Решение № 5167 от 27.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5167 гр. София, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА при участието на секретаря СТЕФАНИ М. ЦВЕТАНОВА-ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20241110214088 по описа за 2024 година

Настоящият съдебен състав, запознавайки се с всички доказателствени материали по делото и съобразявайки становището на страните намира следното:

Производството е по реда на настоящите чл.58д и следващите от ЗАНН. Образувано е в СРС като НАХД №10116/2024 г. на 21.06.2024 г. по изпратена по електронен път жалба от Л. С. Г. ЕГН **********, чрез упълномощения адв.П. В., срещу електронен фиш серия К №1281787 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, съставен /според приложения по делото списък с намерени фишове/ на 15.07.2016 г. от СДВР, против Л. С. ... ЕГН ********** - представител на „Екотранс Груп 1 Г‘ ООД, връчен й на 18.06.2024 г., с посочено нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП, за което в електронния фиш е вписано, че е извършено на 10.07.2016 г. и за него е наложено глоба в размер 200 лева.

С разпореждане №10087/21.08.2024 г. на СРС-НО-22 състав, поради изтичане на абсолютния давностен срок за наказателно преследване, производството по НАХД №10116/2024 г. е прекратено.

Посоченото разпореждане е обжалвано с изпратена по електронен път на 04.09.2024 г., чрез СРС до АССГ, частна жалба от Л. С. Г., чрез упълномощения адв.П. В..

Във връзка с гореизложеното е образувано на 17.09.2024 г. в АССГ дело №9129/2024 г., по което с определение №18640/02.10.2024 г. АССГ- 23 касационен състав е отменил 1 разпореждането №10087/21.08.2024 г. на СРС-НО-22 състав по НАХД №10116/2024 г. и е върнал делото на СРС за ново разглеждане в производство по Глава трета, Раздел пети от ЗАНН, от друг състав на СРС, с оглед на което е образувано настоящето НАХД №14088/2024 г., по описа на СРС-НО-20 състав.

Отчитайки отразените до тук фактически обстоятелства, този съдебен състав извежда преценката, че електронният фиш не е влязъл в сила, а жалбата срещу него е подадена в предвидения от закона срок, от правно легитимирано лице, при спазване на процедурата за това, с оглед на което тя е процесуално допустима, разгледана по същество /с искане да бъде отменен електронният фиш, поради изтичане на абсолютния давностен срок за преследване на административно нарушение, и да бъде прекратено НАХД/ - тя е основателна, предвид следните аргументи:

Разпоредбата на чл.82,ал.1 ,б.“а“ от ЗАНН сочи, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. В ал.2 на същия член е написано, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. Съгласно ал.З на чл.82 от ЗАНН, независимо от спиране или прекъсване на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1. Сроковете по чл.82 от ЗАНН, обаче, са за изпълнение на влезлите в сила електронни фишове и наказателни постановления, а не и за преследване за извършено административно нарушение, а както беше отразеното по-горе, обжалваният електронен фиш не е влязъл в сила.

По силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, приложение следва да намерят разпоредбите на Глава девета от НК „Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание”. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго“. ЗАНН не урежда изрично института на абсолютната давност за наказателно преследване. Изтичането на давността има за последица изключване на отговорността (наказателното преследване изобщо), поради което правилото на чл.11 от ЗАНН е приложимо и за неуредените относно давността въпроси се прилагат разпоредбите на НК.

Съгласно чл.84 от ЗАНН: „Доколкото в този закон няма особени правила за...изчисляване на срокове,...се прилагат разпоредбите на НПК”. Тази препращаща норма определя, че начинът, по който следва да се изчисли срокът, е визиран в чл. 183 от НПК.

Давностните срокове за преследване започват да текат от момента на довършване на нарушението - чл.80,ал.З НК, като съгласно разпоредбата на чл.81,ал.З НК, независимо от 2 спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл.80, който за глобите /и за общественото порицание/, съгласно т.5 /на чл.80,ал.1 от НК/ е три години, т.е. абсолютният давностен срок за глобите по електронни фишове е четири години и половина. В случая давността е започнала да тече на

2016. г. - от момента, когато се твърди, че е извършено деянието/нарушението и е изтекла на 10.01.2021 г. Т.е. в конкретния случай е налице предвиденото в закона основание за прекратяване на административно-наказателното производство, поради това, че е изтекла предвидената в закона давност /абсолютна давност/ за посоченото административно нарушение, за което е написано в НП, че е извършено на 2016. г., тъй като от тази дата са изтекли повече от четири години и половина към настоящия момент. Изтичането на този срок води до погасяване на възможността за продължаване на административно- наказателното производство на основание настъпила абсолютна давност.

Макар и давността като обстоятелство, изключващо отговорността, да не е изрично предвидена в ЗАНН, по аналогия се прилагат разпоредбите на чл. 79 и сл. НК. Този извод следва от логическото тълкуване на чл. 11 ЗАНН, съгласно който, както беше посочено вече, за неуредените в закона случаи относно вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността и пр., се прилага Наказателният кодекс. Допълнителен аргумент в подкрепа на становището, че наказателноправният институт на давността е приложим и в административно-наказателното производство, е фактът, че извършителят на нарушение (деяние със сравнително ниска степен на обществена опасност) не следва да бъде поставян в по- неблагоприятно положение от извършителя на престъпление, чието преследване е ограничено в определени от законодателя времеви рамки.

Настоящият съдебен състав намира, с оглед коментираното по-горе относно обстоятелството, че обжалваният електронен фиш не е влязъл в сила, както и предвид липсата на данни за образувано изпълнително производство за наложеното с него административно наказание „глоба“, че в конкретния случай не е приложима нормата на чл.82,ал.4 от ЗАНН.

Имайки предвид всичко изложено до тук, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.63,ал.6,вр.ал.2,т.3,вр.ал. 1 ,вр.чл.58д,т.4,вр.чл.34,ал. 1, б.„в“ от ЗАНН за отмяна на обжалвания електронен фиш серия К №1281787, издаден от СДВР, и прекратяване на административно- наказателното производство НАХД №14088/2024 г., по описа на СРСНО- 20 състав, по отношение на Л. С. Г. ЕГН **********, във връзка със него.

Във връзка с направеното от адв.П. В. в частната жалба срещу разпореждане №10087/21.08.2024 г. на СРС-НО-22 състав по НАХД №10116/2024 г. и в докладваната в днешното съдебно заседание молба от Л. С. Г. - чрез адв.В., искане за присъждане на направените по делото разноски, посочени в приложения договор за правна защита и 3 съдействие №64/18.06.2024 г., които, според отразеното в него са 350 лева - за изготвяне и подаване на жалба срещу електронния фиш и процесуално представителства пред СРС /с вписване, че са платени в брой на 18.06.2024 г./, настоящият съдебен състав счита, че то следва да бъде уважено, но не в така претендирания размер. Този съдебен състав отбелязва, че въпреки, че няма нормативна императивност пълномощното и договорът за правна защита и съдействие да са на „адвокатски кочан“, т.е. може и да са „на лист А4“, вече утвърдено и масово, както и в настоящия случай, договорът е „на лист А4“, към който, както и в случая, не се представят никакви конкретни доказателства за платен адвокатски хонорар, а последното остава само една формално вписана декларация, затворена в кориците на делото, без за същата да е посочено конкретно правно основание на което да се приеме за нормативно регламентирана! На практика в случая адв.В. е изготвила жалбата срещу електронния фиш и частната жалба срещу визираното разпореждане на СРС-НО-22 състав, като не се явява в днешното съдебно заседание. С оглед изложеното по-горе, съдът следва да уважи направеното искане за присъждане на направените разноски по делото, но не в претендирания размер, а в по-малък - в размер на 250 лева, който счита за справедлив и обективен на оказаната помощ, и съответно - да осъди СДВР да плати на Л. С. Г. 250 лева като сторени от нея в производството разноски, като остави без уважение искането за присъждане на цялата претендирана сума, т.е. за разликата от 100 лева до посочените в искането 350 лева - който размер настоящият съдебен състав счита за неоснователен, необоснован и прекомерен, тъй като, освен изложените в тази връзка по-горе аргументи, делото и не се отличава с фактическа и правна сложност, а всичко това респективно не налага специални усилия от страна на адвоката за запознаване с материалите по делото и изготвяне на двете жалби.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ издадения от СДВР електронен фиш серия К №1281787 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система /с посочено в него нарушение, извършено на

2016. г. в гр.София/.

ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД №14088/2024 г. по описа СРС-НО-20 състав.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на Л. С. Г. ЕГН ********** направените от нея по делото 4 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 /двеста и петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София град, в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните - на Л. С. Г. - чрез адв.П. В. /на адреса, посочен в жалбата/ и на директора на СДВР. часа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5