодателство.

Вместо процедура по екзекватура (признаване) пред български съд, се прилага директно правото на Европейския съюз - чл. 110 от Регламент (ЕС) 2017/1001 относно марката на Европейския съюз.

Според посочената норма, всяко окончателно решение на EUIPO, с което са постановени разноски, съставлява директно изпълнително основание. Принудителното изпълнение се урежда от правилата на гражданското производство в държавата, на чиято територия се извършва то.

Съгласно чл.111, ал.8 от ЗМГО, принудителното изпълнение на окончателно решение на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, с което са определени разноски, се извършва по реда на ГПК. Компетентен орган по чл.110,§2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 е Софийски градски съд.

С други думи, след като чл.110, §1 от Регламента е придал на окончателното решение на Службата директно действие, то ползващата се от решението страна следва единствено да подаде молба до СГС за издаване на изпълнителен лист. Съдът проверява единствено автентичността на решението на EUIPO и ако това условие е налице, издава изпълнителен лист.

Именно това е разписаната от чл.110, §2 от Регламента процедура.

Постановеното от чл.110, §1 директно действие на решението изключва процедурата по екзекватура, уредена в чл.623 ГПК.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане, с което са признати и допуснати до изпълнение посочените в него две окончателни решения на EUIPO е недопустимо, тъй като редът за принудително изпълнение на тези решения е друг. Те не подлежат на екзекватура, а съставляват директно изпълнително основание. Освен това, нормата на чл.111, ал.8 от ЗМГО постановява, че компетентния орган по чл.110, §2 от Регламента е СГС. И на това основание – произнасяне от некомпетентен съд, разпореждането е недопустимо.

Това налага обжалваното разпореждане да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по молбата на РДХ УЪРКС ЛТД- британско дружество, да бъде прекратено.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

РЕШИ:

4

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо

Разпореждане № 546 от

27.11.2025г., постановено по ч.т.д №170 от 2025 г. на ОС – Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по молба вх.№112595 от

30.09.2025г. на РДХ УЪРКС ЛТД (RDX WORKS LTD) с ъ с седалище в Лондон, Обединено Кралство, представлявано от адв. Е. М.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от върчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5