Решение № 87 от 06.02.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. П., 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА

Гражданско дело № 20241720105500 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация –П.” АД, с която се иска да се признае за установено, че Ц. Б. М. дължи на ищеца сума в размер на 271,21 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в **************, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., както и сумата от 35,34 лева – лихва за забава върху месечните плащания за периода от 08.07.22 г. до 13.03.24 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендира се присъждане на разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Ответната страна в срока по чл. 131 ГПК не е депозирала отговор. В подаденото възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение възразява, че процесният имот не е нейна собственост и с него се разпорежда Юробанк България АД.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

1

Установява се, че „Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата, отнасящо се за вземанията, които са предмет на настоящата искова претенция. В тази връзка е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1761 по описа за 2024 г. на Пернишкия районен съд.

Служебно известен на съда е фактът на влизане в сила на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите в гр. П., одобрени с Решение 0 ОУ-011814.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „СъП.“- бр.

82/3959829.04.2008г. и в.к „ Новинар“, бр. 101 от 30.04.2008г., като в тази връзка и към заявлението по чл. 410 ГПК са представени писмени доказателства.

По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 147, том II, дело 4028/07 г. на нот. В.Я., видно от който ответницата е придобила собствеността върху процесното жилище апартамент ***********, заедно с лицето А.И.М..

Видно от представена справка № 1230447813.09.24 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.2002 г. до 23.09.24 г. за процесния имот е налице вписване на договорна ипотека,учредена в полза на кредитора «Юробанк и Еф Джи България» АД от ответницата и А.И.М.. Впоследствие са вписани два договора за цесия, с които вземането е прехвърлено последователно на « С.Г.Груп» и « Ди си ей мениджмънт», а от 13.11.2023 г. е отбелязан залог на вземането в полза на « Ивнвестбанк» АД.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС. Доколкото ищцовото дружество извършва разпределението на топлинната енергия, необходимостта от сключване на договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение е отпаднала. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), е преминал задължителните периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че показанията на топломера са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредбата № Е РД – 04-1 от 12.03.2020г., тъй като от брутната топлинна енергия (отчетената по показанията на топломера) са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.

В заключението е отбелязано, че през процесния период не е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ – прогнозно. Експертът пояснява, че в имота не са монтирани уреди за измерване разхода на топла вода и топла вода за битови нужди не е потребявана.

Това обстоятелство е отразено в индивидуалните изравнителни сметки за имота, като суми 2 за потребена топлинна енергия за топла вода не са начислявани. Работещо е само отоплителното тяло в помещение « Баня» е щранг-лира, без ИРУ. За него е начислен разход, като за работило непрекъснато, този разход е определен по изчислителен път и това обстоятелство е отразено в индивидуалните месечни сметки на ответницата.

Разходът на топлинна енергия в сградната инсталация е направен по изчислителен път. Той е част от общия разход, отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот по проект - 173 куб.м. Начислен е разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период, т. е. за времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Определените суми за компонента „сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната сметка на имота. В общите части на сградата няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи. Според вещото лице начислените суми за имота са пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба. Начислените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми, са определяни след реални отчети на уредите в имота.

От заключението на експерта се установява, че доставяната топлинна енергия е на стойност 271,21 лева за процесния период. Изравнителни сметки не са изготвяни, тъй като са проведени реални отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизата вещото лице е работило въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Искът е предявен за установяване вземането на ищеца за стойността на доставена топлинна енергия, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В тежест на ищеца е да установяви, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна 3 енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.

Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

От приложените писмени доказателства се установи, че ответницата е собственик на процесния имот. Доколкото не е диференциран обем на придобитото право, съдът изхождайки от житейската логика, отчитайки общото фамилно име, намира че правото е придобито в условията на семейна имуществена общност, която е бездялова. За задълженията, отнасящи се до общото на семейството имущество съпрузите отговарят солидарно / чл. 32 СК/, поради което отговорността на ответницата се реализара в пълен обем. Кредиторът по вземания, насочени срещу солидарни длъжници, има правото сам да определя към кого да насочи претенциите си, като всеки един от тези длъжници отговаря до пълния размер на вземането, което е предмет на предявените искови претенции. Не се установи ответницата да се е разпоредила с правото си на собственост преди процесния период. Учредяването на ипотечно право не рефлектира върху правото на собственост, напротив, възникнавеното му е предпоставено от притежанието на такова от ответницата.

Ипотечното право само създава възможност за ипотекарния кредитор да насочи изпълнение върху ипотекираното имущество за изпълнение на поетото от собственика задължение. В този смисъл неоснователно е възражението на ответницата.

Установен е фактът на оповестяване по надлежния ред на общите условия на ищцовото дружество.

Съгласно заключение на вещото лице, стойността на доставената в имота ТЕ е в размерите, посочени в счетоводната сметка, поради което съдът намира, че ищецът е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в процесния имот и за процесния период, на претендираната стойност.

Съгласно чл. 86, ал. 1ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания, определения от БНБ основен лихвен процент за съответния период, увеличен с 10 пункта, намира, че законната мораторна лихва върху 4 главницата за периода от 08.07.2022 г. до 13.03.2024 г., възлиза на 35,34 лева, поради което предявеният акцесорен иск за лихва следва да бъде уважен в цялост.

Предвид изложеното исковата претенция се явява доказана в пълен размер и следва да се уважи.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство.

Ищцовото дружество е направило разноски в исковото производство както следва:

25,00 лева – държавна такса, 350 лева – депозит за вещо лице, и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), т. е. общо 475 лева. В заповедното производство ищецът е направил разноски, както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса, т. е. общо 75,00 лева. Ответникът следва да понесе отговорността за заплащане на посочените разноски по делото.