Решение № 57 от 05.07.2023, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Самоков, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20211870200300 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН – в редакция до измененията и допълненията със ЗИДЗАНН, обн.

ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г.).

Образувано е по жалба на СДРУЖЕНИЕ „Ш. К. А. П.“, гр. София, срещу Наказателно постановление № .. г., издадено от Л. П. Х. – началник на отдел „Оперативни дейности” – София в Централно управление на Националната агенция за приходите, гр. София, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

Съдебното производство пред настоящата инстанция е приключило с обявяване на края на съдебните прения в открито съдебно заседание на 8.11.2021 г. при действието на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН (в редакцията на тази разпоредба обн. ДВ, бр.

92/1969 г., доп. ДВ, бр. 10/2011 г., т. е. преди влизане в сила на 23.12.2021 г. на измененията и допълненията в нея, обн. ДВ, бр. 109/2020 г.). Съгласно цитираната разпоредба в тази й редакция несъмнено въззиваема страна в съдебното производство е учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление.

Ето защо в случая въззиваема страна е Централно управление на Националната агенция за приходите, като няма основание да се приложи Тълкувателно постановление № 3/28.4.2023 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 5/2022 г. и да се приеме, че производството се е развило с участие на ненадлежна страна и при лишаване от 1 право на участие на надлежна такава.

Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Г. В., който заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения излага съображения в подкрепа на нейната основателност.

В писмена защита, постъпила преди даване ход на делото, гл. юрк. М. Е. – пълномощник на въззиваемата страна съгласно приложено към писмената защита изрично пълномощно за процесуално представителство на въззиваемата страна, заявява становище за нейната неоснователност и отправя искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В хода на образуваното срещу жалбоподателя административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

Административно-наказателното производство е образувано по реда на чл. 36, ал.

1 от ЗАНН със съставяне на 28.10.2020 г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от св. А. Т., на длъжност „инспектор по приходите” в Централно управление на Национална агенция за приходите, за това, че на 24.10.2020 г. в 11,40 ч., при извършена и обективирана в ПИП № .. г. проверка на турнир по шах, провеждащ се в гр. Самоков, А. „С.“, организиран от сдружението - жалбоподател, е установено, че е налично ЕКАФП модел „D. C.“ с ИН на ФУ № . . и ИН на ФП № .., като в без стационарен търговски обект не се съхранява кочан с ръчни касови бележки за фискалното устройство. Посочено е в акта, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл. 42, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Въз основа на така съставения АУАН административно-наказващият орган е издал обжалваното НП, в което е възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя, но ги е допълнил със следното: че сдружението - жалбоподател е допускало участниците след заплащане на конкретно фиксирана сума, предварително обявена в сайта на БФШ; че при извършената контролна покупка лицето Г. В. П. – председател на сдружението - жалбоподател – е приемало суми в брой, плащани от участниците; че поради това сдружението е извършвало независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, която го квалифицира като данъчно задължено лице и то е следвало да спазва изискванията на ЗДДС и Наредба № Н18/13.12.2006 г. Изложени са и констатации, че продажбите се осъществяват от името 2 на сдружението - жалбоподател и за негова сметка и то има задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС да отчита и регистрира всяка извършена продажба чрез издаването на фискална касова бележка от фискалното устройство. Посочено е също така, че сдружението, макар и да е юридическо лице с нестопанска цел, става задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Извършено е позоваване на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, съгласно която юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност и е направен извод, че дейността, извършвана от сдружението-жалбоподател в случая, е точно такава. Обобщено е, че сдружението, макар и като юридическо лице с нестопанска цел, става задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

Административно-наказващият орган е приел, че така описаното деяние съставлява нарушение на чл. 42, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и е съставомерно като административно нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, но поради това, че то не води до неотразяване на приходи, на основание чл. 185, ал. 2, изр. второ от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер 500 лв., т. е. в диапазона съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

Актът за установяване на административно нарушение очертава фактическите рамки на административно-наказателното обвинение. В конкретния случай в тези рамки следва да се включват и факти относно качеството на жалбоподателя на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (обн., ДВ, бр. 106/2006 г., загл. изм. ДВ, бр. 80/2018 г., в редакцията й към датата на извършване на твърдяното нарушение, обн. ДВ, бр. 68/2020 г., в сила от 31.7.2020 г., по-нататък в изложението обозначавана като Наредба № Н-18/2006 г.), към което е предявено изискването по чл. 42, ал. 3, т. 1 от същата наредба, чието неизпълнение е вменено на жалбоподателя. Това е така, защото с НП имущественосанкционната отговорност на жалбоподателя е ангажирана съгласно чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, а този състав на административно нарушение е бланкетен, т. е. той се изпълва с конкретно съдържание с извършване или допускане на нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, в случая – на чл. 42, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., създаващ задължение за лице по чл. 3 от същата наредба.

В конкретния случай в АУАН изобщо не е посочено, че жалбоподателят е лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., нито в него се съдържат факти, годни да определят такова негово качество при извършване на деянието и това представлява неясно описание на нарушението в разрез с изискването по чл. 42, т. 4 от ЗАНН към съдържанието на АУАН. Актът се изчерпва с няколко формулировки в безлична форма, че турнирът по шах, провеждащ се в гр. Самоков, А. „С.“, е организиран от 3 сдружението – жалбоподател, че е наличен електронен касов апарат с фискална памет с индивидуализирани негови номера и че „в без стационарен търговски обект, не се съхранява кочан с ръчни касови бележки, за фискалното устройство“. Отделен е въпросът, че Наредба № Н-18/2006 г. не борави с понятието „ръчни“ касови бележки и не е ясно какво съдържание е вложил актосъставителят в това понятие.

За пръв път едва в НП са изложени както факти, така и изводими от тях съображения, че по време на проверката сдружението-жалбоподател е имало качеството на лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., за което е съществувало задължение по чл. 42, ал. 3, т. 1 от същата наредба. Правните изводи в тази насока са присъща логическа дейност на административно-наказващия орган по мотивиране на неговия санкционен публично-правен акт. Процесуално недопустимо е обаче те да се основават на факти, каквито до издаване на НП не са били предявени на санкционираното лице, тъй като това води до ограничаване на правото му на защита в административно-наказателното производство.

Такива непредявени до издаване на НП факти в случая са, че сдружениетожалбоподател допускало участниците в турнира след заплащане на конкретно фиксирана сума, предварително обявена в сайта на БФШ; че продажбите били осъществявани от името на сдружението и за негова сметка, както и че сдружението извършвало допълнителна стопанска дейност по критериите на чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, а именно – че тази дейност била свързана с предмета на основната дейност, за която е регистрирано сдружението и че то използва прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.

Както вече се посочи, АУАН не съдържа такива факти. Нещо повече, внимателният и цялостен прочит на подписания от председателя на сдружениетожалбоподател протокол за извършена проверка серия АА №.. г. (колкото и този прочит да е затруднен поради начина на изписване на протокола) също не може да обоснове извод, че посочените по-горе факти, изложени в НП, са предявени на жалбоподателя със съставяне на протокола. Вярно е, че в протокола за извършена проверка е отразено, че сумата 20 лв. е приета от председателя на сдружението по извършената от св. А. Т. контролна покупка на 1 бр. „такса вход“ за турнира, но всички останали гореизброени факти, посочени за пръв път в НП като обосноваващи качеството му на лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., не са предявени на жалбоподателя по никакъв начин в административно-наказателното производство и остава впечатлението, че са плод на свободна интерпретация.

В обобщение, непосочването в АУАН на качеството на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. у жалбоподателя, определящо го като специфичен субект на задължение по чл. 42, ал. 3, т. 1 от същата наредба, за чието неизпълнение същият е санкциониран на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС; липсата на яснота в АУАН 4 за фактите, от които такова негово качество би могло да произтича, както и посочването на такива факти за пръв път едва в НП, които дотогава не са били предявени на жалбоподателя, са все допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на субсидиарно приложимата на основание чл. 84 от ЗАНН в настоящото производство разпоредба на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, тъй като са довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, в частност – да научи за какво административно нарушение е привлечен в това качество и е санкциониран с обжалваното НП и да организира защитата си както в административно-наказателното производство по реда на чл. 44 от ЗАНН, така и в настоящото съдебно производство, срещу фактическите констатации на актосъставителя и административно-наказващия орган и срещу правните изводи на последния.

Наред с това, тези съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство, поради тяхното естество, са пречка за съда да направи еднозначни изводи по правилата на чл. 303, ал. 2, респ. чл. 304 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН относно обстоятелствата, съставомерни за административното нарушение, за което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция с обжалваното НП и затова съдът не изгражда изводи в тази насока.

Ето защо обжалваното НП следва да бъде отменено, без съдът да изследва въпросите относно фактическото поведение на жалбоподателя, съставомерността му като административно нарушение и индивидуализацията на административното наказание.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (в редакцията на разпоредбата обн. ДВ, бр. 94/2019 г., в сила към датата на приключване на съдебните прения в настоящото производство), вр. чл. 143, ал. 1 от АПК въззиваемата страна му дължи заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение. Видно е от представения договор за правна защита и съдействие, че жалбоподателят е заплатил на упълномощения от него адвокат възнаграждение в размер 400 лв. Конкретната правна и фактическа сложност на делото е ниска, поради което е основателно възражението на пълномощника на въззиваемата страна за прекомерност на разноските на жалбоподателя за платено адвокатско възнаграждение. Затова на основание чл. 63, ал.