Решение № 11 от 23.01.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Сандански, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20251250200365 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба н а И. А. Т., ЕГН – **********, с адрес – гр.

П.,общ. П., ул.П. №*****, против Наказателно постановление № 25-0339000790 /17.06.2025 г. на Началник РУ – Сандански в ОД МВР – Благоевград, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.104Б, т.2 и чл.25, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 ЗАНН, чл.175А, ал.1, пр.3 и чл.179, ал.2 вр.чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба”в размер на 3000 лева и лишаване да управлява МПС за 12 месеца – за първото нарушение и 200 лева – за второто.

С жалбата си Т. моли съда да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, както и че не е извършил описаното нарушение, както и, че НП е издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован - се явява лично и с надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по 1 изложените в същата съображения. В хода на делото по същество защитникът на жалбоподателя пледира за отмяна на атакуваното НП като излага подробни съображения в подкрепа на становището си.

Административнонаказващият орган и Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

На 10.05.2025г., длъжностни лица при РУ – Сандански - актосъставителя Т. С. В., в присъствието на свидетеля Д. В. С., съставил на жалбоподателя АУАН Серия GA № 4075207, затова, че: на дата – 09.05.2025г. около 23.10 ч. в гр. Сандански, в района на ж.п. гара Сандански, като водач на МПС, управлява лек автомобил БМВ ******** , с регистрационен номер ********, собственост на В. Т. от град С., като не използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на пътници или товари, а именно извършва резки и рискови маневри, като подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила, след което завърта автомобила дватри пъти в една и съща посока и преднамерено го извежда извън контрол, в следствие на превъртането на задвижващите колела изхвърча камък, който се удря в задното панорамно стъкло на престояващия в това време лек автомобил Ф.н П., с peг. номер ********, в следствие на което го пука и се реализира ПТП с материални щети, с което е осъществил състава на административното нарушение по чл.104Б, т.2 и чл.25, ал.1 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя, при отказ да го подпише при предявяването му за подпис, удостоверено с подписа на свидетел С..

Въз основа на акта, на 17.06.2025 година, Началник РУ – Сандански в ОД МВР – Благоевград, РУ - Сандански е издал атакуваното НП № 25-0339000790 /17.06.2025 г., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.104Б, т.2 и чл.25, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 ЗАНН, чл.175А, ал.1, пр.3 и и чл.179, ал.2 вр.чл.179, ал.1, т.5 от

ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба”в размер на 3000 лева и лишаване да управлява МПС за 12 месеца – за първото нарушение и 200 лева – за второто.

НП е връчено на жалбоподателя на 23.06.2025 година, видно от 2 отбелязването в разписката към самото НП, приложено по делото. Жалбата срещу същото е депозирана до РС – Сандански на 15.07.2025г., чрез АНО/Вх.

№ УРИ339-000-7986/03.07.2025г./.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели – полицейските служители В. и С., както и от обясненията на самия жалбоподател и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Същественото в административно–наказателното производство е да се установи: има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно.

Административно–наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175А, ал.1 пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.104Б, т.2 от същия закон. С посочената за нарушена разпоредба се регламентира забрана водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В конкретния случай, на база отразените факти в АУАН и в НП се вменява нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП изразяващо се в това, че управлявайки л.а. „Б., с регистрационен номер ********, собственост на В. Т. от град С., като не използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на пътници или товари, а именно извършва резки и рискови маневри, като подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила, след което завърта автомобила два-три пъти в една и съща посока и преднамерено го извежда извън контрол“.

Според тезата на административнонаказателното обвинение, именно това действие се квалифицира като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, т.е. не е управлявал автомобила за 3 превоз на хора и товари, а е подал рязко газ и допуснал превъртане на гуми, довело до поднасяне и превъртане на автомобила. Не е ясно дали наказващият орган с така описаното нарушение е приел, че водачът е извършвал, т.нар.

„дрифт“, но от показанията на свидетелите В. и С. се установява, че те са приели поведението на водача като „дрифт“ по описанието и обясненията на гражданите в близкия пострадал автомобил, които твърдяли, че при това въртене на гумите изхвръкнал камък, който спукал задното панорамно стъкло на техния автомобил.

Дрифтът е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Доколкото дрифтът е преднамерено извеждане на превозното средство извън контрол, действията на водача трябва да са съзнателни и целенасочени, т.е. преплъзването на автомобила, а в конкретния случай – поднасянето на автомобила, да не се дължи на други обстоятелства.

Не се спори между страните, че на въпросната дата и място жалбоподателят е управлявал л.а. марка „Б.“ ********, с рег. номер ********.

Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че при движението на автомобила от жалбоподателя в посока ж.п. гара Сандански, поради находящ се на платното пред него друг лек автомобил „Ф. П.“, с peг. номер ********, при извършване на обратен завой и маневра за паркиране, управлявания от жалбоподателя автомобил се е преплъзнал – поднесъл, в следствие на рязко подадена газ и превъртането на задвижващите колела на автомобила.

Това обстоятелство се установява от показанията на актосъставителя В. и С., без да са присъствали при извършване на твърдяното деяние, като тази фактическа обстановка е възприета и възпроизведена от тях в АУАН. От обясненията на самия жалбоподател, се установява, че: „по пътя за гарата една кола беше спряла и не позволяваше на другата кола да замине и аз тръгнах да обръщам преди тази кола. Паркирах колата. Той не можеше да мине, последния момент го видях, че мина и стана това нещо. Не съм разбрал, че е изхвърчало камъчето“. Тези негови обяснения се подкрепят и 4 изцяло кореспондират и с показанията на свидетеля П., който е бил заден с жалбоподателя в автомобила и който сочи: „Валеше дъжд и беше мокро, хлъзгаво…моя приятел се чудеше къде да паркира .. и при самото тръгване подаде много рязко газ и сигурно е изхвърчало някакво камъче на стъклото на въпросния човек, но аз не съм видял и не съм видял дали е ударено от камък и това е.“. Още повече, че както стана ясно жалбоподателя е възстановил на пострадалото лице щетите, които е претърпял по автомобила.

В настоящият случай обстоятелствата, посочени в наказателното постановление, а именно: че жалбоподателя, управлявайки л.а. „Б********, с рег. номер ********, собственост на В.Т. от град С., в района на ж.п. гара Сандански, като не използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на пътници или товари, а именно извършва резки и рискови маневри, като подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела, след което завърта автомобила“, не дават основание да се направи извод, че пътя не се използва по предназначение за превоз на хора и товари, като тези факти сами по себе си не водят до извода за извършено деяние, което да съставлява административно нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП. Посочената в тази разпоредба цел – използване на пътното платно не по предназначение, а за други цели, непосочени в обстоятелствената част на наказателното постановление, е съществен елемент от състава на вмененото административно нарушение и след като такава цел не е осъществена, деянието е несъставомерно. Напротив, автомобилът на сочения за деец на административното нарушение е превозвал хора/пътник – свидетеля П./.

Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на събраните по делото доказателства, не се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е използвал път отворен за обществено ползване с друга цел, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. За ангажирането на административно наказателната отговорност не е достатъчно предположението на органите на полицията, а е необходимо реално осъществяване на признаците на състава на това нарушение.

Констатираното поведение на водача следва да е съзнателно, преднамерено, а не да се дължи на неправилни маневри, несъобразени с конкретната пътна обстановка, както и повлияни от метеорологични условия. От показанията на свид.П., както и от обясненията на жалбоподателя се установява, че в момента на констатираното нарушение е имало валежи от дъжд, както и мокра и хлъзгава настилка, но същото е убягнало на длъжностни лица при РУ – 5

Сандански - В. и С., присъствали на мястото и съставили АУАН, при описанието на фактическата обстановка и обстоятелствата при извършване на визираните нарушения- чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, която е отразена идентично по-късно и в издаденото НП. От изложеното горе, съдът възприема че е налице съществен пропуск, който е в разрез с установените изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване на обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение.

Липсата на съществени обстоятелства около извършване на нарушенията, визирани в наказателното постановление, създава неяснота, рефлектираща върху адекватното упражняване правото на защита. Това е липса на задължителни реквизити в съставеният правораздавателен административен акт, с което съществено се ограничава правото на защита на нарушителя. Налице е неизпълнение на задълженията му по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като те се проявяват в частта, свързана с описание на нарушението, извършено от жалбоподателят, както и начина и предпоставките за извършването му.

На следващо място, по отношение на второто нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, съдът намира, че извършването на посоченото нарушение не е безспорно доказано. Не се събраха никакви писмени и гласни доказателства, които да потвърдят това отразено в акта нарушение. Както актосъставителят, така и свидетелят при съставянето на акта за нарушение потвърждават, че се позовават на данни на евентуалните потърпевши от деянието Туневи/странични свидетели не са установени/, така и разпитаният свидетел П. не излагат никакви безспорни обстоятелства, около това нарушение, а само в посока на вероятност .