Решение № 347 от 13.10.2017, Районен съд - Карлово

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………………… гр. Карлово, 13.10.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд трети граждански състав на двадесет и девети септември две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ПОПОВА

Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

677 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 150 от СК.

Ищцата Н.Х.Ш. с ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител М.Г.Ш. с ЕГН ********** *** твърди, че с Решение № 342/06.11.2015 г. гр. дело № 436/2015 г. на Карловски районен съд, влязло в сила на 09.12.2015 г., ответникът бил осъден да заплаща на детето си Н. месечна издръжка в размер на 120 лева. От определянето на издръжката изминал продължителен период от време, през който значително нараснали нуждите на детето и се променили възможностите на родителите да осигуряват издръжката му, обезпечаваща неговото отглеждане, възпитание и обучение. Детето било на почти 14 години, ученичка в седми клас. Само за подготовката за тази учебна година (20.20.. – бел. съда) майката направила разходи приблизително около 250 лева - за дрехи, обувки, спортни екипи, маратонки, учебни пособия, помагала и тетрадки, застраховка, такса за настоятелство и др. През месец септември 2016 г. се наложило да закупи очила с диоптър на стойност 70 лева. Всеки ден давала по 1.50 лева за храна и напитки в училище. Детето участвало във Вокална група „К..“, за което майката заплащала месечна такса от 20 лева, като в началото на тази година заплатила и 18 лева за сценични костюми. В края на октомври 2016 г. детето участвало в конкурса „Есен­на палитра“ в гр. С.., който се провел в продължение на два дни. Майката я придружила, като разходите им възлезли на 70 лева. През април тази година дъщеря им взела участие в конкурси в гр. Пловдив и в гр. Панагюрище, разходите за които били в размер на 100 лева, като допълнително платила и за хотел.

Предстояло участие на конкурс в гр. В.. през месец юли 2017 г. като разходите за пътни, храна и хотел били изцяло за сметка на родителите. На 01.05.2017 г. детето било на екскурзия, организирана от училище, за която майката заплатила 84 лева и предоставила 50 лева джобни пари. Всеки месец майката закупувала витамини и хранителни добавки, които на месец били приблизително по 20 лева.

Детето ползвало мобилен телефон с месечна такса от 11 лева. В месеца поне веднъж ходело на театър или кино, за което били необходими около 10 лева.

Майката имала съществени разходи и в домакинството - за храна, ел. енергия, вода, телефон и др. Живеели в собствено жилище заедно със сина им, който навършил пълнолетие, но бил ученик в 11 клас. Същият в свободното време работел, но доходите му били недостатъчни за издръжката му, поради което се налагало често майката да го подпомагам финансово. През зимния период плащала за ел. енергия средно около 100 лева на месец. Ползвали Интернет и кабелна телевизия с месечна такса 29 лева. Майката работела в „Обединени детски ясли Карлово“ - гр. К.. и получавала средно месечно брутно трудово възнаграждение около 550 лева, като чистият им доход бил около 430 лева. Други доходи нямала.

Не притежавала недвижими имоти, от които да реализира доходи под формата на наем, аренда и други. Ответникът работел като шофьор на автобус, като осъществявал и международни превози. Същият получавал месечно възнаграждение около средното за страната, живеел в собствено жилище и нямал задължение за издръжка към други лица. Издръжката, която заплащал за Н. към момента била близка до законния минимум, уреден в чл. 142, ал. 2 от СК, като същата била крайно недостатъчна и несъобразена с нуждите на детето и с възможностите на ответника да осигурява по-висок размер издръжка.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да измени издръжката определената с Решение № 342 от 06.11.2015г. по гр. дело № 436/2015г. по описа на Районен съд Карлово, като я УВЕЛИЧИ от 120.00 (сто и двадесет) лева на 180.00 (двеста и осемдесет) лева месечно, считано от подаване на исковата молба – 23.05.2017г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане.

Претендира за разноските по делото.

Ответникът Х.Н.Ш. с ЕГН ********** *** оспорва иска. Сочи, че определената към момента издръжка на детето Н., макар и с малко, надвишавала законоустановения минимален размер.

Към исковата молба били представени доказателства, които не обосновавали нуждата на детето, в посока на която се съдържат единствено твърдения в същата.

Неверни били твърденията, касаещи обстоятелството, че в това домакинство живее и другото дете на страните, което макар и наскоро навършило пълнолетие, съответно издръжката която майката до момента е получавала за него е прекратена, и което все още е ученик. Това дете отдавна не живеело под покрива на майка си (дори и през последните месеци, през които майката получавала издръжката му), а търси баща си и баба си по бащина линия - именно в техните домакинства живеело и било подпомагано именно от тези си роднини. Сочените от ищцата разходи за малолетното дете не били новост, както и обстоятелството, че бащата също участва в покупките на всякакви, необходими за детето вещи - било то дрехи, лекарства, пари за джобни, учебни помагала и т.н. Бащата и детето се виждали редовно и винаги на детето били давани по 20-30 или дори по 50 лева на ръка. Това все били грижи за детето, които бащата по никакъв начин не неглижирал. Сочените от ищцата разходи, на първо място не били подкрепени с никакви документи, които да установяват извършено плащане. На второ място - сумирани общо и разпределени на 12 месеца годишно, въпреки че някои от сочените разходи не се плащали през пъпните 12 месеца годишно (т.напр.разходи по 20 лв. за вокална група, разходи за очила-също е еднократен разход, участието на майката в конкурсите на детето също било включено.) Сумирайки тези разходи общо, след като разделяне на 12 месеца се получавало, че на месец това са 117,60 лева - сума която изцяло се заплащала от бащата, като майката също следвало да допринася за издръжката на детето финансово, макар и с по-малка сума, имайки предвид, че тя упражнява родителските права и е поела отглеждането на детето и неговото възпитание. Друг важен момент при определяне размера на месечната издръжка за малолетното дете, който ищцата не разглеждала, предвид че липсва интерес за нея в тази посока, била възможността на бащата да изплаща такава. Родителят бил длъжен да дава издръжка на малолетното си дете, но размерът й бил в пряка зависимост от неговите доходи. Сегашния размер на издръжката бил определен при обстоятелства относно детето - напълно идентични с настоящите, но коренно различни за бащата.

Ако при постановяване на решението, с което съдът определил сегашния месечен размер на издръжката е приел, че бащата реализира доходи в размер на около 1500 (хиляда и петстотин) лева, то сега, от м.01.2017г. бащата бил безработен, и е започнал работа едва 2-3 седмици преди да му бъде връчена настоящата искова молба. И въпреки обстоятелството, че бил безработен, вземал пари назаем, и издържал и двете си деца. Получаваното от този родител месечно трудово възнаграждение все още е било на хартия, като в първо с.з. ще представи препис от трудовия му договор и доказателства за получаваните от него доходи.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от представените удостоверение за раждане и заверен препис от съдебно решение, че малолетната ищца е родена от брака на Х.Ш. и М.. Ш., като при развода на родителите, упражняването на родителските права е предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева на детето, считано от датата на влизане на решението в законна сила – 09.12.2015 г. От определяне на предходната издръжка, до предявяване на иска са изминали почти две години. Не се спори, че Н. понастоящем е ученичка в осми клас (в седми към предявяване на исковата молба през учебната 2016/2017г.). От представеното удостоверение се установява, че майката работи и реализира доходи в брутен размер на 553.94 лева следно месечно, изчислено на база 12 месеца за периода от м. април 2016г. до м. март 2017г. представени са по делото амбулаторен лист и направление, касаещи заболяване на детето във връзка насочваща диагноза – припадък (синкоп) и колапс. По делото са представени разписки за заплатени сметки, като в едната е посочено „квартира“, а в останалите – сметки за електроенергия.

От представеното удостоверение за декларирани данни се установява, че ответникът не е декларирал притежавано от него недвижимо имущество и МПС. В Агенция по вписванията не са открити данни за недвижими имоти, по името на ответника. От представената справка от НАП се установява, че ответникът работи по трудово правоотношение, като в периода касаещ настоящия иск, е работил както следва: от 19.05.2011 г. до 07.10.2016 г.; в периода от 16.08.2016 г. до 05.12.2016 г.; в периода от 14.12.2016 г. до 15.03.2017 г.; в периода от 05.04.2017 г. до 13.05.2017г., и считано от 15.05.2017г. до даване ход на устните състезания. От представеното удостоверение от предходен работодател се установява, че за месеците декември 2016 г, и от януари до март 2017 г. включително, ответникът е реализирал доходи в брутен размер на 1375.93 лева и в нетен размер на 115.65 лева, като брутното му трудово възнаграждение за цял отработен месец (януари и февруари 2017 г. е било в размер на 463.00 лева. От представената служебна бележка от последния работодател на ответника се установява, че понастоящем работи по трудово правоотношение и получава БТВ за един месец в размер на 595 лева, а нетно – 464 лева. За периода от 14.10.2015 г. до 07.08.2016 г. ответникът е бил безработен, видно от представената служебна бележка от Агенция по заетостта.

От доказателствата, представени по гр. дело № 436/2015 г. по описа на КрлРС се установява, че към момента на разглеждане на делото майката е реализирала доходи от БТВ в размер на 5369.36 лева за 12 месеца или по 447.45 лева средно месечно. Доказателства за доходите на ответника не са били ангажирани в брачния процес.

Във връзка със становищата на страните съдът е изслушал свидетели.

В показанията на св. Т.., без родство със страните, сочи, че с майката на Н. са приятелки и споделят много неща. М.. плащала немалки суми за вода и електроенергия, отоплявала се на ток. Сметките възлизали над 100 лева месечно. През лятото майката завела Н. на море и разходите били около 700 лева за осем дни, свидетелката присъствала при плащане на капарото. Н. участвала във вокална група, таксата била в размер на 20 лева на година. Н. имала с тази група имала участия в страната и за тях се плащали разноски за път и нощувки. Практиката била родителите да придружават децата по време на участия в страната, защото били малки и ръководителката имала такова изискване. Тя била една и не можела да се справи с всички деца от групата. Често ходели заедно на театър, цената на билета била между осем и десет лева. Майката плащала разходи и във връзка със закупуване на костюми – били необходими между три и пет костюма. Н. често боледувала и майката споделяла със свидетелката, че закупува имуностимуланти, двете опаковки стрували около 30 лева. От месец юли тази година Н. имала заболяване, като съмненията били за епилепсия, дори постъпвала в болница заради припадъци. Това се случило три или четири пъти. При едното падане си счупила зъб и майката направила разходи за лечението и на зъба. Синът на страните ходел на гости при баба си и дядо си по бащина линия, при баща си ходел по-рядко.

Майката го подпомагала финансово в момента. През месец април навършил пълнолетие и започнал шофьорски курс. Майката дала 300 лева за курса и отделно 50 лева за курс по първа помощ. През месец юли превела още 300 лева. Налагало се детето да иска пари за храна и кафе. През месец април синът на страните навършил пълнолетие, до месец юни живял с майка си, след това заминал на гости при баща си за ваканцията. М.. давала на сина си по 2-3 лева за училище, той бил голям, ходел на партита, на рождени дни. Купила му яке и обувки общо за 118 лева. Цената на якето била 60 лева. Н. виждала баща си един –два пъти в годината, харесвало й да се срещат, по Великден я завел в „Д..“, направил й подаръци и тя много се радвала. Не посещавала родителите на баща си.