Решение № 276 от 02.08.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Перник , 30.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА Въззивно гражданско дело № 20211700500171 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.317 и сл. от ГПК Глава двадесет и пета „БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО”, образувано по въззивна жалба подадена

ОТ: К. В. И. с ЕГН **********, и постоянен адрес: ***

ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 894 от 10.07.2020г., постановено по гр. дело № 1782 / 2020г. по описа на РС – Перник.

Жалбоподателя е останал недоволен от така постановеното решение, с което са отхвърлени, като неоснователни предявените от него срещу ответното дружество искове да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ***; да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „***“; както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа в размер на 5580,00 лв. за период от шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - ***2020 г.; ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.03.2020 г., до окончателното й изплащане.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон, неправилно и 1 необосновано, включително и в частта за разноските, поради което се иска неговата отмяна, като бъдат уважени предявените искове изцяло и бъде признато уволнението на жалбоподателя -ищец за незаконно и бъде отменено изцяло извършеното със Заповед №***, на Управителя на „ВиК“ ООД гр. Перник; да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „***“, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа в размер на 5580,00 лв. за период от шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.03.2020 г., до окончателното й изплащане

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че фактическите констатации на съда не кореспондирали със събрания доказателствен материал, поради което и направените правни изводи не се подкрепяли от събраните доказателства по делото и не отговаряли на материалния закон.

В случая съдът неправил бил приел, че работодателя Б. И. разполагал с работодателска власт.

Бизнес плана /2017-2021/ не бил изрично приет с надлежно подписан протокол от новия управител, т.е. следва да се тълкува, като отсъствие на бизнес план на новия управител.

Към момента на прекратяването на трудовото правоотношение на чл.328. ал. 2 КТ не била налице бизнес задача и бизнес програма, и прекратяването на трудовото правоотношение с лице по § 1, т. 3 ДР КТ, било незаконосъобразно, тъй като липсата им сочела на липса на валидно правоотношение по договор за управление с оглед нормата визираща правото на управителя да приложи нормата на чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда.

Първоинстанционният съд при постановяване на решението си, не бил взет предвид, че представеният от ответника договор от *** е срочен - до провеждане на конкурс за длъжността, т.е. към момента на прекратяване на правоотношението бил временно изпълняваш длъжността. Предвид това същия не разполагал с правомощията да сформира екип, тъй като договорът му бил временен и под условие, поради което до настъпване на същото, той щял да се прекрати и на практика няма да работи със "сформираният" от него екип.

Неправилно първоинстанционният съд кредитирал показанията на св.П., т.к. той ясно и категорично отговорил на въпросите, че след датата па назначаване на новият управител, ищцата престанала да присъства на седмични оперативки, т.е. престанала да изпълнява длъжността по представената от ответника и приета по делото длъжностна характеристика.

Също неправилно първоинстанционният съд кредитирал показанията на другият свидетел, който през цялото време лъжел и това се било разбрало от всички присъстващи.

Тъй като въобще не присъствала при връчването на заповедта, а била извикана след нея, за да разпише протокола като свидетел на връчване... дори не помнела кой в този момент е бил в стаята...

Длъжността не била ръководна длъжност по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, нито била част от изборни органи, а била типична експертна длъжност /длъжностно лице но смисъла па § 1, т. 5 от ДР на КТ/, но не и на член на ръководството.

В отговора на въззивната жалба, въззиваемото дружество счита постановеното решение за валидно, допустимо и правилно, съответстващо на приложимия материален и процесуален закон и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Изложени са подробно съображения в подкрепа на твърдението, че лицето издало оспорената заведе е притежавало работодателска власт; възражението че не бил налице бизнес план било 2 преклудирано, но и неоснователно; в самия договор за управление била налице бизнес– задача с конкретни икономически показатели, които управляващия предприятието трябвало да постигне, като възнаграждението му било обвързано с постигане на икономически задачи; по делото бил представен договор за управление и контрол обсъден от първоинстанционния съд; неоснователно било твърдението, че работодателя не разполагал с правомощия да прекрати договора с работник, тъй като неговия договор за управление бил временен и под условие с оглед разпоредбата на чл. 69 от КТ; по безспорен начин било установено в първоинстанционното производство, че въззивника заемал ръководна длъжност. Твърди, че работодателя бил спазил процедурата по прекратяване на трудовия договор е упражнил потестативното право, което му е представено в разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ и били налице всички изискуеми предпоставки за да е налице законосъобразното уволнение на служител.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, чрез процесуалния си представител моли да бъде уважена подадената въззивна жалба и бъде отменено първоинстанционното решение по изложените в жалбата съображения.

Моли за присъждане на разноски по представения списък по чл. 80 от ГПК.

В указания от съда срок представя писмени бележки с подробно изложени съображения по съществото на спора, като сочи – по делото безспорно се установило, че Управителят на В и К гр.Перник - Б. И. не разполагал с работодателска власт към датата на издаване на Заповед № ***, с основание- чл. 328, ал.2, във вр. с чл.326, ал.2 от Кодекса на труда, с която е прекратено трудовото правоотношение на работника. От представения от ответника в първоинстанционното производство договор за управление от ***, се установило, че договора е срочен - до провеждане на конкурс за длъжността „***“, т.е. към момента на прекратяване на правоотношението с доверителката ми, той е временно изпълняващ длъжността. Това обстоятелство се подкрепило и от приетото по делото в настоящето производство обявление на министерство на регионалното развитие / публично достъпно/, от което била видна датата на обявяване на конкурс за длъжността „ ***“ на В и К гр.Перник - ***, и датата на спечелилият длъжността „ ***“ на В и К гр.Перник - *** - Б.

И. Установено било, че към датата на уволнението не бил налице бизнес план, изрично приет от новият управител, което било липса и на втората предпоставка обуславяща законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.2 от КТ, т.к. когато към момента на прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.

2 КТ не бил налице бизнес задача и бизнес програма, прекратяването на трудовото правоотношение с лице по § 1, т. 3 ДР КТ, било незаконосъобразно, тъй като липсата им сочи на липса на валидно правоотношение по договор за управление с оглед нормата визираща правото на управителя да приложи нормата на чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда.

В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, при подробно изложени съображения по съществото на спора моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба. На първо място сочи, че обстоятелството, че управителя бил временно изпълняващ длъжността, не препятствало възможността му да извърши процесното уволнение. Такава забрана не се съдържала нито в КТ нито в друг нормативен акт. Между дружеството и управителя бил сключен договор за управление и контрол съгласно който му били предоставени всички права, включително и да препрати процесния договор. В настоящия случай волята на управителя на дружеството е била да му се предоставят всички права и задължения, които има по КТ.

Моли за присъждане направените разноски, представя списък по чл.80 от ГПК.

С определение от 13.04.2021г. настоящия съдебен състав е констатирал, че отсъства яснота, на конкретните параметри и съдържания на бизнес задачите, поради което е отменил свое протоколно определение от 13.04.2021г., насрочил е делото за разглеждане в открито съдебно заседание и е дал възможност за ангажиране на доказателства.

3

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, чрез процесуалния си представител не се явява и не изпраща процесуален представител, не изразява становище по същество.

В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, при подробно изложени съображения по съществото на спора в представени в срок писмени бележки моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба.

Моли за присъждане направените разноски с включване на внесен депозит за вещо лице, представя списък по чл.80 от ГПК.

Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл.317 вр. с чл.273 и чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред районния съд е било образувано по искова молба депозирана от К.В. И. - А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Варош“, ул. „Средец“ 11, с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1, 2 и т. 3, вр. с чл.225 КТ с искане да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ***, да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „***“, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа в размер на 5580,00 лв. за период от шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.03.2020 г., до окончателното й изплащане.

В подадената искова молба се оспорва законността на уволнението, тъй като:

Управителят на ответното дружество, като временно представляващ дружеството, не разполагал с право по чл. 328, ал. 2 КТ;

2.

Липсва валидно сключен договор за управление;

3.

Ищцата не попада сред ръководните лица по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на КТ;

4. не й било връчено предизвестие по чл. 326, ал. 2 КТ,

5. не била спазена предварителната закрила при уволнение, от която се ползва като майка на дете до 3 г. възраст по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ 1. и

6. мотивите в заповедта не отговарят на действителното положение.

С оглед изложеното ищцата моли за уважаване на предявените искове като бъде: отменена Заповед за уволнение № *** и бъде признато уволнението извършено с нея като неправилно и незаконосъобразно; да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност; да бъде осъден ответника да заплати исковата сума от 5 580.00лв. представляваща обезщетение с правно осн. чл. 225 от КТ за шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – ***.

4

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил така предявените искове, като приел, че трудовото правоотношение е прекратено от лице, разполагащо с работодателска власт, тъй като от приложения по делото Договор за възлагане на управление на търговско дружество с ограничена отговорност № ***, се установило, че на Б. И. било възложено и същият бил приел да изпълнява срещу възнаграждение длъжността управител в ответното дружество. Била спазарена формата на договора съгласно разпоредбата на чл.141, ал. 7 от ТЗ и тъй като в закона не било въведени други изисквания за валидността на договора за управление, поради което се явявал действителен, а възражението на ищеца, че договорът е недействителен, тъй като не е вписан по партидата на дружеството, било неоснователно. Същевременно, видно от съдържанието на договора, се установявало, че управителят има право да сключва, изменя и прекратява трудови и граждански договори. При сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнес-програмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание, било без значение. Съществено било, всеки договор за управление да съдържа бизнес-задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес-задачата. Управляващият бил длъжен да разработи бизнес-програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това възнаграждението му следвало да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носел икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определяла и гаранция. С оглед това, на управителя била предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл. 328, ал. 2 от КТ /в този смисъл Решение № 249 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2012 г., IV г. о., ГК на ВКС/. Съгласно т.3.18 от договора за управление управителят бил длъжен да постигне за 2020 г. определени стойности на показателите: рентабилност на 100 лв. нетни продажби, загуби на питейна вода/съгласно утвърдения бизнес план от КЕВР/, коефициент на събираемост, коефициент на обща ликвидност, качество на питейната вода не по-ниско от 95%. В т. 6 било посочено, че възнаграждението му се определяло тримесечно при условията и по реда на чл. 33 ПРУПДТДДУК и заповед № РД-02-14-472 от 14.06.2007 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството с определени показатели № 4 и 5 от приложение № 2 към чл. 33, ал. 2, а именно - загуби на вода и коефициент на събираемост, като получава и допълнително годишно възнаграждение при изпълнение на показателите по т.3.18 и при положение, че били изпълнени следните изисквания: няма непокрита загуба от минали години, счетоводната печалба през отчетната година нараствала спрямо предходната, нямало просрочени задължения и др. С оглед изложеното, първоинстанционния съд приел, че в самия договор за управление била налице бизнес-задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, както и че възнаграждението му било обвързано от постигнатите икономически резултати. За законността на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ било 5 необходимо работодателят да е предприятие по смисъла на § 1, т. 2 ДР КТ; служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР КТ и потестативното право на управляващия предприятието на работодателя да е упражнено в 9-месечен срок от започване изпълнението на новия договор за управление, който удовлетворява посочените критерии. Неоснователни били доводите, че заеманата от ищеца длъжност не била ръководна. По смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ в ръководството на предприятието били включени всички лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. От приложената по делото длъжностна характеристика на ищеца и показанията на свидетеля Т. К. П., съдът приел, че ищецът е изпълнявал, като ***, ръководни, контролни и координиращи дейности по отношение на дружеството. Той бил подчинен пряко на управителя, представляващ работодателя. Длъжността била ръководна, защото заемащото я лице има правомощия да организира и планира трудовия процес, да разпределя задачи между служителите и да контролира изпълнението им (в този смисъл Решение 442/ 08.06.2010 г. по гр.д.№ 1621/ 2009 г., ІІІ г.о., ВКС). Договорът за управление бил сключен на ***, откъдето следвало, че уволнението, извършено на *** е в предвидения в закона деветмесечен срок.